“Виното на Мистика” от Парамаханса Йогананда

ВЪВЕДЕНИЕ

Много отдавна в Индия срещнах един побелял от старост персийски поет, който ми каза, че персийската поезия често има две значения – вътрешно и външно. Спомням си огромното удовлетворение, което изпитах от неговите обяснения на двойното значение на няколко персийски поеми.

Един ден, докато бях дълбоко концентриран върху Рубаите на Омар Хайям, внезапно видях как стените на външното им значение рухват и пред моя взор се разкриха обширни вътрешни замъци, пълни със златни духовни съкровища.

От тогава, винаги съм се възхищавал на красотата на преди това невидимия замък на вътрешна мъдрост в Рубаят. Почувствах, че този замък-мечта на истината, който може да се види от всяко проницателно око, може да стане убежище за много търсещи подслон души завладени от вражеските армии на невежеството.

Мъдри духовни трактати върху някой мистериозен божествен закон не изчезват от лицето на земята, дори след векове на погрешно разбиране, както в случая с Рубаят. Дори в Персия не всичко от Омар Хаямовата философия се разбира напълно, както аз съм се опитал да го представя.

Поради скритата духовна същност на Рубаите, те са устояли на разрухата на времето и на погрешните интерпретации на много преводачи, оставайки едно трайно хранилище на мъдрост за обичащите истината и търсещите утеха души.

В Персия Омар Хайям винаги е бил считан за много напреднал мистичен учител, а Рубаите му са почитани като едно вдъхновяващо суфи писание.¹ “Омар Хайям е бил първият велик суфи поет” – пише професор Чарли Ф. Хорн във въведението към “Рубаят”, публикуван в том VIII от поредицата “Свещените книги и ранната литература на Изтока” (Parkle, Austin&Lipscomb, London, 1917). “За съжаление много голяма част от читателите на запад считат Омар по-скоро за еротичен, атеистичен поет, пияница, интересуващ се само от вино и земни удоволствия. Това е типично за объркването което съществува относно цялата тематика на суфизма. Западът преценява Омар от своя гледна точка. Но ако ние изобщо искаме да разберем Изтока, трябва да се опитаме да видим как хората там гледат на писанията му. Много хора от запад се изненадват като научат, че в Персия няма какъвто и да е спор относно стиховете на Омар и тяхното значение. Той е приеман съвсем просто като велик религиозен поет.

Какво представляват тогава всичките му пламенни възхвали на виното и любовта? Те са просто напълно утвърдени метафори на суфизма; виното е радостта от духа, а любовта е екстазната преданост към Бог…..

Омар по-скоро забулва, отколкото разкрива своето знание. Да се приема такъв човек за мързелив гуляйджия от страна на западния свят е просто абсурд. Такава мъдрост съчетана с повърхностност противоречи на себе си”.

Омар и другите суфи поети използват популярни сравнения и описват обикновените радости на живота така, че светския човек да може да сравни тези обикновени радости на земния живот с висшите радости на духовния живот. На човека, който обикновено пие вино, за да забрави временно скърбите и нетърпимите несгоди на живота, Омар предлага един по-омайващ нектар на просветление и божествен екстаз, който използван от човек, има силата да премахва завинаги неговите скърби. Несъмнено Омар не си е правил труда да пише толкова много прелестни стихове само за да каже на хората да избегнат тъгата, упоявайки сетивата си с вино.

Дж.В.Николас – чийто френски превод на 464 рубаи (четиристишия) публикуван през 1867 г., няколко години след първото издание на Едуард Фицджералд – се противопоставя на становището на Фицджералд, че Омар е материалист. Фицджералд коментира този факт във въведението към второто си издание: “М.Николас, чието издание ми напомни някои неща и ме поучи за други, не счита Омар за материалист епикуреец, за какъвто аз буквално го считам, а го смята за мистик, прикриващ Божественото зад образа на виното, виночерпеца и т.н., както се смята, че е правил Хафиз; на кратко, че е суфи поет като Хафиз и останалите….. Тъй като съществуват някои традиционни предположения и разбира се мнението на някой учени в защита на това, че Омар е суфи, дори нещо като светец, този, който иска може да тълкува по този начин неговото вино и виночерпеца”.

Омар недвусмислено заявява, че виното символизира опиянението от божествената любов и радост. Много от стиховете му са до такава степен чисто духовни, че едва ли може да се извлече от тях каквото и да е материално значение, като например стихове 44, 60, 66.

С помощта на един персийски учен аз преведох оригиналния Рубаят на английски. Но открих, че дори и буквално преведени, на стиховете им липсва пламенният дух на оригинала на Хайям. След като сравних този превод с превода на Фицджералд, осъзнах, че Фицджералд е бил божествено вдъхновен да улови точно в прекрасни мистични английски думи душата на писанията на Омар.

Затова реших да тълкувам вътрешното скрито значение на стиховете на Омар от превода на Фицджералд вместо да ползвам моя или който и да е друг превод.²

За да се разбере логиката и дълбочината на “Духовните тълкувания”, надявам се, че всеки читател ще ги прочете заедно с Тълковника (кратък речник на специалните думи). В часта “Практическо приложение” читателите, които се чувстват предразположени ще открият много искрени и полезни съвети за това, как тези истини могат да бъдат успешно приложени в ежедневния живот.

Тъй като действителното вино-мечта на Омар е опияняващото вино на божествената любов, аз съм написал в приложението няколко абзаца за Божествената Любов, които получих в свещения храм на моите вътрешни възприятия. Тази Божествена Любов е това, което Омар препоръчва като панацея за всички човешки беди и съмнения.

Когато работих върху духовното тълкуване на Рубаят, попаднах в един безкраен лабиринт на истината, докато изпълнен с възторг се загубих в удивление. Забулването на метафизическата и практическа философия на Хайям в тези стихове ми напомня за “Откровението на Св.Йоан Богослов”. Рубаят може с пълно право да се нарече “Откровението на Омар Хайям”.

1

Събуди се! Защото Утрото в Бокала на Нощта

е запратило Камъка, който Звездите Прогонва:

Виж! Ловецът от Изтока е хванал

Султанската Кула в примка от Светлина.

ТЪЛКОВНИК – Утро: Начало на пробуждане от илюзорно земно съществуване. Бокала на Нощта: Мрака на невежеството, който затваря безсмъртната душа в смъртно съзнание. Камък: Духовна дисциплина. Звезди: Привлекателните светлинки на материални желания. Ловецът от Изтока: Източна мъдрост, могъщ унищожител на заблудата. Примка от светлина: Божественото просветление на мъдростта, което унищожава поробващия мрак обгръщащ душата.

Духовно тълкуване

Вътрешната тишина пее:

“Събуди се! Изостави съня на невежеството, защото зората на мъдростта идва. Запрати твърдия камък на духовна дисциплина, който ще счупи бокала на мрачно незнание и ще накара бледите звезди на фалшив блясък да отлетят.

Виж как Източната Мъдрост, Ловецът и Унищожителят на заблудата са хванали гордото минаре на царствената душа в примка от Светлина, разпръсквайки държащия я в плен смъртен мрак”.

Бях вдъхновен по-нататък да интерпретирам това въвеждащо четиристишие като личен зов на Омар към духовната заспалост:

“О жители на Града на Заблудата, събудете се! Слънчевата светлина на моето пробуждащо послание на мистична мъдрост е вече тук. Научете се как да използвате твърдия камък на духовната дисциплина за да счупите бокала на мрачното си невежество, унищожавайки желанието за краткотрайно привлекателните материални удоволствия.

Виж със завист как Ловецът на Мъдростта открива и събира възвишени, Царствени, духовно напреднали последователи на Истината, обграждайки душите им с ореол от вечната Светлина на Свободата”.

Практическо приложение

Повечето хора, макар и привидно будни, в действителност спят в заблуда. Постоянно измъчвани от непреодолимите команди на своите навици, те все още не са събудени от мъдростта за да тръгнат по прекрасните ú пътеки. Там, където има опасност за живота поради липса на будност, не е безопасно да се спи. И така, не е разумно да се спи по мрачните пътища на лоши навици, които привличат опасността от възможна смърт на мъдростта и истинското щастие.

Обикновеният човек, получил правото да живее, се храни три пъти на ден, занимава се с обичайни развлечения, оставайки погълнат в механично извършване на материални задължения без никога да се събуди за изключително важното разбиране на целта на живота: постигане на истинско щастие и споделянето му с другите. Мъдрецът се отказва от фалшивата гордост на собственото съвършенство, от мисълта “Аз съм добре, такъв какъвто съм”. Използвайки мрежата на самоанализа, той хваща заблудата и я унищожава. Изоставете съня на невежи навици и събудете мъдростта чрез използване на тези добри навици, които единствено могат да освободят живота от опасност и да го коронясат с трайно щастие.

Да бъдеш опиянен от ежедневния набор от натрапчиви безполезни навици, да бъдеш по един и същи начин негативно настроен в продължение на години, е безполезно преживяване. Унищожете фалшивата гордост. Събудете душата и останете постоянно будни, стремейки се всеки ден да бъдете различни и по-добри във всяко отношение. Душата ви не е предопределена да бъде пленничка на страсти, спейки зад решетките на невежеството. Измъкнете се от апатията на леността; втурнете се напред с прогресивни активности и хванете успеха в мрежата на душевната творческа сила.

Избавете се от духовната летаргия и меланхолия. Радвайте се на светлината на медитативен мир и Себереализация, която унищожава фалшивата гордост на материално съществуване и прогонва вътрешната душевна апатия.

2

В просъница, когато Лявата Ръка на зората беше в небето,

Аз чух Глас в Ханската глъч:

“Събудете се, деца мои и напълнете Чашата

преди питието да пресъхне в бокала на живота”.

ТЪЛКОВНИК – Лявата ръка на Зората: Зората на ранната мъдрост, първият копнеж да се разбули мистерията на живота. Глас: Интуицията на душата. Хан: Светилището на вътрешната тишина. Деца мои: Неразвити мисли, най-ранните интуитивни преживявания за целта на живота. Напълнете чашата: Напълнете съзнанието. Питието: Жизнената сила. Бокала на живота: Човешкото тяло. Да пресъхне: Да изчезне.

Духовно тълкуване

“Аз все още не съм напълно събуден от моя материален сън на невежество и сънувайки зората на ранна мъдрост, чух интуитивния глас на моята душа, викаща от хана на вътрешната тишина: ‘О малки мисли на пробудена мъдрост, надигнете се! Напълнете чашата на съзнанието с виното на божествената радост, преди жизнената сила да изчезне от телесната чаша.’”

Практическо приложение

Когато човек бленува с ранно вдъхновение, вътрешния глас на душата го подтиква да събуди своите неразвити мисли за целта на живота и да бъде практичен напълвайки съзнанието си с истинско щастие – с божествената Радост – преди животът да отлети.

Вътрешните напомнения на здравия разум често разтърсват човек в неговата умствена апатия, подтиквайки го да събуди своите енергии и да ги впрегне за осъзнаването на основната цел на живота. Все пак човешката природа е това, по което повечето хора се водят година след година, сънувайки, че могат да реализират истинското щастие – целта на живота им и тяхното най-висше желание – само за да установят, че живота си отива.

Преди да дойде време за заминаване, човек трябва да се погрижи чрез решително усилие да напълни чашата на своето съзнание с опияняващото божествено вино на духовно осъществяване и да пие този елексир за утоляване жаждата за най-важното желание на живота. С бокала на своето сърце той трябва да пие усмивки, източвани от ежедневно откриваните скрити бъчви на божествена Радост.

1 Суфите са последователи на ислямисткият мистицизъм, който “Енциклопедия Британика” описва като “Този аспект на ислямската вяра и практика, в който мюсюлманите търсят истината на божествената любов и познание чрез пряко, лично преживяване на Бога. Той съдържа различни мистични пътища за преживяване на божествената любов и мъдрост в света.” На арабски суфите се наричат още факири, а на персийски – дервиши, откъдето произлизат английските думи “факир” и “дервиш”.

2 Фицджералд е подготвил пет различни издания на Рубаят. За своето тълкуване Парамаханса Йогананда е избрал първото издание, казвайки, че “първото вдъхновение на поета – бидейки спонтанно, естествено и искрено – е често най-дълбокото и най-чистото изразяване”. Други коментатори са изказали същата оценка за различните издания на Фицджералд. Например Дж.Б.Ритенхаус в едно въведение към издание на Рубаят, публикувано от Томас Нелсън и синове през 1990 г., твърди, че във второто издание на Фицджералд “Оригиналното представяне е било до голяма степен променено и може би някак си отслабено” и счита, че “е загубен огънят и ентусиазмът” в преработените четиристишия. (Бел. изд.)

3

И щом пропя Петелът, стоящите пред Хана извикаха –

“Отворете вратата!

Вие знаете за колко малко сме дошли и заминем ли –

едва ли нявга ще се върнем”.

ТЪЛКОВНИК – Петел: Мъдрост. Хан: Телесния живот. Врата: Вратата на вътрешната тишина. За колко малко сме дошли: Кратката продължителност на човешкия живот. Заминем ли: Напускане завинаги на тази земя след придобиване на мъдрост. Едва ли нявга ще се върнем: Да не се нуждаем никога от ново прераждане.

Духовно тълкуване

Когато прозвучи зовът на петела на мъдростта, сънливият от заблуда последовател се събужда, застава пред хана на телесния живот и извиква: “О, Душа, събуди се! Отвори най-съкровената врата на тишината, където се намира Божието съзнание. За колко кратко време оставаме на земята! Ако по време на този кратък период успеем да пожънем богатата реколта на божията мъдрост, никога няма да има нужда отново да се прераждаме, привлечени от обвързващи земни желания”.

Практическо приложение

Земните желания са причината за прераждането. Душите трябва да се връщат живот след живот, в нови телесни форми, за да изчерпят неизпълнените си желания. Но когато всички копнежи са удовлетворени или духовно пречистени, вече няма нужда от връщане на тази земя на страдания и ограничения.

Когато първият зов на мъдростта ви събуди от съня на заблудата, използвайте краткия земен живот за култивиране на премахващата прераждането, унищожаващата страданието душевна свобода в Божието съзнание.

Всеки трябва да прави най-доброто, на което е способен в настоящия си живот, защото той се случва веднъж за всяка душа. Дори ако се преродите, няма да ви бъде позволено да дойдете втори път като същата индивидуалност. Томас Едисон никога не може да се прероди със същото тяло и маниерност, които е имал по време на последния си живот. Това е вярно за всяка душа. Когато напуснем хана на това телесно прераждане, ние не можем отново да дойдем и да отседнем в същия телесен хан. И така, проява на най-висша мъдрост е да се използва максимално настоящата възможност. Следвайте заповедите на мъдростта, вслушвайте се в гласа на здравия си разум, подтикващ към заслужаващите усилия цели на живота. Отключете и съживете скритите си душевни способности. Правете най-доброто, на което сте способни, за да сте полезни на себе си и на другите, преди този краткотраен живот да изгасне.

В светлината на самоанализа бъдете събудени за най-висшите задължения към живота и избягвайте сънливата походка на заблудата и механичните безполезни действия. Разпечатайте медената пита на живота със заслужаващите усилия активности по време на летния сезон на благоприятни възможности. Така вие и вашите любими ще можете да се радвате до края на дните си на сладко задоволство. И ако чрез дълбока медитация постигнете душевна свобода в Божието съзнание, Неговото блаженство ще ви принадлежи завинаги.

4

Сега Новата Година възражда стари Желания,

замислената Душа в уединение се оттегля,

където Бялата Ръка на Мойсей Клона докосва

и изпод Земята Исус се появява.

ТЪЛКОВНИК – Нова година: Новото зараждане на мъдростта. Стари желания: Вековните копнежи на душата в търсене на Духа. Замислената душа: Душата, която разсъждава и разграничава.³ Уединение: Вътрешната тишина на духовно съзнание. Бяла Ръка: Пречистеното съзнание. Клон: Универсалната мъдрост; Христовото Съзнание. Земя: Космичната заблуда на тленността.

Духовно тълкуване

Пробуждането на нова мъдрост в човек възражда старите божествени желания на душата да търси Бог. Самоанализиращата и разграничаваща душа се оттегля във вътрешното уединение на тишината – този вътрешен покой, в които пречистеното съзнание на Мойсей докосва клона на мъдростта и Исус, съживен от неговия безсмъртен дъх, се раздвижва и възкръсва от гроба на заблудата.

Практическо приложение

Когато мъдростта изгрее във вас, пробуждайки желанието за разбиране мистерията на вашата душа, не я прогонвайте; оттеглете се във вътрешното светилище на безмълвен мир, където през вратата на медитацията са влизали всички велики души и открийте мъдростта и освобождението.

Жаждата за разбиране може да се утоли само чрез ежедневно пиене на нова мъдрост от извора на разграничението. Жарките желания от много прераждания могат да се облекчат само чрез успокояващата роса на мира, събирана в дълбокия бокал на уединението. Мойсей, Исус, вие и аз, всички същества могат да открият вечно търсената утеха в тишината на душата.

Това четиристишие има също и светско значение. Идването на една нова година съживява стари желания за успех по пътя на живота. Повечето хора не успяват да съберат редките диви цветя на успеха, защото не мислят дълбоко и не търсят достатъчно дълго в гората от трудности.

Всеки, който търси успех, също както великите хора, които са го търсили и намерили, трябва да се оттегля често в тишина и да анализира своите проблеми. Чрез разграничаване и медитация той може да направи ума си възприемчив за интуитивното ръководство на душата и в съответствие с него да планира живота си. Проблеми, които изглеждат неразрешими ще разкрият своите загадки в тайната стаичка на уединена замисленост.

5

Действително Ирам си отива с всичките си Рози,

а къде е чашата Джамшидова с пръстени седем – никой не знае;

но все пак остава Лозата раждаща древния Рубин

и напояваната цъфнала Градина.

ТЪЛКОВНИК – Ирам: Насоченото навън или сетивно състояние на човешкия ум и живот. Роза: Временни сетивни удоволствия. Джамшид: Царственото душевно съзнание за Безкрайността. Чашата със седем пръстена: Гръбначно мозъчната ос с нейните седем подобни на пръстени центрове на съзнание и живот. През тези седем плексуса животът и съзнанието на душата се спускат от Духа в ограниченото тяло и трябва рано или късно да се издигнат към свободата на Безкрайността⁴. Никой не знае: Обикновеният човек е несъзнателен за съществуването на гръбначните центрове и духовната им значимост. Лоза: Душа. Древен рубин: Древното душевно блаженство (плодът или “рубиновото” грозде на душата-лоза). Градина: Себереализация, разцъфнала с духовни качества.

Духовно тълкуване

Когато в дълбока медитация човек оттегли насоченото си навън съзнание, заедно с него отиват всички “рози” или удоволствия, свързани със сетивата и техните желания. Все пак, царственото душевно съзнание за Безкрайността остава завладяно вътре, пиещо блаженото божествено съзнание от гръбначномозъчната “чаша”, чийто седем “пръстена” са скрити от смъртен поглед и са непознати за обикновеното съзнание.

Нехаещ за отсъствието на сетивни удоволствия, такъв човек вижда една очарователна вътрешна градина на Духа, разцъфнала с благоуханни душевни качества и проблясваща с постоянно течащите води на мъдростта. От душата-лоза той бере рубиновите гроздове на Себереализацията, наслаждавайки се на сладкия им вкус на древно, вечно ново блаженство.

Практическо приложение

Чрез дълбока йога медитация пренесете душевното съзнание от сетивните удоволствия на плътта към вътрешните духовни възприятия в седемте гръбначно-мозъчни центъра. Там душата интуитивно преживява опияняващата радост на Себереализацията.

Във външната сетивна градина растат напарфюмираните цветя на краткотрайни удоволствия, но във вътрешната градина на съзнание душата тайно отглежда цъфтящи качества, чиято благоуханна радост никога не изчезва. Земните цветове ободряват за известно време човешкия ум, докато венче листчетата на душевни удоволствия винаги го вдъхновяват.

Целият разкош и сила на човешкото царство на живота може да изчезне и човек да бъде лишен от всички носители и инструменти на царствени удоволствия. Въпреки това той може винаги да намери щастие носейки се с лековитите води на мъдрост и разбиране в градината на душевно блаженство.

Много често, когато хората преминават от състояние на изобилие към нищета или от успех към провал, те затъват в още по-голямо отчаяние, не намирайки никаква опора Някои толкова падат духом, че не могат да намерят задоволство в нищо. Провалът осакатява фините представи на надежда за бъдещ успех. Но чрез мъдрост и разграничаване човек може да осъзнае, че щастието не зависи от външни обстоятелства; че по-скоро то се намира в обикновените радости на живота и преди всичко във вечно новото блаженство на дълбока медитация. Въпреки, че съдбата преиначава всички земни удоволствия, човек все още може да бъде щастлив, придържайки се към обикновените, истински и трайни душевни радости. Те идват чрез задълбочено мислене, самоанализ, духовно вдъхновение и медитация.

Затова, не събирайте само благотворни радости от градината на материалния живот; научете се също, заедно с вашите любими, да бродите из градината на медитация и Себереализация и да събирате там вечна радост.

6

Устните на Давид са безмълвни; но Славей изчурулика

И на свещен Пехлеви към Розата извика:

“Вино! Вино! Вино! Червено Вино!” –

ще обагри то жълтия ти лик.

ТЪЛКОВНИК – Устните на Давид са безмълвни: Гласът на Безкрайното е външно безмълвен. Свещен Пехлеви: Възвишения език на божествената мъдрост. Както Пехлеви е езика на героичната епоха на Персия, тъй и божествената мъдрост е езика на Безкрайното. Червено вино: Духовно оживотворяващото божествено блаженство. Славея: Интуицията. Както славеят доставя наслада на човека с песни през нощта, тъй в тъмнината на вътрешната тишина, където всички материални явления са помрачени, истината пее чрез интуицията на последователя. Жълтия ти лик: Животът на духовно стремящият се, някога с розови страни изпълнен с ентусиазъм, сега е побледнял от суровостта на самодисциплината и самоотрицанието. Ще обагри: Да обагри или изпълни живота с божествено блаженство.

Духовно тълкуване

При все, че устните на Безкрайното са заключени в тишина, Неговия глас е доловен като истината – пеещия славей на интуицията на последователя, винаги тръбящ чистия език на божествената мъдрост. С този глас Бог поднася на Своя бледолик, поради самодисциплина и самоотрицание последовател, червеното вино на медитационното блаженство, което ще обагри неговия живот със своята божествена жизненост.

Практическо приложение

Този, който посредством самоконтрол избягва опиянението на грубите удоволствия може да пие нектара на вечно-новата Божия радост от тайния съд на интуитивните божествени вдъхновения. Жаждата, породена от самоотрицанието, е своевременно напълно утолена от притока на божествената Благодат.

Подминавайки ненужните сетивни злоупотреби, мъдрецът развива чувствителен вкус за по-фините радости на живота, от които черпи трайно щастие. Това щастие се съдържа в само-контрола, а не в лесното поддаване на светските подтици и изкушения.

Самодисциплината не е обезателно самоотрицание, което може да съдържа покаяние във формата на крайно или ненужно лишение или самоизмъчване. Самодисциплината води ума, отдаден на различни настроения в положителна посока, спасявайки го от безплодното търсене на щастие в слепите алеи на илюзията. Този, който следва пътя на самодисциплината не само избягва безплодните усилия в своето дирене на щастие, но и получава гаранцията на божествения закон, че ще бъде възнаграден с положителен успех в постигането на своята цел. Единственото предназначение на самодисциплината е да предпази ума от отклоняването му от магистралата на истинското щастие.

За жалост, повечето умове са късогледи, предпочитащи да се поддават на поривите на необмислени импулси за мимолетни удоволствия, вместо да упражняват себеконтрол, докато отглеждат плодовете на по-възвишени радости в живота. Човек, който се стреми да дисциплинира своя живот не трябва да се опечалява от временните лишения на самоограничението. Той трябва да се радва предварително, защото самодисциплината забавя щастието за съвсем кратко време, за да донесе всеосъществяваща и вечна радост.

Перспективата за самодисциплина следователно не трябва да подтиска, а напротив, да радва ума; защото само чрез самоконтрол Космическия Закон може да се задейства и да донесе трайно щастие. Щом стремящият се последовател е настоятелен, безмълвният Бог своевременно ще му заговори чрез гласа на интуицията, поднасяйки му оживяващата награда от блаженство за неговите трудности на отрицанието.

7

Ела, Чашата напълни и в Огъня на Пролетта

захвърли Зимната Одежда на Покаяние:

Птицата на Времето има кратък път

да прелети – и виж, Тя веч лети.

ТЪЛКОВНИК – Чашата напълни: Напълни своето съзнание. Огънят на пролетта: Горещината на духовния ентусиазъм. Зимна одежда на покаяние: Покаянието, получавано след сетивно отдаване, смразява душевното блаженство. Птица на времето: краткотрайният, постоянно променящ се човешки живот. Кратък път да прелети: Само малко време остава. Птицата лети: Животът отлита без някаква определена цел.

Духовно тълкуване

В топлата Пролет на наскоро дошъл духовен ентусиазъм, захвърлете ледената одежда на смразяващо душевното блаженство покаяние и съжаление, създадена от неизпълнени материални желания и разочароващи сетивни задоволености. Напълнете чашата на съзнанието си със сгряващото вино на Божията мъдрост и блаженство.

Не прахосвайте нито един ценен момент, защото птицата на живота се рее само за малко в небесата на настоящо съществуване. Вижте с окото на своя ум този скорошен ден в който тя ще излети. Докато птицата е под ваш контрол, научете я да пее всезакрилящото Божие Име. Насочете полета й към Неговите брегове на безсмъртие. Не й позволявайте да се спуска в мрачните пещери на смъртта, накъдето сега бързо се носи без съзнателна цел.

Практическо приложение

Ако медитирате дълбоко, вие ще изпълните съзнанието си с Божията всезадоволяваща мъдрост и блаженство. Това е позитивният начин да се преодолеят носещите страдания изкушения. Какъв е смисълът от съжаление за минали провали? Не смразявайте присъщото блаженство на вашата душа с непрестанно негативно състояние на съжаление. Винаги будният и свеж духовен ентусиазъм не само отстранява всички депресиращи мисли за минали грешки, но и ръководи мислите, така че те да не водят към нови грешки. И така, не се умисляйте за вашите недостатъци и не презирайте липсата на разбиране, което ви води към тях. В мрежата на преживяването, както и в мрежата на мъдростта, човек може да улови много пеперуди на полезни уроци – въпреки че понякога това е “трудният начин”.

Животът на обикновеният човек отлита бързо и безотговорно. Вие не трябва да игнорирате дори и малките възможности, осигурени от настоящия ви живот и интелигентност. Даже и през най-малкото прозорче чрез духовно концентриран поглед, вие може да зърнете безкрайната сфера на всеосвобождаваща мъдрост и всеудовлетворяващо Блаженство.

8

И виж – с Деня Събуждат се хиляди Цветя –

и хиляди превръщат се в прах:

Този първи Летен Месец в който Розите цъфтят

Ще отведе Джамшид и Кей-Кубад.

ТЪЛКОВНИК – Цветя: Добри и лоши качества, които цъфтят в и около душата. Ден: Пробуждането на мъдростта. Събуждане: Проявяване. Превръщат се в прах: Унищожени чрез мъдрост. Първи летен месец: Духовният устрем и екстазът от дълбока медитация. Роза: Себереализация. Джамшид и Кей-Кубад: Духовната суверенност на реализираните души.

Духовно тълкуване

Виж, хиляди пъпки на душевни качества разцъфват със зората на мъдростта; и в изгарящите лъчи на тази зора, хиляди отровни цветя на лоши наклонности изсъхват и се превръщат в прах. Новата топлина на духовен екстаз⁵ в медитация донася розата на Себереализацията, освобождавайки напредналите души от земното робство.

Практическо приложение

През много прераждания, добри и лоши качества растат и вехнат в его-съзнателното състояние на душата при нейната еволюция към Бог. Безброй добри и лоши преживявания идват и си отиват в живота на човек в резултат от тези двойнствени качества на неговата природа. Но, когато последователят медитира дълбоко и навлезе в самадхи (духовен екстаз), в душата му разцъфва розата на Себереализацията и божествения й аромат на всеосвобождаваща мъдрост се носи из градината на неговия живот. Тогава приключват неговите задължения като градинар на качества в смъртното тяло. Душата е пусната, за да стане освободена в Духа, свободна да се скита щастливо във вечната градина на Безкрайна Красота.

За възприемчивата интуиция това четиристишие има и друго значение: Всичко в творението е предходно и краткотрайно; нищо не остава завинаги в тази смъртна сфера. Красивите неща са като цветове, които се събуждат със зората и умират в ръцете на времето. Искрата на живота, пребиваваща във временни форми, обаче е безсмъртна. Тази искра – душата, се развива от живот на живот във възходяща еволюция. Когато смъртните форми се появяват и изчезват завинаги, душата в тях продължава да живее, придвижвайки се между този проявен свят и отвъдното неизвестно пространство. Но най-накрая, на върха на еволюцията на душата към Бог, в летния месец на дълбок духовен ентусиазъм и самадхи медитация, в съзнанието разцъфтява розата на Себереализацията. Тогава, тези напреднали души вече не са заставяни да се връщат на земята. Със смъртта на тленните им одежди те съзнателно и радостно се пренасят във вечната Безкрайност.

9

Ела със стария Хайям и забрави

за участта на Кей-Кубад и Кей-Хосров:

Нека Рустам прахосва дните си и

нека Хатим Тай вика за Вечеря – не обръщай на това внимание.

ТЪЛКОВНИК – Стария Хайям: Древната мъдрост, която носи душевното освобождение. Кей-Кубад и Кей-Хосров: Забравени души, веднъж въплътени на земята. Рустам: Потенциално великата душа, която прахосва живота си във временни удоволствия. Хатим Тай: Светски настроен човек, който съсредоточено изпълнява светските си задължения. Вика за вечеря: Лекомислена привързаност към материални активности.

Духовно тълкуване

Следвайте вътрешното проявление на древната душевна мъдрост, чрез която може да се постигне освобождение. Не се обезкуражавайте от тъжната съдба на забравените души, които са дошли на земята и са я напуснали. Оставете другите да прахосват ценния си живот в светски удоволствия или в извършването на поробващи материални задължения; не им подражавайте. Те ще пожънат реколта от разочарование и смърт.

Практическо приложение

Колко много души са дошли на земята само, за да се измъкнат в тайното безмълвие! Не им обръщайте внимание. Оставете мързеливите или погълнати в светски живот хора на тяхното безразсъдство. Нека тъга или привързаност не спъват прогреса на вашата душа. Следвайте древната мъдрост, водеща към духовно освобождение; не обръщайте внимание на относителността, двойнствеността и сложността на това съществуване; защото животът не е нищо друго освен Космичен Сън.

Съществуват мрачни метафизици, които обичат да философстват за тъжната съдба на душите и цивилизациите, които отново и отново разцъфват на тази земя с голямо великолепие и разкош, само за да окапят в топлия бриз на смъртта. Разсъждавайки над преходността на този свят, тези метафизици насочват своята проницателност към всички красиви материални неща, само защото някой ден ще трябва да загинат. Но нищо не се постига чрез презиране красивите творения на цивилизацията или чрез мрачно пребиваване в съдбата на човек и в неговите постижения. Единствено мъдростта предлага разрешение на загадката на живота.

Зад крехките стени на фалшива материална сигурност, богатите и силните прахосват своето време и се скитат из илюзорните полета на удоволствия, нехайни за приближаващата смърт.

Като автомати обикновените светски хора закусват, обядват и вечерят с неотклонна редовност, междувременно старателно изпълняват материалните си задължения и въпреки всичко те умират незадоволени и обезсърчени. Подобно на натоварени със злато мулета, те с мъка носят товара от ежедневни задължения, несъзнателни за ценността и възможностите на живота. Рано или късно, те изпадат в безпомощност на старини и в нещастната преспектива на забравата.

Божественият философ е истински щастливия човек. Духовен поет, той използва своето въображение за да покаже безсмъртието на душата – образа на Бог във всички същества. С безупречен поглед той се вглежда през прозорците на винаги променящите се физически форми и съзира Божията неизменна Красота.

Затова не оплаквайте съдбата, не прекарвайте златните часове на живота в безполезни развлечения, не следвайте това материално съществуване безразлични към неговата цел. Култивирайте в себе си древната, вечно нова мъдрост на Бог, която единствено носи щастие, окончателно удовлетворение и душевна свобода.

10

Тръгни с мен покрай ивицата тясна на тревата

отделяща пустинята от нивята,

където едва ли са известни думите Роб и Султан,

и където състрадателният Султан Махмуд седи на своя Трон.

ТЪЛКОВНИК – Ивицата тясна на тревата: Тесният участък от свръхсъзнание, душевната вечно нова мъдрост, скрита между подсъзнанието и будното съзнание. Отделяща: Фино разделящо. Пустиня: Пустият подсъзнателен ум, в който се хвърлят и погребват свежите ежедневни преживявания на съзнателния ум. Роб: Този, който е подвластен на инстинктите, заблудите и объркаността на подсъзнателния ум. Султан: Силно развитото материално съзнание. Състрадателният Султан Махмуд седящ на своя трон: Чувстване на състрадание към този, който напразно търси щастие във временната сила.

Духовно тълкуване

Вслушайте се в зова на вашата душа да намерите това скрито място, където свежите, вечно зелени растения на мъдростта отделят необитаемата пустиня на заблудата от култивираните полета на материално съзнание и лошата от добрата карма (действия).

Помнете: кармичният закон за причина и следствие ръководи всички хора, били те роби или царе. И най-могъщият владетел не може да избегне болезнените последствия от своите невежи или погрешни действия. Вие може да сте безразлични към миналите си действия и да сте ги забравили, но те няма да ви забравят, без значение какво е положението ви в живота.

Затова чрез разграничаване се освободете от вредните тенденции, създадени от заблудени мисли и действия в миналото и погребани в подсъзнателния ум; избягвайте нови погрешни мисли и действия чрез съзнателния ум, намиращ се под влияние на материалната култура. Поставете своето съзнание в люлката на съвършенството: интуитивната свръхсъзнателна мъдрост на вашата душа.

Практическо приложение

Всеки търсач на истината трябва да се стреми към себеобновяващото, винаги свежо и вдъхновяващо състояние на божествена свръхсъзнателна мъдрост, лежаща скрита между лишената от пътища пустиня на подсъзнанието и култивираните полета на високо организираното будно съзнание. Чрез самонаблюдение по време на радостното състояние на дълбок сън⁶ и чрез ежедневно пребиваване в мълчание при дълбока медитация, последователят съзнателно достига състоянието на всезадоволяваща свръхсъзнателна мъдрост. Тогава той е свободен от робуване на инстинкти, настроения и навици скрити в подсъзнателния ум; свободен от влиянието на мощните материални желания създадени в съзнателния ум.

Щастлив е този, който е достатъчно мъдър да търси удовлетворение чрез култивиране на истинска радост и мир в обикновено обкръжение – място, което не е нито отегчителна пустиня, нито култивиран център на неспокоен, възбуждащ неестествен живот. Тези, които поддържат своя живот без усложнения и не зависят от материални условия за своето щастие, притежават повече от богатите и властимащите – които се нуждаят от щастие сред материалното изобилие и които са самотни сред търсещи себе си приятели; те са самотни дори сред множество хора и нещастни сред фалшиви удоволствия. Един богат владетел, напразно преследващ трайното щастие чрез краткотрайни светски удоволствия, може с право да бъде съжален от този последовател, който е постигнал вечното удовлетворение на свръхсъзнателната мъдрост: реализацията на собственото си Себе, вечно съществуващия, вечно съзнателния, вечно блажения образ на Бог.

11

Тук със Самун Хляб под Дървото

с Кана Вино с Книга стихове – и Ти

до мен пеещ в Дивата пустош.

Тъй в Рай таз Пустиня се превръща.

ТЪЛКОВНИК – Хляб: Прана или жизнена сила (космическа жизнена енергия). Под дървото: С внимание концентрирано навътре върху гръбначномозъчното дърво на съзнанието (чийто ствол е праничния канал на живота в тялото и клони – нервната система). Вино: Опиянението от Бог; блаженството на божествената любов, която идва когато човек общува с Бог в медитация. Книга стихове: Вдъхновенията на божествената любов извиращи от сърцето. Ти: Бог, Космичния Възлюбен. Пеещ: Угощаващ ме с интуитивни възприятия на върховната истина. В дивата пустош: Във вътрешната тишина, от където са си отишли ятата на неспокойните мисли. В рай таз пустиня се превръща: Първоначалната самота чувствана в застиналостта на дълбоката медитация, дължаща се на отсъствието на безпокойни мисли, става рай за предания последовател, когато открие в нея Божието блаженство.

Духовно тълкуване

В това четиристишие предания последовател е описан във вглъбено състояние на единение с Бог постигнато чрез пранаяма – контрол на ума и жизнената сила (прана)⁷.

“Седящ в дълбоката тишина на медитацията, с ум концентриран върху гръбначномозъчното дърво на живота и духовното съзнание, аз почивам в сянката на мира, угощаван с животодаряващия “хляб” на прана и пия отлежалото вино на божественото опиянение, преливащо от съда на моята душа. Сърцето ми непрестанно напява поетични вдъхновения на вечната божествена любов. В тази пустош на най-бездънно вглъбена тишина, където цялата шумотевица на тълпящи се желания е отмряла, аз общувам с Теб, мой Върховни Любими, Пеещ Благослов. Ти тъй сладостно ми напяваш задоволяващата всички желания музика на мъдростта. Ах, пустош, свободна от ропота на материални желания и страсти, в таз усамотеност аз не съм самотен. В уединението на моята вътрешна тишина аз открих рая на безкрайната неизчерпаема Радост.”

Практическо приложение

Нито човешката любов, нито временното забвение на опиянението от виното могат трайно да изтрият скръбта и да дарят трайно щастие. Придобиването на неизчерпаема неподправена радост е възможно само общувайки в най-дълбока медитация с Върховния Възлюбен на Вселената, тъй както е описано в духовното тълкуване на това четиристишие.

Но когато мъка и трудни проблеми връхлетят добрия светски човек, той може да се научи да намира удовлетворение и обновение в простите радости на живота. Красотата и ведростта на природата, радостта от присъствието на любимата и съчувстваща съпруга; задоволството от добрата вкусна храна и питието (пресния гроздов сок не е упойващ и е по-евтин); облагородяването от вдъхновяващи книги. Чрез такива прости удоволствия човек се учи да цени неподправеното щастие. Радостта отлита, когато са й наложени най-различни условия. Някои хора никога не намират щастие, без значение колко много материални притежания имат; те винаги желаят още повече. Тези, които лесно намират щастие осъзнават, че то не зависи от придобиването на ненужни “потребности”.

Ако човек е принуден от обстоятелствата да захвърли богатия, материално усложнен живот заради относително беден и прост такъв, той трябва да извлече най-доброто от него. Да позволи щастието му да изчезне заедно с преходните богатства би означавало той погрешно да приравни щастието с материалните придобивки. Ако се опитва да направи най-доброто, на което е способен, той ще има по-благоприятния шанс да открие истинско щастие в своята нова ситуация, отколкото в живота който е водил преди това. След провала да постигне заветната цел, сърцето може да се превърне в отчайваща пустош, лишена от всякаква свежа трева на надежда. Но ако неуспелия човек цени това, което притежава – простите радости на живота и може би истинско духовно присъствие и общуване – тогава, даже и в пустинната загуба на временния провал той ще открие един оазис на неизменно вътрешно небесно щастие.

12

Някои си мислят: “Колко сладка е Властта над смъртните”,

а други: “Какво блаженство е да попаднеш в Рая”.

Вземи Кесията в ръка и махни Останалото;

О, славна Музика на далечен Барабан!

ТЪЛКОВНИК – Властта над смъртните: Временно материално могъщество. Попадане в Рая: Несигурна надежда за бъдещо щастие. Кесията в ръка: Осезаемо богатство на нетленна душевна мъдрост и вечно ново божествено блаженство, откривано в медитация. Махни останалото: Подмини преследването на ненужни “необходимости”. Славна музика: Радостни мисли на доверчиво очакване. Далечен барабан: Уверена надежда за бъдещ успех който идва с праведния живот след придобиване на мъдрост.

Духовно тълкуване

Някои материалисти се чувстват сигурни в своето опиянение от светско могъщество и притежания. Много други се залавят за крехкото щастие, преследвайки небесната дъга на несигурни надежди че някой ден техните мечти ще се сбъднат. Лудост е да се очаква трайна радост от временни неща или от винаги измамливите светски надежди. Но нетленното осезаемо богатство е вече твое: вечно новото божествено блаженство на душевната мъдрост. Това съкровище се намира на твое разположение в дълбока медитация и може да се изиска от трайния неизменен олтар на винаги успокояващото душевно задоволство. Спри да залиташ подир измамливите прищевки на материални придобивки, обещани от несигурното бъдеще. Придобий сега върховната мъдрост, която дарява блаженство. Няма по-голямо щастие от божествената радост, която е винаги нова. А тези, които направят мъдростта свое богатство сега, докато слънцето на духовната благоприятност сияе, винаги ще получават окуражаващи радостни прозрения за бъдещи велики постижения. Чувайки в своите души отекващото барабанене на Всемогъществото, те знаят, че тяхна е божествената сила да придобиват по своя воля всичко, което им е нужно и да реализират всички бъдни светли надежди за вечно щастие.

Практическо приложение

Някой хора прахосват ценното предопределено за този живот време в невероятно глупави мечти за придобиване на богатство и сладкото щастие, което мислят че ще донесе. Не е разумно да очакваме от материалните богатства да ни дарят трайна радост. Тези, които влагат всички свои надежди за щастие в придобиването на съкровища и напълно забравят изкуството за реализиране на истинското вътрешно божествено блаженство, накрая откриват, че тяхната вяра във временно удовлетворяващите качества на материалните притежания е напълно съкрушена. Щастие не може да се открие в неорганизирания живот, в който не са уравновесени материалните стремежи с духовните потребности. Този, чиято концентрация е разпръсната единствено в амбиции за печелене на пари, продължава да чувства неспокойна неудовлетвореност в своята душа, в истинското си себе. Октоподни навици на разрушаващи мира тревоги придружават ненаситното желание за богатство. След време такива навици отказват да отпуснат своята упорита хватка или да бъдат заместени от мир и задоволство. От друга страна, простия начин на живот и придобиването на душевен мир и радост носят едно всезадоволяващо, несънувано от материалистите щастие. Само материалните притежания не могат да направят живота сигурен, човек е наистина в безопасност единствено, ако е открил в душата си Космичната Сигурност.

3 Ако трябва да бъдем точни, душата, бидейки чисто отражение на Духа, е всезнаеща и няма нужда да разсъждава и разграничава. Но по време на прераждането душата поема от заблудата за отделеност от Духа. И когато мъдростта започне да изгрява в човек посредством естествената възходяща еволюция на неговия разсъдък и разграничаване, душевната всезнаеща интуитивна способност се раздвижва и насочва тези сили в човек към интуитивно откриване на вечното присъствие на Духа.

4 Йогийските трактати дефинират седемте духовни центъра като чакри (колела) или падми (лотоси) притежаващи “спици” или “венче листчета”, през които се излива в тялото живот и съзнание. Душата – Всевишния Дух, животът и съзнанието в човека – обитава най-горния от тези центрове в мозъка, в космично съзнание. Щом съзнанието и животът на душата се спуснат в гръбначния стълб и посредством чакрите преминат във физическото тяло и сетивата, възприятията ú стават по-груби, докато накрая, в състоянието на сетивно съзнание душата като его напълно се отъждестви с физическото тяло и неговите ограничени форми на възприятие и изразяване.

5 Божествено общуване: единение с Бог.

6 В дълбок сън, човек подсъзнателно чувства свръх съзнателната радост на душата, която е изтласкана по време на обикновеното състояние на сънуване и умствено заетото будно състояние.

7 Назована в това четиристишие като “хляб” или поддръжника на живота; космичната жизнена енергия чувствана в гръбначномозъчното дърво на живота чрез прамаяма, контрола на ума и жизнената сила посредством научни техники на медитация. Когато човек се храни, вниманието е концентрирано в небцето; когато слуша – в ухото, а по време на медитация и божествено общуване, вниманието е концентрирано в чакрите (шестте духовни центъра на съзнанието локализирано в гръбнака и продълговатия мозък) и в духовното око (точката на интуитивното духовно възприятие между веждите).

Практикувайки йогическата наука на пранаяма, дълбоко медитиращия последовател оттегля своето внимание от безпокойството на тялото и неговите пет инструмента на сетивно възприятие и обръща навътре своя ум към гръбначномозъчните центрове на духовно съзнание. Тези чакри във възходящ ред от основата на гръбнака формират прохода чрез който телесното съзнание се извисява до душевна реализация и екстазно общуване с Бога. В това състояние на божествено възпоменание душата преживява чисто Блаженство. Праната или жизнената сила, преди това разсейвана в сетивни възприятия и телесно безпокойство е поставена под съзнателен контрол, оживотворяващ всички телесни клетки. Така преживяваното обновяване е несравнимо по-пълно от това, получено от сън, храна или друг материален източник.

13

Погледни Розата разцъфнала за нас, смеейки се казва:

“В света Аз разтварям листенца: Скъсай

изведнъж копринения Шнур на моята Кесия

и съкровището й в Градината хвърли.”

ТЪЛКОВНИК – Погледни: Анализирай. Розата разцъфнала за нас: Материалните удоволствия които ни заобикалят. Смеейки се, в света Аз разтварям листенца: Надсмивайки се, с всеки ветрец аз излъчвам изкушенията на сетивните удоволствия. Копринения шнур на моята кесия: Привързаността към сетивата, обвързваща човек към светските преживявания. Скъсай: Прекъсни чрез мъдрост. Съкровището й в градината хвърли: Захвърли нейните измамни удоволствия на земята.

Духовно тълкуване

Благоуханни и краткотрайни като розата, удоволствията на материалността се подиграват на човешките същества, които не разбират ефимерната им природа. Не отлагай това разбиране, иначе ще бъдеш хванат в капана на затварящите се венчелистчета – удоволствия, уловен като пчела в лотоса, свиващ цветовете си на залез слънце.

Прережи с мъдрост стеблото на привързаността, което свързва листенцата на твоя затвор от преходни удоволствия, захвърли ги под нозете си и избързай напред през градината на живота по твоя път към Безкрайността.

Практическо приложение

Повечето смъртни същества, които идват в този свят са като розите, които разцъфтяват в градината. След кратко, материално наслаждаващо се съществуване, те разпръсват листенцата на своя живот в забравата на смъртта. Такова безсмислено съществуване не може да удовлетвори човек. Той трябва напълно да посвети своя даден от Бога живот на придобиването на освобождаваща мъдрост, тъй че завинаги да отхвърли емоцията на материалното щастие и да открие в самия себе си винаги съзнателната, вечно съществуваща и всякога нова радост на душата.

В залата на самонаблюдението анализирай преходната, неудовлетворяваща природа на сетивните удоволствия – даващи тържествени външни обещания, ала вътрешно лишени от съдържание. Чрез внимателно изследване ще забележиш, че преходноста на сетивните наслади ти се надсмива. Ти ще осъзнаеш, че за теб би било по-добре да минеш без тези неустойчиви розови удоволствия, които изобилстват в материалния живот. Заедно с това осъзнаване идва желанието да изтръгнеш тяхното поддържащо стебло – твоята привързаност към тях. Ако подсилен от мъдростта си способен да сториш това, ти лесно ще разсееш измамните си въображения относно ценността на материалните удоволствия и ще изхвърлиш от съзнанието си всички желания за тях.

Само чрез задълбочено различаване човек може да проумее недостойната природа на материалните желания и да стане способен да ги изтръгне от сърцето си. Благоразумния човек развива различаването си. Ала всеки, който остава пристрастен към сетивните удоволствия достатъчно дълго време, не може да не осъзнае накрая тяхната изменчива природа и потребността да освободи душата си от техните впримчващи корени.

14

Надеждата земна, що Сърцата човешки оживява,

в прах превръща се – или разцъфтява; ала скоро,

като сняг върху прашното лице на Пустинята паднал

просиява за час-два – и се стопява.

ТЪЛКОВНИК – Надеждата земна: Очаквания за придобиване на земно щастие. Човеци: Материално ориентираните хора. Сърцата оживява: Към която глупаво се привързват. В прах превръща се: Изпепелена от огньовете на разочарованието. Или разцъфтява: Не за дълго е осъществена. Както сняг върху прашното лице на Пустинята: Мимолетното светско щастие, изчезващо в лицето на разочарованието. Просияващо за час-два – и се стопява: Доставя малко измъчена наслада и после изчезва.

Духовно тълкуване

Светската надежда е блуждаещ огън, подмамващ нищо неподозиращите търсачи към тяхната гибел. При това, както краткотрайния сняг е за момент приятен и разхлаждащ в жарката и суха пустиня, тъй краткотрайното успешно осъществяване на нашите желания е за малко време съблазнително утешаващо. Глупците, прелъстени от преходни удоволствия, продължават да блуждаят в пустинята на земното. Мъдреците, дори когато се радват на преходното благосъстояние на земята, не забравят несъвършената природа на света – погребалната клада на крехките мечти. Само невежия човек очаква съвършенство и трайно осъществяване от тази земя и със съкрушено сърце той преминава дверите на гроба. Просветленият човек, познаващ измамната природа на света, не гради своите надежди тук. Оставайки непоклатим пред земните желания, мъдрите дирят неизменната Реалност; те навлизат в необятността на Вечното

Практическо приложение

Светлината на различаването разкрива, че помръкналите надежди за земното щастие обикновено завършват в съкрушаване на илюзиите, позволяващо едва от време на време мимолетно осъществяване. Именно случайните успехи, макар и краткотрайни, съблазняват хората да продължават да изпитват материални желания. Но радостта от временния успех завършва с разочарование; тя твърде скоро напълно се изпарява, като сняг върху топли пустинни пясъци. Затова не е разумно да се изразходва толкова много време и енергия за постигане на светско щастие. Труди се усърдно за блаженство, което трае вечно. Повечето човешки същества прекарват своя живот в придобиване на притежания и осъществяване на амбиции, които носят нетрайно щастие. А в края на живота си те често са обезсърчени и сломени, чудейки се защо тяхното тъй трудно придобито щастие си отива.

Не се поддавай на вълненията на възгордяването, когато те споходи мимолетен успех, нито изтръпвай от страх, когато те сполети временна несполука. Благосъстоянието и бедността са значими само по отношение на физическото благоденствие; тяхната важност изчезва заедно с тленното тяло. Докато си принуждаван да се носиш по възходите и паденията на житейските успехи и провали, опитай се да поддържаш уравновесен умствен покой. Ние можем да контролираме нашето задоволство когато сме еднакво умиротворени по всяко време. Чрез медитация човек може да преживява устойчив, тих вътрешен мир, който да бъде непрестанно успокояващ фон за всички хармонични или изпитателни дейности, изисквани от отговорностите в живота. Трайното щастие се състои в поддържането на еднакво умиротворено състояние на ума, когато тревогите се стремят да ни извадят от вътрешното самообладание, или успеха се опитва да възбуди ума до прекомерно превъзнасяне.

Песъчинката не може да издържи разрушителното въздействие на океанските вълни; човек, който не притежава несмутим вътрешен мир не може да остане спокоен през време на умствен конфликт. Но както диамантът остава непроменлив, независимо колко много вълни го връхлитат, така и изкристализиралият в мира индивид остава лъчезарно ведър, дори когато изпитания го сполетяват от всички страни. От променливите води на живота нека да спасим чрез медитация диаманта на неизменното съзнание на душата, което искри с вечната радост на Духа!

15

Тез, които запазваха Зърното Златно,

и тез които пръскаха го на Вятъра като Дъжд,

в пръст превърнаха се, но не в Златна, която веднъж

заровена, Хората да желаят да изкопаят пак.

ТЪЛКОВНИК – Зърното Златно: Идола на богатството. Запазваха: Спестяваха. Пръскаха го на вятъра: Пилееха разточително. Тез … и тез: Скъперника и прахосника са еднакво заблудени. В пръст превърнаха се, но не в Златна: Човешката глина при смъртта се превръща не на злато, а на прах. Веднъж заровена, хората желаят да изкопаят пак: Привързаността към материалния живот кара човека да копнее да се завърне към физическата форма.

Духовно тълкуване

Защо, О, Човече, трябва да превъзнасяш златото, било да го скътаваш за черни дни или да го пилееш екстравагантно за луксозни неща? Обръщай оскъдно внимание на желанията на физическото тяло, за което богатството изглежда тъй сладко, защото всички смъртни творения ще трябва скоро да се превърнат в прах, негодни за каквото и да било.

Практическо приложение

Ако човек прави златото свой идол, съществува малка разлика, погледнато метафизически, дали човек го охранява като скъперник или му се наслаждава като прахосник. И двата случая водят началото си от заблудата, че богатството е върховния източник на щастие. Този който възвеличава парите погрешно отъждествява своето Себе с физическото тяло, за което той желае осигуряването и удобствата на богатството. Колко глупав е човек, който отъждествява безсмъртното си съзнание с тленната човешка форма, която смъртта прави инертна и лишена от всички желани качества! Наистина, разглеждана като материя, нашата жалка глина не може да се сравнява с блестящото злато което хората освобождават алчно от земята.

В това четиристишие може да се открие и по-дълбоко метафизично значение. Общо погледнато, то се отнася за живота, а конкретно – за развиването на интелектуална мъдрост, необходима за използването на благоприятните възможности в живота; също и за човешкото приковаване към тази земя чрез закона за преражданията, който се активира от неосъществени желания.

Човешките материални желания и въжделения го карат да си въобразява, че тази земя е място за осъществяване и върховно щастие. Затова, повечето хора желаят в своя прекъснат живот “отново да копаят”; те биха се радвали да бъдат в състояние да се завърнат от гроба в същата клета форма, към която толкова са привързани и да продължат със същия познат живот – без разбира се, неговите несгоди и разочарования! Но нито хората, които извличат възможно най-доброто от живота и постигат материален успех, отглеждайки “златното зърно” на интелектуална мъдрост, нито тези, които си остават несретници и разпръскват своя живот по ветровете на загубените възможности – като дъжд отнасян от вятъра – могат да се завърнат на земята със същото име, възможности или форма. Те се завръщат, според закона за преражданията, но с нов мозък и тяло, за да изчерпят уроците на тази школа на земно съществуване. Когато душата отлита за отвъдното, ако е окована към смъртното съзнание и копнежи, е неизбежно повтарянето на отхвърлени земни опитности, въплъщение след въплъщение.

Все пак завръщането на човек не е “към такава земя златна”, тъй като смъртните желания многообещаващо го водят към прозорливост. Той никога не ще намери на този свят заветните небеса, тъй като е невъзможно да повтори отново живота, който веднъж е загубил. Ние трябва да се възползваме в най-голяма степен от настоящите си възможности за култивиране не само на интелектуална носеща успехи мъдрост, но и на нетленната душевна мъдрост. Щом веднъж е постигнат Вечния Живот, човек престава да копнее отново да насели изгубеният временен телесен дом.

16

Помисли, как в тоз порутен Хан,

чиито Порти са редуващите се Нощ и Ден,

отсядали са с целия си Разкош Султан след Султан,

за да поемат след час или два всеки по пътя свой.

ТЪЛКОВНИК – Порутен Хан: Злощастната страноприемница на този свят, помитан непрестанно от бушуващите бури на човешки скърби и природни бедствия. Чиито порти са редуващите се нощ и ден: Редуващите се цикли на живот и смърт. Разкош: Грандиозната заблуда, която пречи на човек изцяло да възприеме факта, че неговия настоящ живот и могъщество трябва да приключат в смъртта. Час или два: Човешкия кратък живот, в сравнение с Вечността.

Духовно тълкуване

Този износен и древен свят не е нищо друго освен място за престой, чиито двери са редуващите се раждане и смърт. Помислете си, колко много монарси с разкошни дворове, горди династии и могъщи сили за малко са идвали, само за да бъдат сграбчени в тайната палата на смъртта.

Продължителността на живота на пеперудата изглежда нищожно кратка в сравнение с нашия собствен живот. Така и човешкия живот е само кратко премигване за вечните очи на Бога. И пъстроцветната пеперуда и потъналия в разкош монарх се появяват и изчезват точно пред очите ни и въпреки това собствените ни пищни заблуди за безопасност ни карат бързо да забравяме, че и ние по същия начин идваме и си отиваме пред Божия неизменен взор.

Най-странната от всички истини е въпреки, че всеки умира, докато сме живи на нас никога не ни хрумва, че ние също ще окапем като изсъхнали листенца в сферата на неведомата мистерия.

Практическо Приложение

Човек не бива да търси задоволство в несигурното убежище на здравомислещия материално охолен живот и така да пренебрегва търсенето на по-смислените и достойни занимания, носещи трайно щастие. Могъщи хора са се превърнали в прах, без някой, дори и за миг да им обърне внимание. Следвайте пътя на мъдростта. Чрез научната йога-медитация съградете своя палат на мира върху скалата на вековете – неразрушимия вътрешен мир на Бога.

17

Казват, че Лъвът и Гущерът владеят

Покоите в които Джамшид пирувал до самозабрава;

там заспал е дълбоко Бахрам, Ловецът славен,

а над главата му Диво Магаре тропа с копита.

ТЪЛКОВНИК – Лъвът и гущерът владеят Покоите: Накрая животните, от най-голямото до най-малкото, царуват върху руините на човешките разрушени паметници на светския триумф. Джамшид: Прочут персийски владетел, известен заради своето жестоко преследване на християните и заради своята доблест като ловец. Дивото магаре тропа с копита: Плячката се надсмива над ловеца, демонстрирайки безпристрастието на природата, която позволява времето да се реваншира за цялата материална сила и чувство на смъртна гордост. Заспал е дълбоко: Някога великото могъщество сега е обезсилено от смъртта.

Духовно тълкуване

Само низшите животни се скитат и владеят запустелия град, където някога Цар Джамшид тържествувал в блясъка на своите покои. Той вкусвал до насита материалните наслади, суетно хвалейки се през цялото време, че е безсмъртен. Но даже гордите царе накрая се прекланят пред прахта, а могъщите паметници на тяхната власт са подигравани от безразличието на хора и животни, които тъпчат по местата на техните тронове. Дръзкото диво магаре лудува без страх върху гроба на някога внушаващия страх ловец Бахрам, неговото могъщество сега също спи в безсилие. По същия начин всички хора трябва да се простят със своята наложена собственост, отстъпвайки я на по-нисши или по-велики същества, защото светската слава е неустойчива, а материалните придобивки, величие и богатства са мимолетни.

Практическо приложение

Времето руши всички земни величия, даже и най-силното тяло накрая се предава. От тази всеобща участ на всички, които са живяли преди нашето кратковременно появяване трябва да се поучим, че ние било то велики или назначителни, трябва накрая да споделим същия край. Зловещия танц стъпква в прахта всички материални творения. Затова не трябва да се оставяме да бъдем завладяни от светска слава, благополучие или власт; защото всеки живот е само временна роля, която ние играем върху сцената на времето. Тази роля може да приключи всеки миг, защото рано или късно завесата ще се спусне върху настоящата сцена. Ролите, които играем на земята притежават само преходната реалност на пиесата. Играй добре, но помни Режисьора и не се отъждествявай и привързвай към това, което е преходно. Егото умира, а с него и цялата негова гордост. Това, което надживява безсмъртието е смирението на душата, носещо Божиите благословения и трайното постигане на мира и радостта на самия Бог.

18

Понякога мисля си, че нивга не е разцъфтявала

Роза тъй алена, оттам където някой Цезар е кървял;

че всеки Зюмбюл в градината израства

от Главата на нечии любим.

ТЪЛКОВНИК – Нивга не е разцъфтявала роза тъй алена: Никога преди тъй задълбочено не се разяснявало, че цялото творение е взаимосвързано помежду си. Зюмбюл: Благородна мисъл. Градина: Човешкия ум. Главата на нечии любим: Вдъхновена душа.

Духовно тълкуване

По-алени изглеждат розите, които никнат в пръста напоена с кръвта на Цезар, защото в очите на зрящия тяхната красота оживява паметта на величието на тази Цезарова душа. Даже цветовете са несъзнателно съзнателни за този царски живот. Истина е, че действията на човека влияят на другите сътворени обекти; а той, на свой ред е повлияван от своето обкръжение.

Тъй също и умовете на хората са взаимосвързани. Всеки разцъфнал зюмбюл на благородна мисъл израсъл в градината на човешкия ум е една издънка от мъдрия мозък на някоя прекрасна душа, защото никое от откритията на човешката мисъл не е напълно оригинално. Всички те са били вдъхновени или от мъдростта на другите или от Самата Космична Мъдрост – неизчерпаемия Източник на цялата човешка разумност.

Практическо приложение

Най-алените рози на човешкото възпоменание – дълбоко обагрени с нежност, мистерия и съчувствие – са за героичните души, отдавна отминали от градината на живота. Тези мисли-цветя придават несекващо обаяние на спомена за такива животи, романтизирайки ги може би дори повече, отколкото техните постижения заслужават.

Все пак е разумно да помним прославените, защото те ни вдъхновяват да се стремим към величие. Всяко благородно качество, което е разцъфнало в градината на човешките умове и деяния е дошло от вътрешната красота на душата. Размишлявай върху душата, защото тя е източника на всички наши вдъхновения за материален, интелектуален и духовен успех.

19

Нежно ти се докосни до тази прелестна Трева

чиято нежна Зеленина шири се край Речната Вежда.

Защото знае ли някой от чии любими нявга устни,

Незримо расне тя сега!

ТЪЛКОВНИК – Нежно ти се докосни: С проницателността на интуицията, далеч по-деликатна отколкото сетивните възприятия, се концентрирай върху гръбначномозъчните центрове на живота. Прелестна Трева, чиято нежна зеленина: Фините усещания, мислите и възприятията, които те пораждат. Речната вежда: Реката на живота, течаща през гръбначномозъчните центрове, от която зависят човешката жизненост и осъзнаване. От чии любими нявга устни: Съвършенството на Бог, проявено в човека като индивидуализирана душа, тъй прекрасно в своя Източник, преди да се спусне в грубостта на физическата изява. Незримо расне: От този невидим Източник произтича целия живот.

Духовно тълкуване

През кухините на седемте фини центъра в гръбначния стълб и мозъка тече астралната река на живота, от която зависят жизнеността и осъзнаването на човешките същества⁸. Върху бреговете на тази река, изтичаща от фините нервни центрове в гръбначния стълб, никне зелената трева на всички човешки усещания, които пораждат свежите мисли и възприятия. Така всички опитности на живота във физически план почиват върху ложето на астралните възприятия.

Докато се наслаждаваш външно на физическото проявление на сетивата, бъди вътрешно съзнателен за реката на живота, протичаща през кухите астрални гръбначномозъчни пещери и за фините възприятия украсяващи бреговете й. С нежна интуиция, родена от медитацията чувствай неуловимите гръбначни възприятия, избликващи от невидимия Извор на Живот и Съзнание в мозъка.

Практическо приложение

Петте сетивни способности в човека произтичат от астралната река на живота в гръбначния стълб и самите те са астрални по природа. Сетивните органи на тялото са инструменти, чрез които тези астрални сили приемат вибрациите на по-грубия физически план и ги отнасят към мозъка за интерпретация и реакция. Щом човек се научи да се концентрира и да отвежда съзнанието си навътре в медитация, той започва да осъзнава вътрешната река на разумна жизнена енергия и съзнание, която протича през духовните центрове в гръбначния стълб от нейния източник в мозъка. В това по-дълбоко състояние той осъзнава истинската фина природа на сетивата и колко те са по-изтънчени и по-проницателни от възприятията му, когато са освободени от ограниченията на физическото тяло.

Умът на обикновения човек обичайно е въвлечен само в усещанията на зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието, идващи към него от повърхността на тялото. Постоянното преживяване на тези физически усещания впримчва ума във физическо съзнание. Тези, които харесват привлекателните слова на ласкателствата се загубват в лабиринта на ухото. Поробеният от красотата бива заключен в двете пещери на ретината, чревоугодникът става затворник на небцето. Привикването към прелъстяващи аромати и не овладяното привличане към това, което е приятно за докосване, са други форми на непрестанно оковаване към телесно съзнание. И така човек става невъзприемчив към по-фините възприятия в гръбначния стълб, които биха го отвели към осъзнаването на душата – неговата истинска природа.

Сетивата функционират чрез механизма на нервната система по начин, сравним с препредаването на телефонните послания. По време на будното съзнание умът на обикновения човек е лудо зает в разговор със сетивата чрез петте сетивни телефона от външния край на връзката. Той никога не узнава, че във вътрешния край, във финия център на божествено съзнание в мозъка, отвъд изолационния гръбначен канал⁹, са невидимите устни на Духа, чийто глас му говори чрез неговата душа и снабдява неговата нервна система с жизнена енергия¹⁰. Тази жизненост или разумна жизнена сила е посредника, чрез който душата и сетивата обменят своите преживявания.

Тъй като човек се отъждествява със сетивата или телесното съзнание по време на будността и постига единство с подсъзнателното състояние по време на сън, в дълбока медитация той обръща вниманието си навътре и се концентрира върху мира и радостните възприятия на свръхсъзнанието във фините гръбначномозъчни центрове, особено тези в сърцето и мозъка. В свръхсъзнателното състояние той започва да осъзнава разумните жизнени сили и душевното съзнание вътре в тялото, вместо да възприема само сетивната повърхност на тялото. Развивайки това вътрешно общуване със съзнанието на своето истинско себе, душата, човек може да се освободи от робуването на тялото и всички негови страдания. Установявайки се в божествената си природа, той може да се радва на живота както никога преди, изпитвайки красотата и сладостта на Божията Възлюбеност зад всички физически усещания.

20

О, Възлюбена моя, напълни Бокала, за да прогоня

Днес миналите Съжаления и бъдни Страхове –

налей ми днес, че утре може да съм вече

в страната на Отминалите Седем Хиляди Години.

ТЪЛКОВНИК – Възлюбена: Душата, Божият образ в човека. Напълни Бокала, за да прогоня: Блаженото съзнание на душата, което разсейва цялото нещастие. Миналите съжаления: Скръбта за вече извършени лоши действия и техните вероятни ужасни последствия. Бъдни страхове: Страхът от повтарящи се лоши действия извършени по силата на навика. Отминалите седем хиляди години: Безкрайното минало, което поглъща безчет мъртъвци.

Духовно тълкуване

О, Душа моя, изпълни съзнанието ми с нектара на блаженството, преливащ от чашата на екстаза. Нищо друго, освен това божествено общуване не може да разпръсне злокобните спомени на минали грехопадения и страха от бъдещи прегрешения с тяхната реколта от лоши последствия.

Аз не смея да се надявам да намеря всеосвобождаващия Космичен Възлюбен! Утре аз може да си остана с безкрайните отминали дни. Днес с цялата си преданост аз ще се опиянявам от любовта на Възлюбения. Днес аз ще Го направя свой.

Практическо приложение

Ние трябва да изпълним този живот, който ни е толкова скъп, с нектара на непреставащ душевен мир. В противен случай ние никога няма да се освободим от съзнанието за отдавна извършени прегрешения и предусещането за бъдни злочестини.

Нека да бъдем щастливи днес и сега, тогава няма да има значение, ако умрем утре и се присъединим към процесията в коридорите на миналото, поддържани от колоните на безброй години, защото ние носим със себе си безценните душевни съкровища на мир, вяра и щастие, за да осветяваме нашето дълго пътуване към великия Възлюбен.

21

Виж най-прелестното Вино,

което Времето и Съдбата изцедиха от своето Лозе,

нашите любими преди час-два изпиха

и тихомълком, един след друг, отиват да Почиват.

ТЪЛКОВНИК – Времето и Съдбата: Смъртта и кармата (закона за причина и следствие). Изцедиха от своето лозе: Виното на Живота изцедено от смъртното тяло. Преди час-два изпиха: Умрели са скоро или отдавна преди нас. Да почиват: Да се радват на мира на отвъдното, докато чакат нова смъртна одежда.

Духовно тълкуване

Неизбежното време, отвеждащо всички неща към техния край и кармата, неговата другарка, изстискват в пресата на смъртта ценното вино на всеки човешки живот. Един по един – даже най-възлюбените и прекрасните, тези, които ние считаме за цвета на душите – всички трябва да преживеят тази опитност. Тези, които вече са пресушили своята чаша на смъртта са се оттеглили безмълвно надалеч, за да почиват необезпокоявани от смъртни неволи. При все, че обикновения човек гледа на смъртта с ужас и скръб, тези които вече са си отишли оттук я познават като чудно величествено преживяване на мир и свобода.

Практическо приложение

Този свят е сцена, където ние сме се събрали да играем своите роли в индивидуалния, семейния, националния и международен живот. Но по призивите на кармичния закон ние се оттегляме за почивка зад земните кулиси, очаквайки определянето на следващата ни роля и на нов телесен костюм, в който да я играем. Ние не трябва да тъгуваме когато завесата се спусне и приключи настоящата ни роля. По-скоро трябва да сторим всичко на което сме способни, за да изиграем нашата голяма или малка роля с желание и по най-добрия начин така, че да бъдем достойни за посрещането ни в обятията на Бога. В противен случай ние ще бъдем принудени от кармата да се завръщаме на тази земна сцена отново и отново, докато изиграем съвършено нашата роля.

Така че, вместо да позволим времето и съдбата да управляват нашите съдбини, съкрушавайки жизнеността ни прераждане след прераждане, защо да не позволим на Бог да ни обезсмърти с небесното Си докосване? Тогава вече няма да е необходимо да се промъкваме в скута на отвъдното за почивка. Бидейки с Бог, ние ще бъдем Самия Вечен Живот и никога повече няма да бъдем поробвани от ограниченията на затворническите стени на минало, настояще и бъдеще.

22

В Стаята, напусната от тях, се веселим,

по новите Цветя на Лятото като килим,

но скоро и ний ще трябва да слезем под Ложето Земно,

за да станем Ложе – за кого ли?

ТЪЛКОВНИК – Стая: Земята, сцената на драмата на живота. По новите цветя на лятото: Лятото на новото въплъщение облича нашите души със свежи телесни одеяния. Да слезем под ложето земно: Тялото трябва да се завърне към земните елементи, откъдето е произлязло. За кого ли?: Игра на думи с две значения: (1) Ние не знаем чии кости в бъдните цивилизации ще лежат върху ложето, изградено от нашите кости. (2) За кого или с каква цел е разигравана тази драма на живот и смърт?

Духовно тълкуване

Животът е краткотраен. Безброй човешки артисти са си заминали от тази земна сцена, където ние се веселим, безгрижни за времето когато нашите роли ще приключат и ние също ще трябва да напуснем. Облечени за лятото на нов живот в розовите цветове на подновени телесни костюми, ние трябва да се завърнем за да се развличаме в тази земя-градина. Но както и в толкова много предишни животи, тези нови форми ще трябва да се върнат в земята, откъдето са произлезли, за да послужат в бъдеще за ложе на захвърлените смъртни одежди на незнайни души – когато те също бъдат положени да почиват върху изоставените одеяния, в които ние сме играли своите роли.

Практическо приложение

Докато сме на сцената в драмата на живота, ние трябва да играем ролите си по възможно най-добрия начин. Това значи, че трябва да се опитаме да разберем целта на драмата и защо ни е отредена роля в нея. Ние не сме длъжни да се появяваме в невежество тук, живот след живот, само за да си заминем все още неосъзнати за предназначението на живота, тъй както са животните. Чрез общуване с Бог ние трябва да разрешим загадката на живота, схващайки цялото й значение, тъй че да узнаем защо ние и всички други същества минават през тези кръговрати на живот и смърт. И тогава, съвсем скоро ще дойде и нашият ред да напуснем тази световна сцена. Нашите тела ще бъдат положени да спят в земята , а върху тях и други ще спят в далечното бъдеще. Такъв е законът на живота. Докато ние се радваме на тази земна сцена, с нейния обаятелен сценарий на природна хубост, нека не позволяваме преследването на краткотрайни удоволствия да ни накарат да забравим, че вечното щастие се намира в Бог и нека чрез медитация чувстваме лотосовото докосване на Неговото божествено блаженство.

23

Да вземем от живота най-добрия пай,

преди и ние в прах да се превърнем;

прах в прахта и под прахта лежи,

без Вино, без Песен, без Певец – без Край.

ТЪЛКОВНИК – Да вземем от живота: От времето и осъзнаването, които все още ни остават в този живот. Най-добрия пай: Търси вечното, а не преходното. В прах да се превърнем: Да бъдем грабнати от смъртта. Прах в прахта: Тялото изградено от пръст се смесва със земята. Под прахта: Тленните ни останки ще бъдат покрити от прахта на безброй бъдещи поколения през космичните периоди от време. Без вино, без песен, без певец: Това тленно тяло повече не ще се радва на сетивни удоволствия и човешка дружба. Без край: Смъртният цикъл на раждане и смърт на творението продължава безкрайно, понеже душите обвързвани от закона на кармата се въплъщават в нови тела, живот след живот.

Духовно тълкуване

Защо да приключиш още едно прераждане с твоето истинско Себе – безсмъртната душа, все още отъждествена със заблудата на смъртното съзнание? Използвай мъдро твърде малкото останали мигове от живота си, за да освободиш вниманието на душата от краткотрайните сетивни радости и да се влееш във вечната, винаги нова Радост на Духа. При смъртта това смъртно тяло, което е съставено от пръст и се превръща на прах трябва да се прости със своите сетивни удоволствия и другари. А те пък, от своя страна, също ще трябва да се простят със своите временни форми и да се смесят с праха на промяната. Така продължава безкрайно цикълът на творението. Никой смъртен не може да избегне кармичния закон – робуване на следствията от породените от егото деяния, които го обвързват с повтарящите се раждания и смърти.

Практическо приложение

Смъртното тяло не е нищо друго освен буца пръст. Само Духът отвътре е този, който създава в него плодородната градина на мисли и действия. Като човешки същества, надарени с душевен разум, не ни подобава да позволяваме на умствените плевели на отблъскващите навици да пуснат корени в телесната почва. Докато сезонът за сеитба е още в разгара си, ние трябва да го използваме, за да отгледаме благодатни навици и достойни постижения. Нека не чакаме безгрижно, докато всички наши удоволствия, мисли, вдъхновения – и нашето върховно душевно желание отново да се съединим с Бог – се смесят отново с телесната прах в забвението на смъртта. Нека да пожънем от тези насаждения плодовете на божествената реализация и героични благородни деяния, които да обезсмъртят паметта за нас, когато вече сме си отишли и непрестанно да вдъхновяват другите да дирят Бог, божествената Цел на нашия усилен труд в градината на живота.

24

За тез, които подготвят се за Днешния ден,

както и за тез, чиито взор устремен е към Утрешния,

Мюезин от Кулата на Мрака вика:

"Глупци! Вашата Награда не ви чака нито Тук, нито Там!"

ТЪЛКОВНИК – Подготвят се: Опитват се да спечелят материално щастие сега. Към утрешния ден се взират: Очакват бъдеща земна утеха. Мюезин: Гласът на мъдростта. Кулата на мрака: Натрупалите се болезнени разочарования от живота, от които ние накрая се учим. Вашата награда: Трайно материално щастие. Нито тук, нито там: Не ще се намери нито в настоящето, нито в бъдещето.

Духовно тълкуване

Глупави са и тези, които всеотдайно са заети с преследване на материално щастие днес, и също и тези, които жадно се взират към смътното обещание на бъдното в очакване да се появи светлината на задоволството. Гласът на мъдростта призовава човека от мрачното отчаяние на многобройните болезнени разочарования, опитвайки се да му напомни за неговото безумие. Тези, които се стремят към трайно щастие от материални източници, никога не ще получат истинско удовлетворение, нито сега, нито в бъдеще.

Практическо приложение

Да се потопиш в материализма или да желаеш материално задоволство, означава да се домогваш до разочарование. От многото мъчителни преживявания в живота си, които са ни разкрили това, ние би трябвало да се поучим, че материалното щастие е винаги измамно. Няма значение колко радостен е моментът или колко обещаващо е бъдещето, материалното удоволствие е временно и неустойчиво; негови постоянни спътници са обезсърчението и скръбта. Това е така, защото душата никога не може да се чувства удовлетворена с чуждото за нея измамно щастие на сетивата: тя винаги копнее за своята собствена забравена радост на вечния Дух. Затова е глупаво да се прахосва време в напразни опити за добиване на стойностни придобивки от безсмислени деяния. Но ако бъдем целеустремени и постигнем хармония с истинската си душевна природа, лесно ще дойдат трайните, задоволяващи резултати.

25

Виж всичките Светци и Мъдреци с учен вид,

които разсъждавали за Двата Свята,

постигна ги на глупавите Пророци съдбата;

Словата им са презрени и разпръснати, и с Прах запушена им е устата.

ТЪЛКОВНИК – Двата свята: Този и отвъдния. Глупави пророци: Мъдреците, които привидно са такива, проповядват безсмъртие, а самите те се подчиняват на законите на смъртното съществуване. Словата им са презрени и разпръснати: Мъдростта е подиграна от закона на времето и смъртността. И с прах запушена им е устата: Гласовете на истината са накарани да замлъкнат от смъртта.

Духовно тълкуване

Такава е мистерията на Божието творение, че дори божествено реализирани светци и учени, които обсъждат тъй авторитетно и мъдро истините на този свят и на отвъдния, са отмъквани от смъртта като всеки невежа, като че те са били просто бъбриви самозвани пророци. Всепобеждаващото време и всепоглъщащата смърт изглежда, че подиграва техните мъдри слова, разпръсквайки ги в безмълвната пустота. Техните послания на пламенна мъдрост са онемели, а устните им, някога тъй красноречиво говорили, на прах са се превърнали, в едно с прахта на древните гробници.

Практическо приложение

В това четиристишие самият Омар се надсмива над повърхностните възгледи на обикновения човек, който се съмнява и е объркан, тъй като светци и мъдреци, притежаващи голяма мъдрост и божествена реализация, също трябва да се предадат на смъртта като всеки друг. Истината е, че даже великите учени трябва да се подчинят на Божиите законите. На тях не им се позволява да убеждават невярващите, безразборно вършейки чудеса. Всяко човешко същество трябва чрез своите собствени усилия да пробуди естественото си духовно желание и вяра на душата и да проправи свой собствен път към истината и към Бог. Би било оскърбление към Духа и към душата да се изисква физическото присъствие на великите същества и техните чудеса, като предварителни условия за духовни усилия. Бог си взима своите светци, за да напомни на искрените души, че тяхната вяра и вдъхновение не трябва да бъдат обусловени от земното присъствие и лични съвети на светците; че те самите трябва да преживеят истината и да чуят от устата на самия на Бог разкриването на мистерията на живота и смъртта.

Затова не външните персоналности, а съкровеният вътрешен живот на светците е достоен за нашето проучване. При все, че те се подчиняват на законите на физическата вселена и напускат тази земя естествено, като всички останали, техният живот в очите на Бог е необикновен. Тъй както на тях Той е разкрил Своите най-съкровени тайни, на всички Свои истински поклонници също ще разкрие тайнствата на Своето вечно царство.

26

О, ела със стария Хайям, и остави Мъдрите да си говорят;

едно нещо сигурно е – Животът отлита;

едно нещо сигурно – Останалото е Лъжа;

един път Цветето цъфти и завинаги умира.

ТЪЛКОВНИК – Ела със стария Хайям: Преживяването на древната истина на божествената реализация, преоткрита отново от Омар Хайям. Остави мъдрите да си говорят: Остави изпълнените с теории теолози. Животът отлита: Няма време за губене. Едно нещо сигурно е: Единствено Бог е неизменен и вечен. Останалото е лъжа: Светът на явленията е лъжовен. Един път цветето цъфти: Проявлението на живота и на мимолетно очарователните изкушения. Завинаги умира: Удоволствията изчезват, след като са дали моментно щастие; животът се загубва в тайнството на смъртта.

Духовно тълкуване

О, следвай древния път на преживяване на Бог с Хайям – който разрушава разлагащото невежество посредством общуване с вибрацията на Аум¹¹ в медитация – и остави мъдрите теоретици на техните теологични диспути. Земният живот лети, нашето кратко време трябва да се използва за дирене на Бог, единствената неизменна и вечно съществуваща Сигурност. Върху океанската гръд на Невидимия Дух безброй променливи форми заявяват своята реалност, ала те лъжат за своята истинна природа. Творението е недействително и непостоянно, единствено Духа е вечен и абсолютен, скрит зад измамата на привидно реалните материални явления.

Краткотрайните земни удоволствия, които са разцъфнали в градината на материалното съзнание очароват тези, които са невежи за тяхната действителна природа, ала скоро губят своята красотата и чар и умират. Самото изумително цвете на живота накрая увяхва и си отива, изчезвайки в забравата на безкрайността. Затова търси в медитация единствената Сигурност: скрития всеприсъстващ Бог на Блаженството.

Практическо приложение

Омар ни съветва: "Не се загубвай, скитайки из непроходимите джунгли на теологията, или пък лутайки се в градините на фалшиви материални удоволствия, които постоянно се променят и се разлагат. Възприемай чрез медитация това, което аз самия съм преживял и интуитивно изпитал: небесното блаженство на Бог, намиращо се в душата. Не си прахосвай времето в интелектуални дискусии и презрени удоволствия, защото то отлита. В настоятелна медитация се стреми да се свържеш с Едничкия Дух, единствената действителна същност зад всички проявления. Повдигни булото на усещанията и в тайния душевен мир на ежедневна тишина открий позитивното доказателство за Божието Съществуване. Иначе не ще познаеш вечно нарастващата радост, която може да се изпита при дълбоко навлизане в храма на спокойствието. Постоянно нарастващият мир на медитацията е сигурно доказателство за присъствието на това Блаженство – Бог."

27

На младини аз често усърдно навестявах Учени и Светци

и слушах възвишени разсъждения за какво ли не;

но все излизах от същата врата,

от която влязъл бях.

ТЪЛКОВНИК – На младини: Да търсиш Бог в младостта си е от голямо предимство, тъй като това насища целия живот с божествена реализация. Учени и Светци: Религиозни наставници или гуру, чиито учения и личен пример вдъхновяват търсачите на Бога. За какво ли не: За методите за постигане на истината и за нейното теоретично обяснение. Излизах от същата врата, от която влязъл бях: В дълбока медитация аз влязох през вратата на интуитивната Себереализация и преживях божествените възприятия на истината. През същата врата аз минах от моето свръхсъзнателно състояние в съзнателно състояние, за да пренеса тези постижения в живота си, за да останат с мен постоянно.

(Това четиристишие на Рубаят, обикновено тълкувано като саркастично отношение към суетата на интелектуалните дискусии върху тайнствата на живота, е всъщност дълбоко отдаване на почит към религиозните учители на Хайям, в потвърждение на което е първия ред на следващото четиристишие: "С тях семето на мъдростта посях".)

Духовно тълкуване

С любознателността на младостта аз посещавах обществото на светци и доктори по философия. В тяхното ускоряващо напредъка присъствие, аз влязох през портала на пробудената интуиция и се вслушвах с разбиране в техните проникновени аргументи за истината и техниките за нейното познаване. Откликвайки ентусиазирано, аз приложих моето знание за методите за свързване с Бог в медитация и истините, които бях чул, станаха мои собствени божествени възприятия. Когато се завърнах от свръхсъзнанието на божественото общуване към съзнателно състояние, аз донесох тези възприятия с мен и ги направих част от живота си. И така, докато пътешествах напред-назад през дверите на интуитивната Себереализация между съзнателното и свръхсъзнателното състояние, за мен истината се превърна в действителен опит.

Практическо приложение

Благоприятни и трайни са последствията от жадното обогатяване с истинска мъдрост в присъствието на възвишени учители, възприели истината. Особено благотворно е култивирането на тази мъдрост още от най-ранна възраст, така че тя да бъде чувствана през всичките години на нашето съществуване. Слушайки благоухаещите на истина разисквания на позналите Бога души и прилагайки получените от тях техниките за общуване с Бог, човек лесно ще Го достигне през вратата на Себереализацията. В мира на медитацията можем да проникнем през тази врата и да влезем в светилището на блаженството, а когато излезем от дълбоката радостна медитация, ние можем да донесем мира, радостта и благодатта с нас и да ги установим неизменно във всички области на живота си. Ние можем да продължаваме да чувстваме интуитивно всяка божествена истина, преживяна в свръхсъзнанието по време на обичайното съзнателно състояние на всекидневен живот и дейност.

28

С тях Семето на Мъдростта посях,

и със собствените си ръце го възрастих:

това бе цялата Реколта, що събрах –

"Като Вода дойдох, като Вятър си отивам".

ТЪЛКОВНИК – С тях: В компанията на мъдри учени и светци, които ме обучаваха (посочени в предното четиристишие). Семето на мъдростта: Ученията и общуването с гуру или религиозни учители, които събудиха у мен желанието за реализация на истината. Посях: Посях тази мъдрост в почвата на своята душа. Със собствените си ръце го възрастих: Искрените ми усилия в ежедневната медитация засилиха растежа на моята реализация. Цялата реколта: Себереализацията. Като вода дойдох: Когато започнах да диря Бог, бях слаб и колеблив като водата. Като вятър си отивам: Станах ефирен, могъщ и свободен; моят пречистен и съзнателен за астрала дух стана вездесъщ – носещ се във всички посоки като вятър.

Духовно тълкуване

"От Себереализирани учители аз се сдобих със семето на мъдростта и го посях в градината на своя ум, която бях разорал с дълбоките бразди на предаността. Редовно поливах семето-мъдрост с водите на дълбока концентрация в тишината на медитацията, така че то да може да поникне и да даде вечно ухаещия огнен цвят на безсмъртието. След жалките духовни усилия, които бях сторил, аз най-накрая събрах божествената реколта – по-изобилна и от най-смелите ми мечти.

Умът ми бе река на материални желания, течаща през руслото на материята. Сега божествената слънчева топлина на душата, струяща иззад облаците на невежеството, изпари материалистичните води на моя живот и ги преобрази в могъщия вятър на душевната сила, разпростиращ се над гръдта на Божието вездесъщие.

Практическо приложение

Семето на мъдростта е давано от гуру или учител на Себереализацията, но почвата или възприемчивостта и отглеждането на това семе трябва да бъдат осигурени от ученика.

Следвайки примера на учителите, ние трябва да засеем семето на мъдростта в почвата на нашето съзнание и да положим най-искрени усилия да го поливаме с водите на самодисциплина и ежедневна медитация. Самодисциплината не е самоизтезание, тя е начин да се организират и концентрират необузданите сили на ума върху тези специфични навици на битието ни, които могат да ни донесат истинско щастие. Прилежно следвайки методите на самодисциплината ние можем да се освободим от безпокойството, лошите навици и пораждащите нещастия желания и да станем истински щастливи. Когато сме слаби, неспокойни и умствено неуравновесени, ние оставаме приковани към земята като водата. Но когато се одухотворим чрез самодисциплина и задълбочена проникновена медитация, ние се реем като вятъра във вездесъщността на нашата истинна душевна природа.

В началото поклонниците се устремяват в търсене на Бог като бурни реки, вълнуващи се от множество земнообусловени желания. Но с времето, когато преодолеем тези желания, Бог ни преобразява в Дух; тогава нашите души и нашите разбирания потичат във всички посоки на Блаженото Всеприсъствие.

29

В тази Вселена, без да знам нито защо, нито откъде,

влях се аз волю-неволю, като Вода,

и подобно на Вятър над пустиня отлитам волю-неволю,

без да знам закъде.

ТЪЛКОВНИК – В тази Вселена: Роден върху земята в нейното космично обкръжение. Без да знам: Отначало в състояние на невежество, не знаех причината за това смътно съществуване. Нито откъде: Нито произхода на съществата. Влях се волю-неволю: Идвайки безпомощно към тази земя. Отлитам: Свободен от смътни ограничения. Подобно на вятър: Като Дух. Над пустиня: Носейки се над материята. Без да знам закъде: Аз не познавам границите на безкрайната сфера на Вечността.

Духовно тълкуване

"Не знам причината за моето идване в тази вселена; нито знаех до сега от какъв Невидим Източник избликна водата на моя живот, безпомощно течаща, губеща се в безцелно лутане върху земната шир. Вече не съм подвластен на земното притегляне; като могъщ вятър душата ми се втурва свободна, разпространяваща се навсякъде в сферата на Духа, чиито безкрайни предели аз нито познавам, нито разбирам. Чрез божествения екстаз моят тягостен живот бе трансформиран в Живот Вечен."

Практическо приложение

Повечето души идват безпомощни на земята, без да знаят или да се замислят за причината за това. За да преодолеем невежеството си, ние трябва да се развиваме прогресивно, като прилагаме най-доброто, което знаем и на което сме способни. Черпейки вдъхновение от живота на великите хора, ние ще се издигнем над всички ограничения на подчинената на навика и обичаите мисъл, в небесната шир на свободната мисъл и вселенско разбиране. Чрез общуване с вечно новата Радост в олтара на медитацията, ние ще се освободим от цялата си тежест и ще почувстваме Вездесъщия Дух. С върховно предаване на Божията воля, нашите души непрестанно ще се разширяват като сфери от блаженство в безпределните царства на Вездесъщността.

30

Как тъй, без да ме питат, и откъде ли бързо тук са ме довели?

И отново без моето съгласие, накъде ли карат ме да си вървя?

Наливайте бокал подир бокал, та Спомена за

туй оскърбление в него да удавя!

ТЪЛКОВНИК – Без да ме питат: Без нашето съзнателно позволение. Откъде ли тук са ме довели: Изпратени на земята от кое ли незнайно място. Накъде ли карат ме да си вървя: Към каква ли неведома област ни изпращат от тази земя? Наливайте бокал подир бокал: Многократно повтарящи се преживявания на божествено съзнание чрез интуицията. Спомена за туй оскърбление да удавя: Да залича спомена от миналото невежо мислене, смътното съзнание, което е оскърбление към нашата безсмъртна, познаваща Бог душевна природа.

Духовно тълкуване

Изглежда, че без да се допитат до нас, ние набързо сме довличани тук на земята от някакви неведоми сфери, а след това, без наша молба, спешно сме отнасяни към незнайна земя. Живеейки в състояние на невежество, повечето човешки същества не разбират, че по Божията воля те първоначално са дошли на земята за да се забавляват и скоро биха се върнали обратно при Него, ако не бяха проявявали смъртни желания тук.

Тяхното прибързано идване или отиване от земята в крайно невежество и незнание, въплъщение след въплъщение, се дължи на отхвърлената от тях вътрешна съзнателност за Бог и приемането на външно, сетивно съзнание, което привързва душите им към вечно въртящото се колело на карма – законът на причината и следствието, управляващ всички смъртни същества.

А сега нека да пием бокал подир бокал от интуитивното вдъхновение, докато не удавим смъртното съзнание: наглият спомен, че сме били смразени от ужас пионки на съдбата, която оскърбително влачи насам-натам в невежество споменът, който дръзко продължава да нахлува в съзнанието ни против нашата воля.

Практическо приложение

Привидно изневиделица ние сме били донасяни и хвърляни като затворници зад решетките на смъртни ограничения; и също тъй внезапно сме освобождавани и отпращани в утробата на тайнственото. Безсмислено е да се оплаква това, което неизбежно сполетява всички, живеещи и умиращи в смъртно съзнание. Най-добре е да се разсее целият непрестанно избуяващ, нежелан песимизъм, посредством постоянното опияняване с вечно новата Радост на ежедневна медитация. Колкото по-дълбоко проникваме в тази Радост – която е Бог – толкова повече ще постигаме своята божествена душевна природа, и така отново ще придобием безсмъртната си свобода.

31

От Земния Център до Седмата Порта

се издигнах аз, и върху Трона Сатурнов се спрях.

По Пътя си Възли много аз развързах;

но не и Възелът на Човешката Съдба и Смърт.

ТЪЛКОВНИК – Земния Център: Известен в йога трактатите като Муладхара чакра, който се намира в коксигеалния плексус, първият или най-ниският духовен център в гръбначния стълб. Той е първата порта, през която насоченото навътре съзнание и живот трябва да преминат в своето възходящо движение към Духа в мозъка. Седмата порта: Сахасрара, най-високият йогически център на божествено съзнание и концентрирана жизнена сила, разположен в мозъка на върха на главата. Този център е фигуративно описан в йога като хилядолистен лотос, тъй като съсредоточената мощ на Духа възцарена там излъчва хиляди лъчи божествена светлина. Се издигнах: Възнесох своето съзнание и живот през шестте гръбначномозъчни чакри към хилядолистния лотос. Върху Трона Сатурнов се спрях: Под “трон” се има предвид седалището на съзнанието и живота в човек, съсредоточени в мозъка и по-ниско разположените центрове в гръбначния стълб. Като "Сатурн" е назован Сатаната, отрицателният аспект на космичната творческа сила, която държи цялото творение в състояние на заблуда или привидно разделяне от Бог чрез могъществото на мая, невежеството. Обикновеният човек е управляван от това невежество. Но в състояние на извисено божествено съзнание невежеството е детронирано и вместо него управлява мъдростта. По пътя си възли много аз развързах: Моето съзнание премина през всичките седем гръбначномозъчни центрове, развързвайки във всеки един от тях възлите на живота и съзнанието, които бяха привързали душата към тялото. Много космични тайнства бяха разбулени с откриването на всеки център. Но не и възелът на човешката съдба и смърт: Душата не е окончателно освободена от карма (последствията от минали човешки действия или т. н. съдба) или от смъртта докато напълно не преодолее заблудата, не отхвърли своята физическа, астрална и каузална телесна обвивка и се слее с Духа.

Духовно тълкуване

“В дълбока медитация аз трансцедентирах сетивните възприятия на тялото и преживях божествена реализация, издигайки своята жизнена сила и съзнание нагоре през йога-чакрите (духовните гръбначномозъчни центрове) от земната вибрация в основата на опашната кост¹² към хилядолистния лотос в мозъка. Цар Невежество, който седеше върху трона на съзнанието и управляваше живота ми в телесно състояние на отъждествяване бе свален, и аз, всемъдрата душа, едно с Духа, се възцарих на неговото място.

Възлизайки по гръбначния проход, аз развързах във всеки от шестте по-ниски чакри възлите на живота и съзнанието, които ме привързваха към тялото. Така, когато навлязох в седмия център, хилядолистния лотос, аз бях мигновено освободен в космично съзнание.

"Ала това преживяване в медитацията не ме освободи напълно. Поради своята карма, последствията от моите минали действия аз не можах трайно да се приютя в Духа. За да разсека кармичните връзки и да победя завинаги смъртта, трябваше първо да се науча чрез по-дълбока медитация да влизам и излизам от тялото си по желание. Това умение и мъдростта на божественото съзнание, което носи завинаги освобождава душата от заблудата. Тогава, душата може да напуска не само физическото тяло, но също и астралната и каузална обвивка¹³ и да се влее във Въздесъщия Дух – напълно освободена!"

Обикновеното човешко съзнание в будно състояние е центрирано върху небцето и други области на плътта, където изпитва усещанията за вкус, звук, мирис, зрение и докосване, за това то е съзнателно за тялото. В съня човешкият ум и жизнена сила се оттеглят от външната плът към областта на сърцето и по-ниско разположената част на гръбначния стълб. Така неговото внимание бива изолирано от безпокойството на сетивните възприятия; в дълбок сън умът се изпълва с мир. Подсъзнателно той осъзнава близостта на невидимата, блажена, безформена сфера на душата.

Чрез дълбока медитация умът и жизнената сила могат да бъдат пренесени не само от сетивата, но също и от вътрешните органи и издигнати през гръбначния стълб – през земния център в опашната кост и през другите духовни центрове в гръбнака – до мозъка. Тези гръбначномозъчни центрове са вратите, през които жизнената сила и съзнание изтичат навън към плътта и навътре към Духа. Нервите и мускулите са пътищата, по които жизнената сила и съзнание се пренасят навън от тези центрове към сетивата и материалните наслаждения. Но когато жизнената сила и съзнание се връщат обратно навътре чрез нервната система и чрез гръбначния стълб – единствения път към божественото съзнание – гръбначномозъчните врати се разтварят нагоре, развързвайки възлите в тези центрове, които са привързвали душата към тялото и материалното съзнание.

Седемте порти, през които душата-затворничка трябва да избяга във Вездесъщността са коксигеалния, сакралния, лумбалния, дорсалния и цервикалния център в гръбначния стълб; медуларния център, взаимосвързан с Христовия център на челото; и хилядолистния лотос. Тези седем духовни центъра са назовани чакри или лотоси в Йога писанията на Индия и като "тайната на седемте звезди" и "седемте църкви" в Християнската Библия (Откровение 1:20).

При обикновените същества, мозъчните и гръбначните центрове на съзнанието са задръстени от сатанинското невежество или мая и разкриват само външния свят на материята и сетивата. Използваното от Омар Хайям име "Сатурн" за сатанинското невежество е подходящо: Сатурналия – древния Римски фестивал в чест на Сатурн, е дошъл, за да символизира отдаването на сетивни наслади. За да се достигне божествено съзнание е необходимо да се детронира това сатанинско невежество чрез установяване на подхранвана от медитацията мъдрост в гръбначно мозъчните центрове и вътрешното съзнание. В дълбока медитация, когато душата достигне хилядолъчния Трон на Светлината в черепа, тя сваля от престола Цар Невежество и изгонва неговите управляващи министри от всички по-нисши центрове.

Въпреки че последователят достига това възвишено състояние в медитация, той още не е разбулил върховното тайнство на живота и смъртта, нито се е отървал от влиянието на своята карма – последствията от предирождени семена на действия, посяти в други въплъщения и на новите семена на действия от този си живот. Когато злощастните последствия от забравена, породена в миналото причина внезапно ни връхлетят, ние назоваваме събитието съдба. В светлината на мъдростта ние можем да прозрем, че т.н. съдбовна случка обикновено е предизвикана от забравени минали действия в този живот или в предишните ни въплъщения. Всяка причина има последствие: добрите деяния носят благотворни последствия; а погрешните деяния – лоши последствия. Докато душата е затворничка на кармата тя ще трябва да изтърпява последователната смяна на раждане и смърт.

За да разкрие последната загадка на раждането и смъртта и за да се освободи завинаги от диктата на кармата, йогинът трябва да стане способен да извежда душата си извън тялото през седемте гръбначномозъчни порти в присъствието на Всемогъщия, всепроникващ Дух и да се завръща съзнателно когато пожелае. Чрез тази върховна мъдрост той се научава да руши илюзията на своето затворничество в трите тела – каузално, астрално и физическо. Тогава той е способен съзнателно да отхвърли тези тела и да се влее в Духа като свободна душа. Само тогава загадката на живота, смъртта и "съдбата" окончателно е разрешена: душата вече не е подвластна на космичната принуда на тези опитности, които са присъщи на областта от творението, управлявано от мая.

Ако в един съд налеем солена вода и го затворим херметически, после го поставим последователно в още два херметически затворени съда и ги потопим в океана, течността в най-вътрешния съд не може да се смеси с безбрежните океански води, даже ако някой от външните съдове се счупи. Така и душата на човека, ограничена в трите тела, се движи в океана на Духа. При смъртта само физическото тяло е отхвърлено, душата остава заключена в двете други тела; тя не е свободна да се съедини с Духа. Чрез мъдрост, след смъртта душата може да излиза както от астралната, така и от каузалната обвивка и да става Дух, както солената вода се смесва с океана, когато и трите съда са строшени.

След смъртта Христос е възкръснал на третия ден. Този период от време Му е бил необходим за да отработи кармата на трите тела – кармата, която Той е поел върху Себе Си за да облекчи страданията на Своите ученици и на света – и да издигне душата над ограниченията на астралното и каузалното тяло. Даже божествените души, при все че са вътрешно свободни, външно се подчиняват на Законите на Космоса. Без да приемат по собствена воля известно количество космическа заблуда, те не биха могли да останат въплътени в този свят на мая. Самите атоми на техните тела биха се разтворили в Духа.

Практическо приложение

Обикновеният човек си мисли, че за да познае Бог е достатъчно само да се моли. Но заслепените, разсеяни молитви с години остават без отговор, както недвусмислено показва разликата между живота на теолозите теоретици и осенените от Бога светци. Изобретенията се получават не чрез слепи молитви, а чрез научно приложение на ума и вселенските закони. Също така, най-великото от всички жадувани открития – Себереализацията – може да бъде направено чрез прилагането на научното изкуство на освобождаване на поробеното съзнание от оковите на безпокойството и неговото съединяване с Бог.

Йога, открита от учителите на Индия, учи на изкуството на научното съединяване на индивидуализираната душа с вездесъщия Дух. Йогин е човек, който чрез психо-физиологичен себеконтрол и медитация, съзнателно отвежда своя ум от сетивно-съзнателното състояние и от подсъзнателно спящо състояние във върховно радостното свръхсъзнание, Христово съзнание и космично-съзнателното състояние на Духа.

Докато йогинът пренася своя ум от сетивно-съзнателното и подсъзнателното състояние към свръхсъзнателното състояние, той в същото време на физическо ниво премества своя ум – от обектите на физическите сетива към гръбначните центрове и накрая към най-висшия център в мозъка. В съзнателно състояние са възприемани тялото и света. В подсъзнателно състояние умът и жизнената сила пътешестват през кухините на по-нисшите физически гръбначни плексуси, а йогинът преживява сънища или дълбок мир. В свръхсъзнателно състояние съзнанието на йогина преминава през духовните центрове в гръбначния канал и медулата (продълговатия мозък) и той осъзнава своята истинска душевна природа. В състояние на Христово съзнание душата постига универсалното съзнание на Духа, единение с всяка частичка от мирозданието. В космично съзнателно състояние душата се разтваря във вездесъщността на Духа не само в творението, но и отвъд него.

Омар Хайям казва, че тези изживяни от него духовни опитности са достъпни за всички, които по научен начин се съединят с Бог. Постигайки в дълбока медитация тези различни състояния на съзнанието всеки може да разреши последната загадка на живота и смъртта.

Това четиристишие от Рубаят недвусмислено показва, че Омар Хайям е напреднал по пътя на йога – а не на виното!

32

Имаше врата, за която не намерих ключ;

имаше Завеса през която не можех да прозра;

стори ми се, не за дълго, Мълва се там разнесе за Мен и Теб.

А после – не останахме ни Ти, ни Аз.

ТЪЛКОВНИК – Врата: Порталът между крайното и Безкрайното; проявеното и Абсолюта; душата и Духа. Не намерих ключ: Не можах да вляза. Завеса: По-фините възприятия на божествените състояния на съзнанието, които все още скриват Непроявения Абсолют. Не за дълго, Мълва се там разнесе за мен и теб: Възприемането на отделеност между душата и Духа, дължащо се на закона за относителността. Не останахме ни ти, ни аз: В единението с Абсолюта няма чувство за разделно съществуване между последователя и великото Космично Божество.

Духовно тълкуване

"След като оттеглих своето съзнание и жизнена сила, изключвайки лампите на мускулите, сетивата, сърцето и гръбначномозъчните чакри, душевните ми възприятия достигнаха седмия център, хилядолистния лотос в мозъка. Аз застанах през Вратата на Безкрайността, неспособен да открия ключа към Нейните тайнства, пътят към пълната свобода в Духа отвъд затворите на физическото, астралното и каузалното тяло. Душата ми, макар и достигнала това възвишено състояние не можа да проникне през завесата на вътрешната светлина на свръхсъзнанието, Христовото съзнание и космичното съзнание, отвъд които се намира sanctum sanctorum, светая светих на обителта на Непроявения Възлюбен – Абсолюта.

Не задълго "мълва" се разнесе или съзнателен интуитивен вибрационен обмен между душата (мен) и Духът (Теб); а после в дълбок екстаз аз се съединих с неописуемата Безпределност. В това единство с Абсолюта моята индивидуална душа не остана да съществува като нещо отделно. ‘Мъничко мехурче смях, сега превърнах се в Самия Океан на Радостта .....’"¹⁴

В прогресивните състояния на духовно пробуждане, първото преживяване е свръхсъзнанието – осъществяването на Себето като душа, индивидуализиран Дух. В по-дълбок екстаз съзнанието навлиза в Христово съзнание, единство със съзнанието на Бог, Който се е проявил в цялото творение – всеки атом е осъзнат като част от човешкото собствено същество. В още по-висше състояние душата постига космично съзнание, реализация на Бог като Върховен Творец, от Когото в низходящ порядък се проявяват всички диференцирани форми и състояния на съзнанието. Всички тези нива се възприемат като притежаващи еднаквата същност на това едничко божествено Същество.

В единението с Бог в Космично съзнание отначало присъства елемент на раздвоение – "Мълва се там разнесе за мен и Теб" – индивидуализираното Себе, осъзнаващо своето единство с Върховното Себе все още преживява Бог, Твореца, като нещо отделно. Общуването с Бог или Неговото преживяване предполага двойственост: познавача и Познаваемото. Ние не можем да преживеем или да общуваме с Абсолюта, Който е отвъд всички диференциации. За да познаем Абсолюта, ние трябва да се слеем с Непроявения Дух. В това единство съществува само "после – нямаше ни Теб, ни мен" – само Единствения, Който е безкрайно, вечно съществуващо, вечно съзнателно, вечно ново Блаженство. За това състояние на Единство хиндуистките Свещени писания заявяват: "Тоз, който знае, знае – никой друг не знае".

Практическо приложение

В разширяването на човешката любов в божествена любов ние откриваме описаната току-що естествена последица от метафизическото преживяване на единението. Две себични души, съединени в брачен съюз, остават разделени по дух – всяка една оградена в себелюбие и егоизъм. Въпреки, че външно са свързани, такива души никога не намират ключ за небесния съюз и са неспособни да проникнат отвъд булото на човешката любов, която е подложена на постоянна промяна и смърт по силата на закона на относителността. Но ако двете души са осъзнали безумието на себелюбието и отхвърлят себичността и сляпата дисхармония, тогава тяхната любов се трансформира в божествена любов. Те откриват, че в началото стената на себичността ги е разделяла на "теб и "мен". Ала по-късно, с растежа на разбирането им за истинската същност на любовта, стената на разделение между тези пробудени души се срутва и тяхната любов става Любовта на Бог. В тази любов те познават истинското обединение или единство.

Никоя човешка любов не може да бъде пълна или съвършена без Божията Любов. Никой брак не може да бъде траен и истински плодотворен без катализатора на божествената Любов. Никоя любов не е истинска любов, докато не стане едно с Божията Любов, защото цялата истинска любов произлиза единствено от Бог. Човешката любов, за да бъде божествена, трябва да бъде дълбока и безкористна. Пречисти своята сърдечната любов докато стане божествена.

Когато след много въплъщения на страдания и разочарования в човешките взаимоотношения две души са съединени в божествена Любов, те отначало не осъзнават, че са намерили ключа към върховните тайнства и към природата на любовта – тяхното зрение не може да обхване дълбините на божествената Любов, чийто извор се намира в Бог. В това състояние тези две души блажено се радват на техните взаимоотношения с чувство на безусловна, безкористна любов. По-късно, след време, те се въздигат в екстаза на единството в Божията Любов и напълно загубват съзнанието за отделно съществуване. Това е законът на божествената Любов, чрез който Духът винаги се стреми да привлече обратно множеството в Единствения. Когато човешките взаимоотношения се усъвършенстват чрез единение с Божията Любов, тяхното разнообразие се слива в хармония с вечното Единство.

Усъвършенстването на любовта може да се постигне между две души в такива взаимоотношения като любим и любима, родител и дете, между приятели или в най-висшата връзка – на гуру и ученик. Когато двете души преобразуват чистата човешка любов в божествена Любов, те стават способни да раздават Неговата божествена любов еднакво на всички и така да помогнат за привличането на други души в единение с Единствения.

33

Тогаз към самите Небеса се провикнах:

"С какъв Светилник осветява Съдбата пътя, по който води

своите заблудени, лутащи се в Мрака малки Деца.

“Сляпо разбиране!" Отвърнаха Небесата.

ТЪЛКОВНИК – Небеса: Разгръщане на небесно блажено съзнание, чувствано в дълбока медитация. Се провикнах: Запитах Всезнанието, всепроникващия Дух. Какъв светилник: Каква разумност. Съдба: Законът за причина и следствие или карма, който действа със справедлива и математическа точност. "Каквото посее човек, това и ще пожъне"¹⁵ Лутащи се в мрака малки деца: Човешките същества, които грешат поради липса на разум и в последствие падат като жертви на сътворените от самите тях лоши навици и кармични последствия от погрешни действия. Сляпо разбиране: Несъвършеното разбиране на смъртния интелект, светски мъдър, ала духовно сляп.

Духовно тълкуване

"Когато душата ми се гмурна в разкриваща истината вибрационна небесна сфера на екстаз, аз сравних своето радостно освободено състояние с това на другите човешки деца на Бога, които се препъваха в невежество и нищета, водени от сътворената от самите тях съдба на зловредни навици и карма (последствията от техните действия); и аз запитах проникващия небесните селения Дух: Какво ги води към техните прегрешения и гибел?

Вътрешният Глас отвърна: Светски-мъдрият, материално остроумен интелект, който, бидейки духовно сляп, е лишен от всевиждащата, всемъдра интуиция."

Практическо приложение

Даже за великите мъдреци е трудно да разпознават винаги истината. Колко по-трудно е тогава за човешките същества, които притежават ограничен интелект да следват правилните пътища в живота. Техните решения често са импулсивна реакция на сетивните привлекателности или са необмислени отговори на навици и други самосътворени кармични обстоятелства в техния живот. Единственият светилник, който осветява пътя им е тяхното вродено но несъвършено инстинктивно разбиране, което е отчасти интелектуално, отчасти сляпо. Бидейки така ограничено, това инстинктивно разбиране може погрешно да води Божиите деца към ямите на заблудата. Тези, които постоянно се сблъскват с препятствия ни показват колко лошо можем да бъдем ръководени от това сляпо инстинктивно разбиране.

Всички чеда на Бога са надарени с най-висшия разум: интуицията, всезнаещата мъдрост на душата. Но докато интуицията на човек остава неразвита, той е воден главно от ограниченото разбиране на смъртния интелект и само случайно е осеняван от намеците на интуитивната мъдрост. Така той се заема с някои добри дела, но също и с много погрешни действия и придобива редица лоши навици. Чрез действието на закона за причина и следствие или карма той открива, че безпомощно следва сътворената от самия него съдба, която често води към нищета. Но от последствията на неговите погрешни действия и възнаграждаващите резултати на добрите му деяния, неговото разбиране нараства. Вродената му интуиция постепенно се пробужда и започва да го ръководи с мъдрост. Той е воден от злочестини към щастие, от религиозни суеверия към реализация на истината, от мрачно невежество към радостното освободено състояние на божествен екстаз.

34

После към устните си надигнах тоз глинен Бокал:

на Извора таен на живота да узная вкуса;

а той ми прошепна, устните свои към моите поднесъл –

“Пий, докато си Жив! – защото напуснал живота веднъж,

нивга не ще се завърнеш."

ТЪЛКОВНИК – После: След почувстването на безпределния Дух без творението. Тоз глинен бокал: Физическото тяло с неговото земно съзнание. Към устните си: Моята индивидуална мъдрост. На извора таен на живота да узная вкуса: Да почувствам скритите води на Духа, напояващи целия материален живот. Той ми прошепна, устните свои към моите поднесъл: Трансцедентният Дух повели на моята вътрешна мъдрост. Докато си жив: Докато притежаваш Себереализация в това настоящо въплъщение. Пий: Чувствай божественото блаженство на Духа вътре в себе си и във всички неща. Напуснал живота веднъж: Веднъж изпаднал в състояние, в което душата е съвършено свободна, не само от ограничението на физическото тяло от 16 елемента (както в смъртта), но също и от астралното и каузално тяло.¹⁶ Нивга не ще се завърнеш: Законът за причината и следствието няма повече да те принуждава да се прераждаш.

Духовно тълкуване

След като почувства в самадхи медитация, безграничният Дух в цялото пространство, без телесно съзнание, моята душа се завърна към крехкия земен бокал от плът. Тук също, чрез божествено пробудената мъдрост аз вкусих водите на Блаженството, които, протичащи надолу от водоема на Вечния Живот обитават в тялото и проникват целия живот. Това блажено Космично Съзнание повеляваше чрез моята интуитивна реализация: " Както в медитация, тъй и в будно състояние пий непрестанно от Духа, и твоята душа ще бъде завинаги освободена от принудителния кръговрат на раждане и смърт."

Преданият поклонник в първото състояние на екстазно общуване с Бог (сабикалпа самадхи) вижда и чувства Духа като безформено, всепроникващо, вечно ново Блаженство, но без да възприема творението. Последователят не е несъзнателен, но е тъй завладян от съзнанието на Бог, че забравя Космичното творение. Той съзира океана на Духа без вълните на проявените форми.

По-късно, чрез по-висше екстазно божествено общуване (нирбикалпа самадхи), последователят се научава да пренася със себе си в съзнателно състояние своето преживяване на общуване с Бог и да го поддържа непрестанно съединено с телесното възприятие. Обикновеното човешко същество съзнава своето тяло като принадлежащо на едно его, ала последователят в състояние на нирбикалпа осъзнава тялото си като притежание на Бога. В това най-висше преживяване на Космично Съзнание последователят като Бога едновременно осъзнава Духа, цялата материя и своето малко тяло – той съзира Океана на Духа със всички Негови вълни на творение. Той интуитивно чувства в своя телесен "бокал" Извора на вечния Живот. Космичното Съзнание означава за него: “О, последователю, докато си съзнателно оживотворен със Себереализация, пий безсмъртния нектар на Духа! Защото веднъж сполетян от метафизичната смърт – способен по своя воля да се избавяш от ограниченията на трите си тела (физическо, астрално и каузално) – ти никога отново не ще трябва да се въплъщаваш на тази скръбна земя, принуждаван да се завръщаш тук по силата на закона за причина и следствие (карма), който управлява всички животи."

Практическо приложение

Докато сме въплътени в този земен план, едно отношение на непрактична неземност няма да е от голяма полза. Без значение колко високо се реем в небесата на трансцедентната мъдрост и интелектуалност, погълнати във върховните истини и в най-възвишените идеали и схващания, ние трябва здраво да сме стъпили на земята и да сме в състояние да пием красотата и добротата в целия живот. Истинските мъдреци знаят как да прилагат своите възвишени схващания и опитности в относителността на ежедневното съществуване и по този начин да извлекат най-доброто от всички обстоятелства.

Човек без знание за прераждането счита, че живее и умира само веднъж и няма никога да се завърне на земята; той си мисли, че трябва да прекара дните си най-вече в търсене на възможно най-изобилно материално удоволствие. Такива личности считат, че било то мъдри или невежи, все едно, ние всички ще загубим своя смъртен живот – и няма да можем да се завърнем даже и да го желаем – така че, каква е ползата от това да се безпокоим и борим и от научните усилия да се изучават законите на живота? Ала безцелно материалистичния живот е жалко съществуване. Затова трябва да помним, че за непосредственото настояще – а така също и за последствията, които то ще има за нашето бъдеще – е изгодно да водим живота си в безопасния замък на мъдростта, вместо върху кратера на изригващия злочестини, изпепеляващ вулкан на духовен песимизъм и лоши навици.

Дали човек вярва в прераждането или не, истината е, че всяка душа се ражда върху земята в определена форма само веднъж. Затова всеки трябва да играе своята настояща роля добре, докато е в тази божествена земна драма. Той трябва да извърши най-доброто на което е способен, възползвайки се както трябва от шанса, даден му от този неповторим конкретен живот, да изпълни успешно своята божествено определена роля и така да удовлетвори Небесния Отец и да осигури своето собствено непреходно щастие.

35

Мисля, че съсъда, отвърнал ми с ромон недоловим,

нявга бил е жив и гуляйджия; а Устните хладни

що целувах – толкоз много Целувки

са получили и раздали!

ТЪЛКОВНИК – Съсъда: Физическото тяло, с неговото телесно съзнание. Ромон недоловим: Гласът, който е "избегнал" ограничението на физическото изражение да разпознава речта чрез вселенския език на мисловните вибрации, разбиран от интуицията. Отвърнал: Телесното съзнание е откликнало на запитванията, отправени му от интуицията на душата. Нявга бил е жив и гуляйджия: Докато е в будно състояние, съзнанието понякога е привличано към радостта на Бог отвътре, а друг път към своеволията на сетивата. Устните хладни: Изглеждащото като мъртво човешко тяло по време на екстаз; а също и подобното на смърт негативно състояние на душата, когато се проявява като телесно съзнание. Толкоз много Целувки са получили и раздали: Латентната сила на тялото или материалното съзнание да приема и отвръща на божествената реализация.

Духовно тълкуване

"В самадхи медитацията Аз, душата, съзирам тялото-съсъд в състояние на прекратена жизненост, външно изглеждащо като мъртво (или дълбоко заспало) в своя транс на екстаз, ала вътрешно пробудено. В божествен самоанализ аз разговарях с вътрешно хармонизираното телесно съзнание и то отвърна на критичните запитвания на моята душа, изразявайки се на универсалния, интуитивно разбиран език на мисловните вибрации. Изразявайки се свободно за своите смъртни житейски опитности, телесното съзнание ми довери как понякога живее Божий живот като истински образ на Духа, ликуващ във вътрешната Божия радост; и как друг път предпочита светския живот, пирувайки в посредствените гуляйжийски удоволствия на плътта.

"Душата ми "целуна", или се опита да установи своите божествени възприятия в моето обичащо материята тяло, на което му липсваше топлината на мъдростта, за да го поддържа духовно оживено. Поисках да узная дали телесното съзнание ще откликне и дали ще стане безсмъртно одухотворено, като чрез повтарящите се преживявания на екстаза замени своите светско наслаждаващи се възприятия с възприятията на божествената Любов и радост на душата."

В самадхи тялото външно изглежда дълбоко заспало; всичките му физиологически функции са в състояние на прекратена жизненост. Душата, въпреки, че отсъства от физическото тяло-съсъд, остава вътрешно духовно оживена, опиянена от Божията радост. Точно както в съня тялото е отчасти инертно, ала умът е щастлив, тъй и в трансподобното състояние на екстаз тялото е напълно неподвижно, ала душата е вътрешно пробудена и върховно щастлива¹⁷. Както би било глупаво да се тревожим при мисълта, че отиваме да спим, тъй е глупаво да се страхуваме от преживяването на навлизането в екстазния транс на самадхи.

Когато човек чете книга дълбоко вглъбен и пропуска да долови звука, той не се счита за безсъзнателен. Той е тъй погълнат от четенето, че е невъзприемчив към всички външни усещания. По подобен начин адептът може да се потопи толкова дълбоко в себе си в радостното общуване с божественото съзнание, че да не възприема телесните си усещания или заобикалящата го среда.

Екстазът или божествения транс не е умствен хлороформ, водещ до вътрешна и външна безсъзнателност. Човек, който е несъзнателен както вътрешно, така и външно, е в състояние на каталепсия; това може да бъде предизвикано от болест или от натиск върху определени жлези – техника, прилагана от някои т.н. йоги. Но транса на истинското самадхи е породен единствено от върховното опиянение на божествената Любов.

В екстаз, когато тялото е в състояние подобно на дълбок сън или смърт, вътрешно настроеното телесно съзнание е способно да приеме възприятията на божествената Любов от чистото съзнание на душата. Това преживяване, когато се повтаря често, ще помогне на тялото да забрави своето заблуждаващо привързване към материални удоволствия и да се одухотвори. Да се живее единствено на нивото на удовлетворяване на сетивата означава да бъдем наистина мъртви. Да бъдем пробудени в Бог и оттеглени от външния свят, означава да сме наистина живи, защото това е истинското състояние на Себето, душата.

Тези, които по собствена воля могат да достигнат пълно вглъбяване в молитва или когато практикуват научни йога-техники за постигане на обръщане на съзнанието навътре, могат накрая да постигнат сабикалпа самадхи, при което съзнанието е с Бог, а тялото се намира в трансподобно състояние. Обаче, малцина са тези, които могат да постигнат, докато са на този земен план, най-върховния екстаз на нирбикалпа самадхи. В това състояние, съзнанието остава в ненарушимо общуване с Бог, докато външно продължава чрез тялото да изпълнява своите материални задължения с изключителна ефективност, по един божествено непривързан начин. Тези, които могат да постигнат нирбикалпа самадхи, придобиват освобождение на душата в този си живот.

Практическо приложение

Няма значение колко духовно мъртъв е човек външно, в своята душа той си остава могъщ образ на Бога. Чрез отдаване на мимолетните материални удоволствия, отправеното навън проявление на душата временно може да приеме една негативна природа или его, в което тя се чувства отъждествена с тялото и забравя превъзхождащите всичко друго радости от вътрешното общуване с Бог. Наш дълг е да вдъхнем кураж в душите си, които са покрили своята истинска природа с невежо битуване и да се опитаме да пробудим духовен отклик в тях. Чрез необуздано сетивно живеене всички свещи на щастието изгарят наведнъж. Чрез себеконтролирано, ръководено от мъдростта живеене, лампите на вечно новата радост на Бог ярко сияят завинаги върху олтара на душевното безсмъртие.

36

Веднъж Привечер на Пазара

наблюдавах Грънчаря, месещ мократа си Глина;

с всезаличаващия си Език глината шептеше –

"Полека Братко, моля те, благ бъди към мен!"

ТЪЛКОВНИК – Пазар: Сферата на Космичната вибрация, откъдето идват всички сътворени същества. Привечер: Състоянието на екстаз, в което слънцето на съзнанието залязва за телесното осъзнаване и засиява с Божието осъзнаване. Наблюдавах Грънчаря: Съзрях с вътрешното си всевиждащо духовно око Космичната Творяща Интелигентност. Месещ мократа си глина: Трансформирайки космична енергия в човешки форми. С всезаличаващия си език: Безмълвната интуитивна интелигентност на преродената душа. "Полека Братко, моля те, благ бъди към мен!": "О, Космичен Закон, моля те, смекчи взискателната си повеля на справедливост, когато я прилагаш към моя живот."

Духовно тълкуване

По време на екстаз – когато слънцето на моето съзнание е залязло за телесното осъзнаване и потопило се в Духа е пламнало с Божието осъзнаване – аз пребивавам в сферата на Космичната Вибрация, от която са произлезли всички сътворени същества. Съзрях с духовното си око божествената Творяща Интелигентност, кондензираща космична енергия в атоми и моделираща ги в елементарни тела, да служат като място за пребиваване на душите.

Безмълвната интуитивна интелигентност на тези души – които са принудени чрез карма да се преродят в затворническите ограничения на плътта – се моли на Космичния Закон, с който Творящата Интелигентност си сътрудничи при оформянето на нови тела за нови прераждания: "Бъди внимателен, независимо от това, какво заслужавам и смекчи своята неумолима справедливост, когато определяш кармичните последствия, които трябва да пожъна, в резултат на погрешните си действия от минали животи."

Практическо приложение

Без значение колко сме погълнати с нашата работа в заетата атмосфера на пазара на този свят, ние трябва да навлизаме в безмълвието на дълбока медитация, в сумрака на ранното утро и привечер, когато сме изпълнили задълженията си. Общуването с Бог ще ни даде възможност да почувстваме дейността на божествената Интелигентност като истинския Творец на всички неща. Тази Интелигентност, повлияна от Космичния Закон, е Божията ръка при работа с творението. Но трябва да запомним, че до голяма степен, ние чрез собствените си свободни действия поставяме еталона по който божествената Интелигентност ще твори. Нашите действия казват на Космичния Закон за причината и следствието какво добро или лошо сме приели и в зависимост от това, божествената Интелигентност създава нашите тела и определя условията на нашите животи. Ако не се научим чрез общуване с Бога как правилно да ръководим своите действия, ние ще продължаваме да плачим и да молим за облекчаване на нашите страдания, които в действителност са само наложени.

Затова бизнесът, който замества всички други бизнеси в живота, е да бъдем заети първо с Бог. Не е възможно никакво придобиване без силата на Творящата Интелигентност, взета назаем от Него. И не е възможна никаква увереност за освобождение от болезнените последствия на погрешни действия без хармонизиране с Бог, което ни дава възможност да накараме Космичният Закон да работи за нашето щастие.

Съзирайки спазъма на раждането, тежкия труд на живота и агонията на смъртта, всяко от които ни е наложено чрез нашата карма – последствията от миналите ни действия, ние трябва да се концентрираме върху изпичането на семената на кармата, тъй като изпечените семена не кълнят. Тези, които унищожат миналата карма в пламъците на родената в медитация мъдрост, няма да се прераждат против волята си.

И така, не забравяйте своя най-важен ежедневен ангажимент – този с Бог. Потопете се в дълбоко медитативно безмълвие и общувайте с Него в олтара на зазоряването и в храма на нощта, които ви скриват от материални разсеяности. Станете едно с божествения Ваятел и създайте своята съдба – такава, каквато желаете.

37

О, Чашата напълни – какъв е смисълът да се казва отново и отново,

как Времето изплъзва се изпод нашите Нозе:

Нероденото Утре и мъртвото Вчера;

защо за тях да се тревожим, ако Днес е тъй сладък денят!

ТЪЛКОВНИК – Чашата напълни: Опияни се от интуитивното възприемане на Бога. Какъв е смисълът да се казва отново и отново: Какъв е смисълът от безполезни скърби? Времето изплъзва се изпод нашите нозе: Непрестанното и безмилостно движение на времето. Нероденото утре и мъртвото вчера: В Космичното Съзнание съществува само вечното настояще, без заблудите на минало и бъдеще. Днес е тъй сладък денят: Винаги новото блаженство на Бог е вечното сега.

Духовно тълкуване

Напълни чашата на интуицията с божественото вино на възприемането на Бога и се опияни с Неговото вечно ново блаженство. Каква е ползата от напразните съжаления, че животът ни се изплъзва и, че скоро ще загубим всичко завинаги? В Космичното Съзнание вие живеете във вечността, отвъд категориите на време, без начало или край, където минало и бъдеще се сливат във вечното сега. В осъзнаването на вечната божествена радост, вчерашните дни, които са изглеждали толкова важни съществуват сега, нито пък неродените утрешни дни скриват своите тайни. Всички причини за минали угризения или бъдещи тревоги се разтварят във вечния сладък контакт с винаги новото божествено блаженство на Духа, Вечното Настояще, единствената Реалност.

Практическо приложение

Днес напълнете чашата на живота с всичкия успех. Забравете провалите и несгодите на погребаното вчера и не се намръщвайте от неродените страхове на бъдещото утре. Съжаленията за миналото и тревогите за бъдещето могат да бъдат прогонени, ако всичките днешни дни се изживеят правилно. След двадесет и четири часа всяко днес става вчера. Следователно, чрез правилно живеене на всяко днес, ние можем да контролираме бъдещето и да се ползваме от миналото съдържание на всеки днешен ден.

Независимо дали преследвате материален успех или духовно извисяване, никога не съжалявайте за това, което сте направили или постигнали в миналото и не прекратявайте усилията си за утрешен успех. Концентрирайте своите най-добри усилия за днешния успех и рано или късно те ще се увенчаят с триумф.

38

Един Миг в Пустошта на Унищожението нам е отреден,

Един Миг за да вкусим водата от Кладенеца на Живота –

и Звездите помръкват и Керванът тръгва

към изгрева на Небитието – О, побързай!

ТЪЛКОВНИК – Един миг: Първото негативно ниво на окончателна божествена реализация. Пустошта на унищожението: Вътрешна празнота, негативно състояние на абсолютен мир – Нирвана – което е първото душевно преживяване в дълбока медитация. Един миг: Второто позитивно състояние на божествено пробуждане. За да вкусим водата от Кладенеца на Живота: След почувстване на негативната празнота на вътрешния мир или Нирвана, чувстване на по-дълбокото позитивно състояние на единение с Духа, като вечното, винаги ново Блаженство. Звездите помръкват: След като последователят постигне тези божествени състояния, миналата му карма, посочена чрез положението на звездите на неговия хороскоп, започва да изгубва своя контрол над съдбата му. Керван: Процесията от души със своите благородни постижения и божествени качества. Тръгва към изгрева на небитието: От началото на първото или негативно състояние на Нирвана, душата тръгва към реализация на Абсолютната Истина и постигане на освобождение от прераждането.

Духовно тълкуване

В мига на божествено пробуждане, душата е съзнателна за една вътрешна празнота на абсолютен мир – негативното състояние от Нирвана, в което всички земни желания и смъртни възприятия се чувстват като унищожени. В следващ момент, чрез по-дълбок контакт с Духа в екстаз, душата вкусва позитивното състояние на вечно новото блаженство, като пие от Кладенеца, даващ живот на всички създания – единствения кладенец, който може да утоли завинаги жаждата на всички желания. В Божието блаженство човешката карма изгаря в огъня на изгряващото слънце на мъдростта; звездите загубват своето влияние и вече не ръководят астрологически съдбата на този истински последовател. Керванът от неговите душевни качества – интуиция, любов, себеконтрол, екстаз, вътрешна радост и всички други божествени атрибути – се събира за изгрева на най-висшето състояние на единение с Бога: освобождение, в което се постига прекратяване на принудителното прераждане в причиняващия страдания свят. "Не се бави, истински последователю, да се отдаваш дори и на радостите от праведен морален живот; но ускори своята воля и усилия да достигнеш крайната цел, където душевната сила е завинаги свободна от светски желания и последващи смъртни ограничения."

В първото ниво на божествено пробуждане, преживяно от медитиращия последовател, той открива, че е останал напълно без желания, забравил за цялото творение, но все още не е напълно съзнателен за вечно радостния Дух. Тази Нирвана, в която цялото творение се разтваря в една вътрешна празнота от съвършен мир, е негативно но много висше състояние на съзнанието. Тя е популярна будистка концепция за Завършек; но Буда не е считал, че това е най-висшето състояние. Хиндуистките писания разказват за една следваща цел, отвъд простото унищожение на желанията. Окончателното просветление на душите е едно позитивно състояние на вечно съществуваща, вечно съзнателна, вечно нова Радост. Така истинските търсачи трябва да се движат бързо от обикновените радости на правилно живеене към Нирвана, състоянието на безжелание и от това негативно състояние към позитивното духовно състояние на единение с вечното блаженство на Абсолюта. В това състояние последователят открива, че семената на неговата минала карма са изпечени и унищожени от слънцето на мъдростта. Той е завинаги свободен от принудителните прераждания. Всеки такъв свободен последовател може, по своя собствена воля, да дойде на Земята за да помага на хората – както е направил Исус и другите велики аватари – и в същото време да запази господство над космичните сили, влияещи на живота на обикновените същества.

Практическо приложение

В един момент животът е обсаден от буреносните облаци на унищожителни проблеми. В друг момент сребърният лъч на успеха разсейва облаците на провала. Съберете кураж: бъдете вътрешно тихи, външно спокойни и праведно активни, и съдбата ще престане да си играе с живота ви. Чрез продължителни усилия за успех, вие ще преминете през мрачната нощ на зла участ и проблеми към зората на осъществяването, свободни от всякакви облаци на нещастия. Побързайте да постигнете това състояние на непоклатим успех.

39

Колко дълго, колко дълго в Безкрайно Преследване

трябва към Това или Онова да се стремим и да обсъждаме?

Весел по-добре бъди с изобилие от Грозде,

вместо да жалиш, че плод няма или горчив е той.

ТЪЛКОВНИК – Колко дълго: През годините на колко много животи. Безкрайно преследване: Ангажираност в светските активности на безкрайни въплъщения. Към това или онова да се стремим и да обсъждаме: Разнообразните желания и обезпокоителни усилия и диспути да се постигнат техните обекти. Весел: Божествено радостен. Изобилието от грозде: Носещото освобождение блаженство на реализацията на Бога. Вместо да жалиш, че плод няма или горчив е той: Да се самосъжаляваш, че не си обзет от никакъв стремеж или интерес в живота или, че това разочарование винаги е последствие от горчивия остатъчен вкус на сетивните удоволствия.

Духовно тълкуване

О, последователю, защо си губиш времето в безкрайно преследване на неутолимите светски желания и постижения, борейки се и дискутирайки с другите за тяхното придобиване в продължение на въплъщения? По-добре да бъдеш божествено радостен и удовлетворен, опиянявайки се с носещото освобождение вино на екстаза – реализацията на Бог. В противен случай може да се поддадеш на леност, породена от чувство на безполезност и да останеш без нищо; или да продължиш да страдаш от горчивия остатъчен вкус на плодовете на светски желания.

Практическо приложение

Глупаво и безполезно е да прекарваш живота си в тъга – крайният резултат на разочарованието от фалшивите обещания на сетивни удоволствия и материални желания – когато чрез контакт с Бога в медитация можеш да изпълниш празнотата на живота с божествена радост. Когато чувство на безпомощност така сграбчва сърцето и ума, че сте готови да се откажете от всякакви усилия или да отстъпите пред светското, макар и да знаете че то ще ви донесе нещастие, търсете тази божествена Радост, която дава смисъл и цел на живота. Само в търсенето на тази радост могат да се осъществят безкрайните копнежи на преражданията.

Какъв е смисълът да се борим и измъчваме, за да постигнем това, което няма да ни удовлетвори – преследвайки тези желания, спускайки се по безкрайни улици и задънени алеи? Планирайте живота си: начертайте пътя на вашите желания, така че да водят към носещи мир, задоволяващи цели. Безполезно е да се прахосва време в разкайване за пропуснати възможности, в леността на безразличието или в опити да се задоволите с вкуса на горчивия плод на разочарованието и само с моментно приятните сетивни удоволствия. Следвайте средния или балансирания път в живота, търсейки Създателя, както и успеха и хармонията с плана на Неговото творение. Ежедневното общуване с Бог в дълбока медитация и запазване на Неговата Любов и ръководство във всички ваши праведни активности е пътят, който води към траен мир и щастие.

40

Вие знаете, Приятели мои, колко отдавна устроих

в моя Дом Пиршество по случай нова Сватба:

от моето Ложе прогоних безплодната старица – Разсъдък

и взех за съпруга Дъщерята на Лозата.

ТЪЛКОВНИК – Приятели: Духовни желания. Моят дом: Тялото. Нова сватба: Ново осъзнаване на забравеното вечно единение на душата и Духа. Пиршество: Божествено вътрешно празнуване, радостното домогване до Духа в медитация. Старият безплоден разсъдък: Сухият теологичен разсъдък, който се базира на сетивни преживявания и затова е безплоден, неспособен да създаде реализацията на Бога. Ложе: Леглото на живота, на което почиват всички процеси на съзнанието. Дъщерята на лозата: Разкриващата Духа, носещата блаженство опияняваща интуиция.

Духовно тълкуване

Омар се самоанализира: “О, мои приятелски духовни желания, вие знаете, че от дълго време душата ми ухажва любимия Дух, търсейки ново, никога не преставащо, всеотдайно единение на тяло, ум и вътрешно същество с Божественото. Когато прогоних от моето ложе на живота стария любим теоретичен разсъдък и взех за съпруга разкриващата Духа интуиция осъзнах, че по време на привързаността ми към тялото, аз само съм забравил, че вече съм съединен завинаги и завинаги с Бог."

Практическо приложение

Интелектуалният индивид, рано или късно се отегчава от своята винаги разискваща и неудовлетворена съпруга – разсъдъка. За да открие мъдростта, той трябва да прогони разсъдъка като утешител на живота и да се ожени за вътрешната способност на всезнаещата интуиция.

Когато разсъдъкът ви разочарова, не успявайки да ви даде обещания потомък – дълго копняната истина – тогава чрез ежедневна медитация се сгодете за любимата интуиция в олтара на вътрешното безмълвие. Само тогава вие ще пиете опияняващо блаженство от вашите собствени, родени от интуицията, вътрешни възприятия на истината.

41

Какво “Е” и “Не е” с връв и линийка опознах,

къде е “Горе” и “Долу” и без тях разбрах;

и все пак всичко, що искам да позная

не е нищо друго освен Виното.¹⁸

ТЪЛКОВНИК – "Е": Съществото, което е вечно. "Не е": Материята, която изглежда реална за сетивата и която е все пак променливата илюзорна игра на измамливите сили и нереалността. Връв и линийка: Теологичен догматизъм. "Горе": Външното – повърхностното съзнание и материя. "Долу": Вътрешното – сферата на душата и Духа, скрити в човешкото съзнание и плът. Без: Без "връв и линийка" или догматизъм; т.е. чрез чиста логика. Вино: Опияняващото вино на божествената реализация.

Духовно тълкуване

"Чрез прецизността на теологичната догма и нейното прелестно изящество, аз не мога да говоря за Бог като "съществуване" или Същество и като "несъществуване" или фалшиво проявление. И чрез чиста логика аз не мога да дефинирам и опиша повърхностното ("горно") състояние на човешкото съзнание и природата и законите на материята, както и душата и Духа скрити ("долу") в тях. Все пак, с цялото мое теоретично, логично и космологично познаване на свещените писания, сега аз знам, че никога дълбоко не съм желал интелектуално задълбочаване, никога не съм бил напълно погълнат в нещо друго, освен във вечността на екстаза."

Практическо приложение

Без значение какви вярвания или интереси ви обвързват, опитайте се да скъсате тези връзки и да се извисите в небесата на вътрешната неописуема свобода. Там всички смъртни съзнания и различни земни безредици изчезват и вие се опиянявате от неизчерпаемото всеудовлетворяващо вино на истината и вечно нови вдъхновения. Защо да приемаме повърхностните детайли на живота толкова на сериозно? Каквато и да е земната ви съдба, бъдете опиянени с вътрешния мир на божествената реализация.

42

И по-късно, в Сумрака с безшумни стъпки, към отворената

порта на Страноприемницата дойде Ангел

със Стомна на Рамо; и ми предложи да опитам

неговото питие; то беше – Вино!

ТЪЛКОВНИК – По-късно: След постигане на Себереализация чрез медитация. Порта на страноприемницата: Вратата на интуицията в страноприемницата на свръхсъзнанието. Дойде с безшумни стъпки: Възвишеният, много тих начин, по който духовните възприятия идват при последователя. Сумрак: Нощта на вътрешното безмълвие, мрачният фон, на който се появяват свръхсъзнателните възприятия. Ангел: Проявление на Божието съзнание. Стомна: Бездънната чаша на мъдростта. Да опитам: Насищане на човешкото съзнание с Божието съзнание. Вино: Вечно новото Блаженството.

Духовно тълкуване

След постигане на Себереализация, когато пребивавах в страноприемницата на свръхсъзнанието – първото местопребиваване на душата и нейните добри качества и възвишени вдъхновения при напредъка й към Бог – Ангелът на Божието съзнание дойде, промъквайки се през отворената вътрешна врата на интуицията, в мрака на умствения ми покой. Той ме напи със своя небесен съд на прекрасна мъдрост, пълен с виното на безкрайното вечно ново Блаженство и насити живота ми в материалния свят със своята божествена всеизцелителна сладост.

Практическо приложение

По време на краткия ви престой в страноприемницата на живота, не позволявайте да бъдете притежавани от светското и неговите безкрайни тревоги. Практикувайте редовно медитация и общуване с Бог и вие ще вкусвате виното на радостта и веселието през цялото време, независимо от външните обстоятелства. Пиейки нектара на вътрешния мир от ангелските ръце на вашата безмълвна реализация, вие ще забравите тъгата и безредиците на ежедневния си живот.

43

Виното, с Логика абсолютна ще

опровергае седемдесет и две спорещи Секти;

то е незримият Алхимик, който превръща за миг

оловото на живота в Злато.

ТЪЛКОВНИК – Виното: Блаженството на контакта с Бог и последващата Себереализация. Логика абсолютна: Интуицията, всезнаещата способност на душата, която създава разсъдъка в човека на Себереализация. Спорещи секти: Противоречивите теологични учения. Незримият Алхимик: Божественото съзнание, което невидимо, но сигурно и напълно трансформира светското съзнание, както химикалите променят природата на металите. За миг: Надхвърляне ограниченията на времето, които ръководят обикновените бавни процеси на човешката еволюция към по-висше съзнание. Оловото на живота: Прозаичният всекидневен живот, изпълнен с мрачни и тежки раздразнения. Злато: Истинското и трайно щастие.

Духовно тълкуване

Вечно новото блаженство и Себереализацията, родени от контакта с Бог даряват на пробудената душа съзнанието за божествената мъдрост и напоеният с интуиция разсъдък, които могат да разпознаят истината и да укротят всички вътрешни съмнения, възникващи от различните противоречиви теологични учения. Това божествено съзнание с неговото небесно блаженство е нежния алхимик, който мигновено трансформира неблагородното олово на прозаичен светски живот в лъчистото злато на безкрайно щастие.

Практическо приложение

В това четиристишие, Хайям отново недвусмислено показва, че гроздето или виното имат символично значение в неговата философия. В буквалния смисъл нито гроздето, нито пиенето на вино могат да оборят противоречията на различните учения.

Единствено Себереализацията може да разреши всички въпроси за истината, защото тя превъзхожда ограничения интелект и осигурява доказателството на прякото преживяване. Тя носи не само мъдрост, но и радостта от спокойното отношение на ума. Това спокойствие, когато се поддържа чрез редовна дълбока медитация, премахва отегчението, разочарованието и тъгата от ежедневния живот, превръщайки го в едно много интересно и радостно преживяване на душата.

44

Могъщият Махмуд, победоносният Шах,

всички тези невярващи и черни Орди

от Страх и Печал нападащи Душата,

прогони и съсече със своя омагьосан Меч.

ТЪЛКОВНИК – Махмуд: Цар – войн от десети век. Победоносният Шах: Последователят, който е покорил сетивните изкушения и който е шах и господар на своя ум и наклонности. Невярващи и черни Орди: Невежеството, което причинява мрак или грешки в душата, носещо съмнение за съществуването на Бог и превъзходството на доброто над злото. Разби и съсече: Мъдростта първо прогонва войниците на мрака от крепостта на душата и след това ги унищожава. Чрез мъдростта, първо се отстраняват всички психологически слабости и накрая корените на цялото зло, измъчващи душата се унищожават напълно. Омагьосан меч: Мъдростта на всепобеждаващата сила на разкриващото душата разграничение, идващо при последователя чрез медитация.

Духовно тълкуване

Подобно на триумфиращ воин, човек който е господар на себето си е могъщ победител на сетивата. Използвайки омагьосания от божествения екстаз меч на мъдростта, този възвишен последовател временно прогонва, а след това окончателно унищожава създаващите съмнения войници на мрака: страховете, тъгите и тревогите, които завладяват душата.

Практическо приложение

Царството на човешкото щастие е желано както от небесните кръстоносци на мъдростта, така и от войниците на подлите сетивни страсти. Често империята на вътрешното задоволство се превръща в бойно поле за враждебните батальони на добро и зло. Принцът на Мира, душата, не трябва да остава пасивен и безучастен пред лицето на тази борба, а трябва да обучи армията си на разграничаване в изкуството на сражаване с нахлуващите орди на нежелани изкушения. Така подкрепен от разграничаването, умствено силният човек трябва да отстрани парализиращите волята страхове и тревоги, които завладяват мира на неговата душа. Той трябва да запомни, че ако Императорът Зло узурпира неговото царство на задоволство, това ще доведе до по-нататъшното му разрушение.

Този стих на Хайям не може да има друго значение, освен духовно. Тук буквалната истина застава пред нас, недвусмислено разкриваща основната цел на Омар да облича своите духовни мисли с красивата одежда на материални образи.

45

Остави мъдреците да спорят,

към Хаоса на Вселената с мен погледни:

и в някой ъгъл на това Безредие,

всичко значимо за Теб на шега обърни.

ТЪЛКОВНИК – Остави мъдреците да спорят: Остави интелектуалните спорове на противоречащите си теории. Мен: Душата с нейното всезнаещо интуитивно осъзнаване. Хаоса на вселената: Мистериозните парадокси на вселената, не даващи отговори на нетърпящите отлагане въпроси. В някой ъгъл на това безредие: Сядане в ъгъла на безмълвието в медитация, дълбоко оттеглен от светските разсейвания и умствени безпокойства. На шега обърни: Не вземай на сериозно мистерията на живота, която не можеш да разбереш; радвай й се като една игра или спорт – Божията лила, както се нарича в хиндуистките писания. Значимо за теб: Необяснимите закони на живота, които изглежда, че си играят тъй безгрижно с нашето земно съществуване.

Духовно тълкуване

Оставете теоретичните мъдреци да оспорват противоречията на теологията. Потайната вселена ще продължава мистериозно да поражда своите парадокси, без да удостоява с отговор интелектуалните въпроси за нейното необяснимо поведение. Ключът за космичната загадка се намира не в логическите разсъждения на ума, а във всезнаещата интуиция на душата, истинското Себе.

Седейки във вътрешна тишина, дълбоко оттеглени от разсейващите спорове на вселената и неспокойните умствени гимнастики, медитирайте върху Безкрайността. Но не очаквайте да разберете наведнъж всички загадки на вселената; в началото, спящата от дълго време интуиция се събужда постепенно. Междувременно, не приемайте трагедиите на живота толкова на сериозно. Гледайте на космичната драма като на Божията лила, колосален спорт, в който живота и съдбата да се радват на рискованата игра заедно с вас. С времето вие ще овладеете неразбираемите сега правила на играта и ще станете победител.

Практическо приложение

Не се присъединявайте към тълпите от интелектуални теоретици, всеки от които е приел различна доктрина, противоречаща си с всички други. Те няма да постигнат нищо друго освен съмнение и смут. За да проумеете мистериите на живота, влезте през портите на безмълвието и медитирайте дълбоко. Постепенно ще стигнете до Царството на Истината.

Докато бавно и сигурно напредвате по пътя на реализацията, поддържайте вътрешния мир от медитацията по време на всичките си активности. Не се вълнувайте, вземайки живота твърде на сериозно. Независимо дали човек е развълнуван или спокоен, животът винаги ще си следва своя собствен, странен път. Тревога, страх и обезкуражаване само увеличават тежестта на ежедневното бреме; радост, оптимизъм и силна воля довеждат до разрешение на проблемите. И така, най-добрият начин да се живее, е да се приеме животът като една космична игра с нейните неизбежни контрасти на загуба и победа. Радвайте се на предизвикателствата, както бихте направили в един спорт, без значение дали в момента печелите или губите. Животът продължава да си играе с човешките същества, не повлиян от никакви условия поставени от смъртни. Истински мъдър е този, който разбира чрез себереализация с душевната интуиция, неумолимите правила, по които се играе космичната игра.

46

Вътре и вън, отгоре, отдолу, наоколо,

това не е нищо друго, освен Магическо Представление на Сенки,

играно в Кутия, чиято Свещ е Слънцето,

около което ние, Призрачни Фигури, идваме и си отиваме.

ТЪЛКОВНИК – Вътре и вън, отгоре, отдолу, наоколо: Възприемането на триизмерната сфера на творението. Това не е нищо друго: Материята не е нищо друго освен мая, космичната заблуда: привидно реалните форми са толкова илюзорни, колкото и образите от един кино-екран или от умствения филм на сънищата. Пространствените възприятия в един сън изглеждат фалшиви при събуждането; един човек, който сънува, че пада от високо, когато се събуди открива, че не е променял местоположението си в пространството – той е сънуващият, а не сънуваното. Магическо представление на сенки: Прекрасните и артистично измислени образи на живота. Играно в кутия: Показано на сцената на вселената – една "кутия" на ограничение в безграничността на Безкрая, намиращ се отвъд това вибриращо творение. Свещ е слънцето: Както една малка свещ разкрива окултните образи на едно представление от сенки, както слънцето осветява земята, така "духовното" слънце на Божията вибрираща и творяща светлина създава всички образи в нашата пространствено ограничена кутия от сенки на пределно творение. Призрачни фигури: Сега науката потвърждава истините, реализирани от йогите в древността, че физическите форми на човешките същества не са солидна маса, каквато ние я възприемаме, а електромагнитни вълни – призраци от светлина, носещи се на фона на пространството.

Духовно тълкуване

Както филмовите образи на хора, домове, планини, звезди, океани са нереални електрически образи от светлини и сенки, прожектирани на екрана – така човешките същества, движещи се по тази планета в нейното небесно обкръжение на слънце, звезди и вселени, не са нищо повече от преходни призраци от светлина, виждани върху екрана от пространство, настанени във филмовите зали на космоса. Животът е толкова илюзорен, колкото е магическото представление от сенки, при което светлината от свещ в една кутия разкрива силуетите, играещи занимателни драми. "Слънцето" на фините електромагнитни потоци – творящата вибрираща светлина на Бога – създава образите на живеещи същества, които внезапно се появяват на земната сцена и също толкова внезапно и мистериозно изчезват.

Това четиристишие показва запознатостта на Омар с древната хиндуистка концепция за мая или космичната илюзия. Мая означава "магически отмерител": този, който се появява, за да раздели Неделимото на време, пространство и форма.

Практическо приложение

Животът е преходен и нереален като филм. Къде са изчезналите милиарди, които са живели през последните десет хилядолетия? Къде са колосалните крале и могъщи хора като Чингис Хан, Уйлям Завоевателят, Акбар, Наполеон? Къде са нашите прадеди? Къде ще бъде настоящото могъщо човечество след хиляда години? Търсете Съществото, Който е Създателят на тези мистериозни, непрестанно променящи се, винаги занимателни филми на трагедии и комедии. От неговата уста научете смисъла на космичната драма.

Сферата на творението с неговите проявления вътре и вън, отгоре, наоколо, отдолу, може да бъде дублирана от човек в неговите сънища, които са умствени филми, заличени чрез будност. Животът е една микроскопическа, умствена, филмова къща от сънища, илюзии на мая, която изчезва в будното състояние на висша мъдрост. Постигналите хармония с Бог светци са заявили, че целият космос с всички негови сложности изчезва като сън, когато душата се събуди във вечната будност на Бога. Както един сън изчезва, когато човек се събуди, така този космичен сън се разтваря, когато последователят съедини съзнанието си с Божията вечна будност.

Затова помнете, че животът е нещо повече от пари, храна и дрехи. Открийте приятелство с вашето истинско Себе – душата в олтара на ежедневна медитация; и след дълбоко общуване с Бог в жилището на мира, дайте божествено приятелство и доброта на всички.

Нека не бъдем повърхностни хора, назовавайки живота напразен сън, без да имаме никакво истинско разбиране за истината. Докато се храним, спим, печелим и се борим, ние трябва да се стремим към най-доброто във всичко – за нас и за всички. Нека прогоним създадените от нас кошмари на страдание, предизвикани от егоистична ненаситност, сетивно робство и войни и ако все пак трябва да има сън, нека създадем един прекрасен сън на драмата на живота.

47

И ако Виното, което пиеш и устните, които целуваш им е съдено

накрая да се превърнат в Нищото, в което свършват всички Неща –

Да – гордей се със себе си докато те има; теб те има,

но в какво ще се превърнеш – в Нищо – няма да бъдеш нищо по-малко.

ТЪЛКОВНИК – Вино: Самадхи. Устните, които целуваш: сливането на индивидуалната душа с Духа. Нищото, в което свършват всички неща: Нирвана, Абсолютния Дух, от който всички неща са дошли и с който отново ще се слеят. Теб те има, но в какво ще се превърнеш – в Нищо: Истинската човешка природа не е смъртната форма, а индивидуализирания, непроявен, блажен Дух.

Духовно тълкуване

Тъй като виното на самадхи медитацията и последващия съюз на душата с Духа свършват в съзнанието ни Абсолютното състояние, Нищото или Нирвана (обширното пространствено възприятие на Безкрайността, в което всички неща се разтварят и изчезват), осъзнайте, че чрез съвършените души вие сте постигнали сега, в този живот пълното Безкрайно преживяване. Въпреки, че материалното съзнание изчезва в самадхи, вие сте в хармония с вечно съществуващото, вечно съзнателното, вечно ново блаженство на Абсолютния Дух. Това е вечната Реалност, от която вие сте една важна част. Затова знайте, че за в бъдеще вие не трябва да бъдете нищо по-малко от това, което сте сега. Когато смъртната форма и сфера на проявление се трансформират в "нищото" или Нирвана на Абсолюта, изчезват само илюзиите; неизменната реалност остава постоянна завинаги.

Практическо приложение

Ако при зърване на Бог вие загубите целия си интерес към материални желания, но вътрешното блаженство на Духа ви още ви се изплъзва, не се чувствайте изоставен и самотен в това временно състояние на привидна празнота. С времето първото и по-дълбоките духовни състояния, преживени от последователя ще се слеят и ще свършат в съзнанието за Вечно Нова Радост. Но в началото съществува дълбока пропаст между безжеланието и Висшата Божествена Радост. Когато вие прекосите тази бездна чрез съзнателно общуване с Безкрайният Удовлетворител, вие ще узнаете, че сте достигнали това ниво на реализация, което е свободно от всички несъвършенства на заблуждаващите смъртни удоволствия, които никога не могат да удовлетворят душата. Това Нирвана състояние е пълното потушаване, чрез мъдрост, на носещите страдания желания в съзнателния и подсъзнателния ум, унищожаващо всички шансове за тяхното поробващо завръщане. След това всичките ви представи и очаквания за истинската природа на вашето същество ще бъдат познати и удовлетворени в по-голяма степен и от най-смелите ви мечти. Ще откриете, че единението ви с Духа е по-пленително от всяка ваша фантазия, която сте имали през време на безкрайните прераждания.

48

Докато Розата цъфти на Брега на Реката,

със стария Хайям пий Рубиново Вино:

Когато Ангелът ти поднесе чаша с Тъмно Вино –

Бързо изпий я без да ти трепне ръката.

ТЪЛКОВНИК – Роза: Божествено Блаженство. Река: Потокът от жизнена сила в сушумна, астралния гръбначен стълб¹⁹, намиращ се в гръбначната ос. Стария Хайям: Винаги Древния Дух; или съзнанието на гуру, чиято благословия и прастара мъдрост ръководят последователя в сферите на Духа. Рубиново вино: Виното на самадхи екстаза. Ангел: Христовото Съзнание, което йога трактатите посочват като Кутастха Чайтания, безкрайното Божие съзнание, присъщо на цялото творение. Тъмно вино: по-дълбоко концентрирания екстаз, когато последователят се издигне над отъждествяването с тялото и се слее с всеприсъствието на Духа. Без да ти трепне ръката: Една птичка, свикнала към живота в клетка, обикновено се колебае, когато и се даде възможност да си възвърне свободата. По подобен начин една душа, стояла дълго време затворена в тялото, може да се двоуми, когато отначало и се предложи да опита радостното всеприсъствие в дълбока йога медитация.

Духовно тълкуване

Когато йогинът пренесе своето съзнание от външната повърхност на тялото, където се преживяват изкушаващите физически усещания, към вътрешната река на живота, течаща през сушумна в гръбначния канал – една река, благоухаеща със сладкия аромат на екстаза от медитация – той пие виното на свръхсъзнателното самадхи в общуването с древния Дух. В този свръхсъзнателен екстаз съзнанието на йогина е все още в едно индивидуализирано състояние: последователят като отделно същество, преживяващо блаженството на божествена реализация и общуване с Бог. В по-дълбока медитация, когато душата на последователя срещне Ангелското Христово Съзнание с Неговия вечно нов, опияняващ елексир на единение с всеприсъствието на Бог, той не трябва да се страхува, че ще загуби съзнанието за себе си в свободата от съзнанието за тялото, земята и другите материални ограничения. По-скоро, ако той пие от този по-дълбок разширяващ се екстаз на Христово Съзнание – смело избягвайки от плътския затвор в единение с Всеприсъствието – той ще открие в това ново ниво на самадхи истинското Себе, пребиваващо във всички неща и проявяващо се като неговото малко себе.

Практическо приложение

Следвайте мъдрите вдъхновения, дадени ви от Омар, скрити в поетичните му учения. Ако искрено правите това, Вътрешният Ангел на вашата душа ще ви предложи безкрайната наслада, Бога, Който ще просветли вашето същество чрез Себереализация. Ако виното на поезията на Омар ви замайва, тогава не бъдете загрижени за пиенето на опияняващото вино на йога самадхи, за което той говори и което превира в пречистеното и екзалтирано същество на практикуващия йогин.

49

Всичко това е Шахматна дъска от Дни и Нощи

Върху нея с Хора шахмат си играе Съдбата:

мести ги насам-натам, поставя ги в мат, убива ги

и в кутията връща ги един по един след играта.

ТЪЛКОВНИК – Всичко това: Този свят с неговата драма от човешки животи. Шахматна дъска от дни и нощи: Както една шахматна дъска съдържа редуващи се черни и бели квадрати, по които се движат фигурите, представляващи управниците и техните подчинени, така въртящата се земя с нейните редуващи се дни и нощи, формират една голяма шахматна дъска, на която играят животите на човешките фигури. Съдба: Космичният план, основан на закона за причина и следствие, който ръководи активностите и последствията на всички неща и всички хора. Този научен закон е наречен още Закон на кармата; неговото действие обяснява тези обстоятелства, които обикновено погрешно се тълкуват като съдба. Неочакваните приятни или неприятни събития най-често се приемат като действия на една сляпа съдба; причините за тях са неизвестни за повечето хора, поради липса на мъдрост или непознаване действието на космичния закон. Хора като фигури: Усещащите същества, под влиянието на предирожденни, преродени навици (кармични наклонности от минали животи) са като фигури, движени от ръката на "съдбата" или от невидими причини. Мести ги насам-натам, поставя ги в мат, убива ги: Хората през техните животи са местени от едно състояние или условие към друго и често им се пречи да осъществят своите планове. Накрая тяхното съществуване се прекратява чрез прехода, наречен смърт. "Мат" е шахматен термин, означаващ, че царят е в шах и не може да излезе от него, така този играч губи играта. Матът на глупците, матът на учените, матът на грешниците и т.н. – всички имат един и същ краен резултат, различават се само по ходовете, направени на шахматната дъска. Затова думата "мат" в това четиристишие означава да бъдеш объркан, слисан, разстроен, ядосан или провален. И в кутията връща ги: Както всяка шахматна фигура, след като е била проиграна и загубена се отстранява, така човешките същества, след като се проиграят от съдбата, се връщат в едно междинно състояние на астрален рай между две прераждания.

Духовно тълкуване

Земята с нейните редуващи се дни и нощи на светлина и мрак е като една мистериозна шахматна дъска, на която загадъчният закон за причина и следствие играе с човешките животи като с фигури. Този могъщ закон на кармата мести всеки човек на по-ниска или по-висока позиция по време на различните му прераждания; води ги през победи и загуби, радости и скърби; и ги оттегля от шахматната дъска на живота, когато времето им в космичната игра свърши. Както шахматните фигури, които са "пленени", се отстраняват от игралното поле и се поставят обратно в кутията, така кармичната съдба, след проиграване на живота скрива тази душа в "кутията" или мястото за почивка – докато тя не бъде призована в следващо прераждане, за да срещне нови предизвикателства и да има нова възможност да спечели Окончателната Победа.

Практическо приложение

Човек трябва да гледа на своя живот като на интересна игра на шах. Един играч, независимо дали печели или губи, трябва да помни, че той играе просто за развлечение. Той не би трябвало да си позволява да излиза от равновесие поради неконтролируемо вълнение, когато печели или поради песимизъм при идване на провал. Философски настроеният човек на разграничаването наблюдава загубите и постиженията на живота със спокоен ум, знаейки, че тяхното съществуване не е нищо повече от занимателна и образователна игра на концентрирани умения.

Почти всеки харесва едно разнообразие от комедии и трагедии под формата на роман, пиеса или филм; и както участниците в шампионата по шах се радват на дълги предизвикателни игри с вълнуващи победи и потресаващи провали, така и ние трябва да се радваме на живота с всички негови контрастни обстоятелства. Докато се променяме с напредването на възрастта, по време на прекрасните преживявания на срещане на истински приятели или на тъжните изпитания на раздяла с тях в смъртта, когато се радваме в компанията на нашите любими или страдаме съкрушени при тяхната загуба, умът трябва да бъде прикован към едно винаги радостно вътрешно отношение, че настоящият живот не е завършекът и че всички неща работят за окончателното и най-висше добро на всички човешки същества. Мистериозният, но справедлив закон на кармата е който отстранява съществата едно по едно от шахматната дъска на живота, също и отново събира приятели и любими същества през временното оттегляне в астралната сфера и ги води към нови прераждания. Истинските взаимоотношения никога не се прекъсват завинаги в забвението на смъртта.

И така, когато съдбата направлява играта на вашия живот чрез възход, задънени улици и отстъпления, трябва да помните, че тези последствия са породени от причини, създадени от самите вас в минали животи. Вие не трябва да проклинате съдбата за вашите скърби, нито да приветствате щастието като първообраз на добрата ви предопределеност, а трябва да разпознавате собственото си участие в обратите на събитията от вашия живот. Ако сте нещастен със създадената от вас съдба, спомнете си, че Бог ви е дал силата на свободния избор да променяте тази съдба. Продължителните усилия да се вършат правилни действия постепенно носят успехи, но ако освен това съедините волята си с Божията мъдрост чрез дълбока медитация, вие мигновено ще узнаете истинското значение на свободата.

50

На игрището Топката не роптае,

а лети наляво, надясно както Играча пожелае;

и Този, Който те е поставил на Полето,

знае всичко за играта – Той знае – Той знае!

ТЪЛКОВНИК – Топката не роптае: Човешките животи, запратени и удряни от кармата нямат свободна воля да я направляват, а трябва да се движат безпомощно в посоката, в която са изпратени. Наляво или надясно: Праведният път или неговата противоположност – пътят на злото. Както играча пожелае: Според предопределението на закона на причината (карма), който поражда добри или лоши наклонности в настоящото умствено състояние в зависимост от навиците, придобити в миналия или предишни животи. Този, Който те е поставил на полето: Бог, Който те е създал и те е поставил на тази планета. Знае всичко за играта: Единствено Бог, със Своето око на мъдрост, вижда начинът, по който животът ти се движи по добър или лош път, съгласно твоите минали и настоящи мотиви и действия. Единствено Той знае какво ще направиш с живота си в бъдеще. Единствено Той наистина познава всички твои животи от началото до края, от първото отделяне на егото до неговото окончателно завръщане обратно в Него – повторното единение на душата с Бог.

Духовно тълкуване

Подобно на топка, чиято посока на движение е определена от ръката на играча, обикновеният човек, чийто живот е ръководен не от свободния избор на истинска мъдрост, а единствено от космичния закон за причината – скритият играч на играта на живота – губи своята независимост и не може да каже да или не, когато е захвърлен от кармичната принуда на праведния път или на пътя на злото. Единствено Бог, Който е запратил човека в полето на активно земно съществуване, знае целия маршрут и посока на всеки човешки живот, когато се движи по добри или лоши пътища, съгласно последствията от минали действия от този или предишни животи. Творецът, бидейки всезнаещ, всемогъщ и всеприсъстващ, знае началото, средата и края на всички човешки животи.

Практическо приложение

Животите на повечето хора, контролирани не от самообусловена мъдрост, а от силни навици и наклонности от минали животи²⁰, са като топки, запратени по волята на играча – законът на причина и следствие или карма. Както една топка няма избор или свободна воля и трябва да продължи да се движи в посоката, в която е изпратена, така вече формираните навици – общия сбор от втората човешка природа – водят своите човешки жертви към предначертани и разчетени линии на поведение.

Такива хора, ръководени от техните навици, са като роби и нямат истинска свобода на избора. Щом се създаде един навик, той е принуден да контролира своя създател. Навиците подтикват душите волю-неволю към предопределени и предсказуеми линии на поведение.

Малцина разбират, че навици формирани в минали животи влияят върху техните настоящи животи. Повечето хора не съзнават безмълвният и таен контрол на човешките съдби, осъществяван от наклонности от минали животи, мистериозно скрити в подсъзнателния ум. Така привличайки добри или лоши преживявания, те стават фаталисти, не проумявайки причината за внезапно получената добра или лоша реколта в своите съзнателни умове.

Тези хора, които откриват, че животът им е извън техен контрол и че с него се злоупотребява от скритата карма, трябва да медитират и общуват с Бог и да узнаят от Него чрез гласа на медитацията пътя на избавлението от това робство. Когато са объркани от блуждаещи посещения на внезапни нещастия или успехи, те трябва чрез дълбока медитация да търсят разрешението в мъдростта на Бог, където са написани отговорите на всички загадки на човешкото съществуване.

51

Пръстът на Съдбата пише, завършва ред

и на нов минава: целият ти Ум и цялото ти Благочестие

не могат да я убедят да зачеркне и половин ред,

и всичките ти Сълзи не могат да заличат дори и една от написаните думи.

ТЪЛКОВНИК – Пръстът на съдбата пише: Космичният закон, който е всеприсъстващ и активен в цялото творение, поставя и ръководи естествения порядък на всички неща и творения и определя човешката съдба в зависимост от индивидуалната карма (резултатите от личните минали действия). Завършва ред и на нов минава: Непрекъснато определя посоката на развитие на миговете в човешкия живот и на циклите във вселената. Целият ти ум и цялото ти благочестие не могат да я убедят да зачеркне и половин ред: Нито моралните, нито интелектуалните жертви могат да укротят космичния закон. Всичките ти сълзи не могат да заличат дори и една от написаните думи: Човешките сълзи на страх или покаяние не са достатъчни, за да се промени космичния порядък; Нито пък унищожаването на обикновени кармични последствия от причини в миналото ще го накарат да се задейства.

Духовно тълкуване

Космичният закон пише съдбата на всички неща в Космоса. Той предопределя естествения порядък във вселената, приложим за всеки цикъл в спиралата на еволюцията; той насочва причинно-следствената съдба на всеки човек, в зависимост от неговите действия в настоящия и минали животи. Фиксирайки насоката на тези промени във всеки даден момент, космичният закон продължава напред, от миг на миг, от цикъл на цикъл да определя и издава последващи повели. Веднъж щом космичният закон в съзвучие с Божията Воля и с кармичните последствия от човешките действия е определил последователността и природата на събитията във вселената и в човешкия живот, никакво обикновено смъртно живеене, теологическо разсъждаване или жалки сълзи могат да променят тези установености. Нищо не може да промени тези последствия, освен реализацията на Бога, която единствено се издига над законите на природата.

Практическо приложение

Това четиристишие не подчертава фаталистическото гледище, че неизменни закони управляват човешката съдба. По-скоро, то предупреждава невнимателните хора да не си мислят, че малко моралност, познаване на свещените писания или сълзи на недоволство ще са достатъчни, за да се прогони нежеланата съдба или да се оправдаят привидните приумици на живота. Опитите да се премахнат нежелани условия от един човешки живот и да се остане незасегнат от загадката на творението, ще бъдат ефективни само при постигане на Себереализация, чрез контакт с Бога.

Космичният закон не е един капризен тиранин, действащ без хармония, причини или божествена мъдрост. Зад илюзорната външност на универсалния порядък се намира всезнаещата Воля на Бога. Действаща в човешкия живот, тази Воля като космичен закон предопределя само тези резултати, които вече са породени от човек, съгласно неговия собствен избор – в миналото на правилни или погрешни действия. Той трябва да пожъне резултатите от тези действия докато се промени духовно и реализира божественото си вътрешно Себе. Само чрез осъзнаване на своето единение със Съществото, по чийто образ е създаден, което е Самият Бог, човек може да се освободи от космичните повели и от робуването на кармичните последствия от собствените си минали действия.

52

Тази обърната Чаша, наречена Небе,

под която пълзим, живеем и умираме,

не издигай към Нея ръце, молейки за помощ –

защото Тя безсилна като нас е.

ТЪЛКОВНИК – Обърната чаша, наречена небе: Божественото небе, ограничено по форма като всички сътворени неща. Не издигай към нея ръце, молейки за помощ: Не очаквай астрологични влияния да те подкрепят в променянето на твоята съдба. Символичната планетарна матрица на твоето раждане е била предизвикана от собствените ти минали действия. Не призовавай никаква външна или обкръжаваща те сила, а се обърни към Създателя на небесата и земята за избавление и истинска свобода.

Духовно тълкуване

"Ако търсиш помощ от сините небеса или ръководство от блещукащите звезди, ти си глупак, защото самите небесни тела извършват своите прецизни движения в съответствие с повелите на космичния закон – законът, чрез който твоята собствена карма (минали действия) нарежда на същите тези планети да излъчват своите специфични влияния върху теб. При променянето на смъртната ти съдба ще ти помогнат не звездите, а твоите собствени усилия да се свържеш с Бог, техния Създател."

Практическо приложение

Звездите са символи на управляващите или ограничаващи влияния на нашата собствена минала карма. Ние трябва да търсим помощ само от Всемогъщия Бог и от собствената си воля, непрестанно стремейки се да преодолеем нашите материални, умствени и духовни проблеми.

Звездите, както и човешките животи са управлявани от космичния закон за причина и следствие. Така че, би било глупаво от наша страна да чакаме съдбата да промени своите механично действащи неизменни повели. Чрез приемане в настоящето на противоотровата за нашите минали, пагубни действия и чрез безграничната Божия помощ посредством медитация, ние можем да неутрализираме диктата на миналите си действия. Това, което вече сме направили, можем да развалим или поне да го променим чрез определени действия на нашата воля и чрез медитация, посредством които съзнанието ни се насища с Висша Сила.

Тъй като звездите символично влияят на нашите животи, в зависимост от една определена матрица, създадена от съзнателните ни минали действия, най-добрата линия на поведение, която можем да следваме е да извършваме съзнателни действия, които да противодействат на лошите последствия от миналите ни погрешни действия.

Много хора стават неразумно фаталистични и решават да не правят нищо, докато не се променят положенията на планетите. Макар, че не е неразумно да се започне осъществяването на добър проект в астрологически благоприятни часове, трябва добре да се запомни, че ако нещо се направи с пълна вяра в Бог, то ще бъде благословено с повече благоприятни влияния, отколкото могат да бъдат дадени от благосклонните аспекти на звездите.

53

Последният Човек с първата Земна Глина изваяха Те,

и засяха Семе, което Последна Реколта ще даде:

Да, първото Утро на Творението написало това,

което ще прочете Зазоряването на Съдния Ден.

ТЪЛКОВНИК – Първата земна глина: Първата въплътена душа, която примамена от земните сетивни изкушения е станала обвързана с кармичните връзки на материални желания и погрешни действия. Те: Последствията от желания и действия. Изваяха последния човек: От първия до последния човек законът на кармата оформя всяко настоящо човешко прераждане, в един процес на преправяне на първичните принципи чрез еволюционните цикли, докато индивидуализираната душа не изиска отново своето единение с Духа. Последната реколта: Акумулираните последствия от човешкия живот, събрани в съзнанието на човек по време на следсмъртното състояние между две прераждания. Засяха семе: Семето на карма и на желанията се посява в почвата на едно ново прераждане. Първото утро на творението: Първоначалното спускане на Духа в материята. Зазоряването на съдния ден: Настоящето въплъщение на всеки човек, когато той приема последствията или присъдата на своята минала карма.

Духовно тълкуване

От времето на първите души на земята, които не устояли на изкушенията пораждащи желания в сетивния свят, кармичните последствия от човешките желания и действия са били определящата сила при оформяне на всяка човешка съдба, прераждане след прераждане. От "последната реколта" – следсмъртното състояние на всеки човек, сгъстяващо натрупаните последствия от всички негови желания и действия от последния му живот – семето на неосъществената карма и желание са събрани и посяти в почвата на ново тяло в ново прераждане на земята. Действително, от началото на творението принципът на кармата е бил записан като космичен закон в книгата на живота. Той определя точното наказание, прочетено на всеки човек в "зазоряването на съдния ден" – последствията от неговите собствени минали действия, които се изправят пред него в настоящето му съществуване.

Практическо приложение

Животът е сянката на Духа. Както е вечен Духът, така и неговата сянка, космоса и човешкия микрокосмос се увековечават в привидно безкрайни еволюционни цикли. Целият живот е неразривно свързан; законите управляващи космоса, управляват също и човека. Подобно на семе, животът ражда едно растение с човешка форма, съдържащо в себе си друг зародиш на живот. Когато се приложи към човек тази безкрайна поредица от причини и следствия, наричани Законът на карма, е главният задвижващ фактор на живота, проявен в циклите на земята и в повтарящите се човешки прераждания. Съществуват много души или индивидуализирани искри на Духа, родени в най-ранното утро на Творението, които са започнали в по-нисшите форми на живот и подвластни на бавния процес на еволюиране, все още се скитат в "съдния ден" или проявление на прераждане, както е разпоредено в книгата на космичната карма.

Защо да бъдем безпомощно семе на живота, непрекъснато засявано и презасявано в почвата на времето от космичния закон, преживявайки всички трудности и бури на светско съществуване? Използвайте божествената Интелигентност във вас, за да се издигнете над кармичния закон. От реколтата на живота във вас, съберете ценните семена на преданост и ги посейте в древната градина на Духа – градината, в която редом с божественото Дърво на Безсмъртието расте една лоза на Любовта.

54

Аз Ти казвам – Когато започвайки от Целта,

на гърба на пламтящия Небесен Жребец,

при Парвин и Мущар ме захвърлиха те, аз се озовах в моето

предопределено Парче земя, където Душата ми се смеси с прах.

ТЪЛКОВНИК – Започвайки от целта: Произлизайки от Бог, Който е едновременно Целта на еволюционното творение и неговия Източник. На гърба на пламтящия небесен жребец: Яздейки жребецът от огнена космична енергия (Пегас, Крилатият Кон, е съзвездие в северната част на небето, разположено под съзвездие Плеяда, близо до точката на пролетното равноденствие. Омар е бил и талантлив астроном). Парвин и Мущар: Персийски термини за съзвездието Плеяда и Юпитер. В съзвездието Плеяда се намира звездата Алцион, която древните учени считали за централна точка на въртене на вселената. Юпитер е планетата на духовното прозрение. Душата ми се смеси с прах: Човек като създание е пепел, тъй като е подвластен на ограниченията на творението или природата, но като душа той е отвъд всички поробвания, едно с вечната свобода на Твореца.

Духовно тълкуване

"В космично видение аз съзрях себе си и другите същества в началото да се появяват от огнения източник на Космична Енергия. Аз разбрах, че Бог в съответствие със Своя съвършен план, е предопределил индивидуализираното ни съществуване в краткотрайно тяло и нетленна душа. Той е решил тялото да има определена човешка форма, а душата да бъде белязана с Неговия Величествен Образ на Съвършенството. Създавайки ни по Свой образ, Бог ни е дал разум и свобода на избора да се отъждествяваме със свещената душа, Храма на Духа, или с грубото тяло на сетивни изкушения, което поставя човек под ограниченията на природата, нейния закон на причина и следствие (карма) и влиянията на обкръжаващата го среда и вселената, в която живее. Небесният Отец ни е поставил на сцената на тази космична илюзорна драма с надеждата, че ще използваме свободната си воля, за да изоставим по-нисшите радости на плътта и да се върнем при Него в по-фините възприятия на душата."

Практическо приложение

Звездите на небосклона с тяхното безмълвно влияние, системната еволюция на живота, космичните закони на природата – всички те са създадени, за да посрещнат идването на човека, чрез когото рано или късно ще бъде завършен обратно еволюционния цикъл в Бог. Въпреки, че Небесният Отец е създал нетрайната, груба телесна форма на човек и неговата блажена душа, Той не е предопределил нашето индивидуално човешко поведение – ние сме свободни да не Го приемем или да Го коронясаме на престола в нашите сърца.

Животните са като кукли, задвижвани основно от техните инстинкти. На тях им е отредено да живеят и да действуват по един ограничен начин. Кравата в настоящите дни е практически същата по отношение на умственото си развитие, каквато е била и нейната предшественичка преди две хиляди години. Но човек, дори и с определени телесни ограничения, притежава способността да разширява до безкрайност проявлението на своята душа. Съвремененния човек е в по-голяма степен обърнат навътре и по-напреднал от човекът преди две хиляди години.

И така, въпреки ограниченията наложени ни от природата, ние непрекъснато трябва да се стремим да се разширяваме, докато напълно разкрием съзнанието за забравения съвършен образ на Бог вътре в нас. Ние безспирно трябва да вървим напред, докато спечелим това съвършенство и постигнем Целта, от която сме тръгнали.

55

Лозата е пуснала Корен; и нека Суфи се присмива над това,

че около този Корен се е обвило моето Същество;

От моя Неблагороден Метал може да се направи Ключ,

който ще отключи Вратата и без който мъдрецът стене от мъка.

ТЪЛКОВНИК – Лозата: Съзнанието и жизнената сила, преминаващи през гръбначния стълб. Гръбначният стълб е като едно дърво, с корени нагоре в мозъка и клони на еферентни и аферентни нерви надолу. Лозата на съзнанието в обикновения човек е засадена в земните желания, в мозъка и сетивата и трябва да бъде пресадена в почвата на божественото Съзнание. Пуснала корен: Пуснала нов корен в почвата на Космичното Съзнание. Се е обвило моето същество: Медитиращият йогин открива, че съзнанието му се е обвило около гръбначната област, където се намират по-фините сили и Божието Съзнание. Нека Суфи се присмива: Омар не е използвал думата "Суфи" в този стих, тъй като самият той е бил Суфи (член на набожна религиозна секта, включваща много велики светци). Фиджералд, преводачът на Омар, е използвал тук думата "Суфи" погрешно, определяйки един Суфи като материалист. Фиджералд пропуска думата "Суфи" във всички по-късни издания. Неблагороден метал: Ценната субстанция на живота, с която е злоупотребено от материалните навици. Да се направи ключ: Ключът на Себереализацията, оформен чрез медитация. Отключи вратата: Отвори решетките на телесния затвор и навлез в царството на всепрощаващата свобода в Божието възприятие. Посредством медитативни техники, ограничените телесни възприятия са променени в безграничните възприятия на Бога. Мъдрецът стене от мъка: Сериозният теолог или човек, който е само теоретично религиозен и не живее истински религиозен живот, се присмива на възможността за лична реализация на Бога; той остава "отвън", в материалното съзнание с неговите съмнения, страхове и неудовлетворености, неспособен да влезе във вътрешния рай на общуването с Бога и прякото възприемане на истината.

Духовно тълкуване

"Като една лоза, моето съзнание и жизнена сила са се издигнали по гръбначното дърво със седем божествени центъра и са пуснали нов корен дълбоко в почвата на Космичното Съзнание. Моят живот и същество са се увили около това обновяващо гръбначно дърво и са подхранвани от неговите потоци на одухотворена жизнена сила и съзнание. Аз знам – не на теория, а чрез реализация – че лозата на моето съзнание е била пресадена от почвата на материални желания в почвата на Космичното Съзнание, където се е вкоренила. Аз потвърждавам, че от нисшия, погрешно използван метал на моя живот, може посредством медитация да се направи един ключ на Себереализацията, който чрез пробуждане на съзнанието в гръбначния стълб, ще отключи вратата на телесния затвор, водеща от ограничението към безкрайната неограничена свобода. Повечето религиозни теолози-теоретици, които не практикуват истинската наука на медитация, се присмиват на възможността за достигане на Безкрайното чрез отваряне на тайната врата на гръбначния стълб, вън от която те трябва да останат борещи се с неудовлетвореност и неописуеми страдания в бурята на материализма."

Практическо приложение

Теоретичните религии са само повърхностно удовлетворителни; те се базират на силата на анализа. Истинската религия е действителното преживяване на Бог. Човек е дошъл от Бог, но Го е изгубил всред заслепяващите желания на света и тази загуба е причината за всички човешки скърби и страдания. Щом човек се е спуснал от трансцедентния Дух в тялото и сетивния свят, когато неговия живот и съзнание са преминали надолу и навън през седемте фини гръбначно-мозъчни центрове, вратата към това вътрешно царство, водеща обратно към Бог, се е заключила от материализъм²¹. Тя не може да бъде отключена от теоретизиране и сляпа вяра. За човек е по-добре чрез научна медитация да се изкове ключа на Себереализацията, който единствено може да отключи вратата към вътрешното общуване с Бог, отколкото да остане отвън в материалното съзнание, без възможност за достигане на Бог чрез безполезните и шумни теологични ридания на неудовлетворености.

56

Аз знам: пожелае ли единствената Истинска Светлина

да запали в мен Любовта или да ме изпепели със своя гняв,

по-добре да Го Зърна за миг в Хана,

отколкото безвъзвратно да Го загубя в Храма.

ТЪЛКОВНИК – Аз знам: Убедеността на безпогрешната интуиция. Единствената Истинска Светлина: Бог като божествената Мъдрост, единствената истинска мъдрост в контраст със светските многостранни фалшиви интелектуализации. Запали в мен любовта: Разпалвани чрез божествен контакт, универсално страдание и желание да служи на всички. Или да ме изпепели със своя гняв: Или божественият контакт може да създаде в мен неудовлетвореност от всичко земно и така да породи желание да се изоставят всички светски и материални неща. божествената Мъдрост поражда Себереализация, чрез поглъщане на чувството за "Аз" или его. За миг да Го зърна: Един поглед върху божественото в медитация. В хана: В страноприемницата на земния живот и смъртното тяло, където се събират за малко душата, мислите и преживяванията. Безвъзвратно да Го загубя в храма: Да се загубя в теологични и церемониални уловки на религията, никога не мислейки за осъществяване на действителен контакт с Бог, Обитателя на Своите храмове. Тези, които прекарват своите животи само в теологично разискване "безвъзвратно се загубват" по пътя на реализацията на Бога.

Духовно тълкуване

"Аз знам, че това е истина и за мен няма значение, дали контактът с единствената истинска светлина на божествената Мъдрост ще ме изпълни с универсално състрадание и хуманно желание да служа на всички или ще ме насити с праведно негодувание срещу светското съзнание, разпалвайки ме, за да унищожа моето его и материални желания и да отхвърля всички неща. Но аз съм сигурен, че е много по-добре да имам дори и само един проблясък от Космичното Съзнание в страноприемницата на смъртното тяло, където временно пребивават душата и мислите, отколкото да бъда загубен в очарованието на външния храм от теологии, зад които се крие неоткриваемият Бог."

Практическо приложение

Дори и само едно зърване на Великото Откровение представлява нектар за душата, оживявайки я за божествено търсене на Себереализацията – било то чрез разширяване на себето в служба на всички или чрез вътрешно търсене по пътя на отречението от всички земни неща. Много по-изгодно е, дори и само веднъж, да се свържеш с Безкрайното, отколкото да стоиш безкрайно дълго на пътищата на теоретичното обсъждане на Бог. Теолозите често са милостиво близко до Бог в Неговите храмове и все пак твърде далече от Него, ако действително не Го откриват в страноприемниците на своите ежедневни животи. Един контакт с Бог в медитация носи на последователя повече мъдрост, блаженство и удовлетвореност, отколкото много животи, прекарани в теологични предположения и присъщите им компромиси и неудовлетворености.

57

О, Ти, Който си изкопал Яма, направил си Капан

и си блокирал Пътя, по който съм длъжен да странствам!

Нима не по своя воля ме впримчи в своите Предначертания?

И ме обвиняваш за моето Грехопадение!

ТЪЛКОВНИК – Ти: Погрешно ръководещата лъжедуша или его. Яма: Клопка от невежество и умствени тресавища на грешни навици, от които е много трудно да се избави душата. Капан: Сетивни удоволствия, които със своето опиянение замайват съзнанието на духовно стремящия се. Блокирал пътя, по който съм длъжен да странствам: Препречил пътя на мъдростта и Себереализацията. Ме впримчи в своите Предначертания: Със заблуди се опита да ме държиш неподвижен, привързан към моите недостатъци, карайки ме да мисля, че Бог е предопределил да бъда затворник на злото или на закона на кармата. И ме обвиняваш за моето грехопадение: "Поставяш каретата пред коня", т.е. обръщаш установения основен принцип за причина и следствие. Тъй като добрите или лоши кармични тенденции не могат да възникнат без първо да са били развити чрез свободния човешки избор, всеки човек е отговорен за собствената си съдба.

Духовно тълкуване

Душата казва: "О, мое поразено от грешки Его, със създадената от себето клопка на невежество и опиянението от сетивни удоволствия, ти препречи пътя на мъдростта, по който трябва да странствам през земни преживявания към свободата. Поради твоя погрешен избор, божественият ми път е блокиран.

Надявам се, че няма да ме обвиниш за падането ми в ямата на моето невежество за предопределението, Божият закон на карма (действия от този или минали животи) или за сатанинската илюзия. Не трябва да търсиш извинения, за да се измъкнеш от обвинението, което принадлежи единствено на теб като създател и извършител на погрешни действия."

Практическо приложение

Повечето хора, поради вродени наклонности и благоприятни или неблагоприятни обстоятелства при които са родени, погрешно мислят, че Бог произволно е предопределил да бъдат добри или лоши. Въпреки, че в действителност човек е добродетелен или порочен поради тенденциите, които самият той е придобил в миналия или в много минали животи, поразен от грешки, човек не трябва да се извинява с думите: "Аз съм предразположен да бъда лош, поради принудите на инстинкти и моята карма". Тази мисъл е опасна, защото малцина се опитват да се противопоставят на злото, ако разсъждават по този начин. Лошите навици са създадени само чрез собственото човешко погрешно използване на свободната воля. Следователно, погрешните изкушения, без значение колко са силни, могат да бъдат неутрализирани чрез правилно разграничение и волева сила и чрез решително поемане на отговорността за собствените недостатъци.

Никой не трябва да търси претекст и извинения за продължаването си по лоши пътища, обвинявайки съдбата, Сатаната или карма. Поемайки пълна отговорност за всичките си недостатъци, човек трябва да се стреми колкото се може по-скоро да се освободи от тях.

58

О, Ти, Който Човека си създал от по-нисшата Земя,

и който заедно с Едем излъгал си и Змея;

за всичкия Грях, помрачаващ Лика Человечески

ти на Човека Прощаваш – и получаваш Прошка.

ТЪЛКОВНИК – Ти: Сатаната на Невежеството. Човека: Същества, създадени по Божий образ. Създал от по-нисшата земя: Превърнал божествения човек в нисше светско същество. Едем: Чистото състояние на първично блаженство. Излъгал си и змея: Фалшивата спираловидна сила на творческата енергия, течаща от финия център в основата на гръбначния стълб нагоре в тялото, пробуждаща пола и сетивата, за да заместят насоченото навътре съзнание за божествен екстаз и общуване с Бог. Всичкия грях: Нарушения на социалните и божествени закони, причинени от поддаване на изкушенията на Сатаната и произтичащи от ужасни кармични последствия. Помрачаващ лика человечески: Смъртната природа на човек е осквернена и помрачена от невежество, засенчващо божествения образ на душата в него. На човека прощаваш – и получаваш прошка: Човек не трябва да приписва всичките си нещастия на Космичната Заблуда, но и да обвини и собствената си реакция спрямо нея. Но Сатанинската Заблуда трябва да бъде приемана като един важен фактор, даващ възможност човек да бъде подложен на сетивни изкушения; затова преценяването на човек според кармичния закон трябва да бъде съпроводено от известно състрадание.

Духовно тълкуване

"О, Сатана на Невежеството, чрез материални изкушения ти си променил човек, създаден по Божия образ, в нисше светско същество. О, Зла Сила, ти си тази, която, за да се сражаваш с небесните Добродетели на мир и себеконтрол, си създала съблазнителната, но отравяща щастието, често погрешно използвана творческа сила, лежаща навита на спирала като змия във финия център в основата на гръбначния стълб, която, когато тече навън от тялото, подлъгана от твоите изкушения, пробужда пола и сетивата. Тъй като си очернила със зли мисли божествения образ в човека, ти знаеш, че той не е единствено отговорен за своите недостатъци; затова ти трябва да простиш неговото зло, извършено по твое подстрекателство чрез смекчаване на решението на твоя кармичен закон на възмездието и трябва да помолиш човек, той също от твоя страна да ти прости!"

Практическо приложение

Въпреки, че човек носи известна отговорност за поддаването на изкушения и погрешни действия, Сатаната, символът на Космичната Заблуда, е създателят на змията на хипнотизиращите сетивни изкушения. Той е този, който е създал алчност, егоистичност, сексуални изкушения, гняв, еготизъм и омраза, за да противодейства на божествените създания на себеконтрол, неегоестичност, душевно блаженство, прошка, смиреност и любов. Така човек е достоен за съжаление, че е подложен на толкова много вътрешни и външни изкушения, срещу които на помощ му идват редките предупреждения на мъдростта.

59

Послушай отново. Една вечер в Края на Рамазана,

преди Луната да стигне до средата на небосвода,

аз сам стоях в тоз стар Грънчарски Магазин,

заобиколен от глинените Жители.

ТЪЛКОВНИК – Рамазан: Ислямският свещен месец на постене и молитва, чиято цел е свързване с Бог; в това четиристишие символизира медитацията. Преди Луната да стигне средата на небосвода: Преди да се отвори вътрешното духовно око. Грънчарски магазин: Божието творение. Аз сам стоях: Аз останах във външната самота на безмълвието. Глинени жители: Смъртните същества, подложени на смърт и промяна, живеещи за кратко на земята. Заобиколен: Различните кармични етапи от развитието на човек, определящи настоящото му положение в света.

Духовно тълкуване

"Чуй, че една вечер към края на медитацията, преди Луната на вътрешното зрение да изгрее на небосвода на моето съзнание, аз се бях вглъбил в самотата на безмълвието; и в замъгления мрак на моя ум, аз зърнах Твореца, създал безброй души, затворени в калта на преходната плът – всяка една поставена в подобаващо обкръжение в съответствие с нейната ограничаваща физическа, умствена и духовна кармична матрица."

Практическо приложение

След медитация, в сумрака на половинчата мъдрост, човек може да продължи да чувства присъствието на Твореца, създал временните тела на човешки същества и така да се стреми да заклейми преходните съблазни на света и да търси Вечния Живот.

60

"И, странно е да се каже, но сред Живеещите на земята,

някои са били надарени с дара на речта, а други – не;

и внезапно, един по-нетърпелив извикал: "Умолявам ви,

кажете ми, кой в действителност е Грънчарят и кой Делвата?"

ТЪЛКОВНИК – Живеещите на земята: Безбройните индивиди, родени на земята. Някои са били надарени с дара на речта: Някои хора могат да говорят мъдро. Други не: Други живеят в мрака на невежеството. Един по-нетърпелив: Един пробуден чрез самоанализ и духовен копнеж. Грънчаря: Създателят на човешките същества. Делвата: Телесния съд.

Духовно тълкуване

За обикновения ум е загадка защо някои хора могат да тълкуват човешките преживявания и природа с езика на мъдростта, докато други живеят в относително невежество. От време на време сред множеството хора, излезли от вцепенението на невежеството чрез упражняване на разграничаващ самоанализ и копнеж по истината, се чува нетърпеливия въпрос: "Кой е Създателят на това тяло и каква е тайната на съществуването?"

Практическо приложение

Тази земя е една смесица от мъдрост и невежество. Малцина разбират парадокса, че някои са родени с потенциала на остър интелект и силата за ясно изразяване на своите мисли, а други са глупави, с липсващо разбиране и способност да се изразяват по подходящ начин. Мъдрецът знае, че всички белези на интелекта или невежеството в човешките същества, които се проявяват още в детството, са резултат не от произволно решение на Бога, а от специфични тенденции, култивирани от тези индивиди в предишни животи.

Тъй като Бог е дал еднакво свободна воля на всички хора, Той не може да бъде обвиняван, че е създал някои с умствен недостатък, а други – с брилянтни умове. Различните качества на ума и интелекта са създадени от упражняването на човек на неговата свободна воля. След това всеки индивид носи своите добри или лоши придобивки от един живот към друг.

От ръководените от заблуди маси, малко на брой редки души се събуждат чрез самоанализ и духовен копнеж за молитва и пламенна медитация, изследвайки природата на Твореца, предназначението на тялото и неговото тайно устройство.

61

Тогава друг казал: "Сигурно не напразно моето Вещество

е било извлечено от общата земя,

въпреки че, Този, Който изкусно ми е придал Форма ще

ме стъпче обратно в същата тази Земя.

ТЪЛКОВНИК – Тогава друг казал: Друг търсещ истината запитал. Моето вещество: Химическите и минерални елементи на тялото ми. От общата земя: От земята, която е общия източник на всички физически тела и техните вещества. Този, Който изкусно ми е предал форма: Творецът, Който с безкрайна мъдрост е оформил, химизирал и оживотворил човешкото тяло от студена буца пръст, така че да засияе с живот. Ще ме стъпче обратно в същата тази земя: Превръщане на тялото в безформена земна пръст, от която са моделирани всички тела и в която накрая всички отново ще се разпаднат.

Духовно тълкуване

"Несъмнено Бог е имал добро основание магически да трансформира продуктите на почвата в жива, чувстваща плът, и веднъж създал човешката форма, отново да я трансформира в неорганична материя."

Казано е, че Бог спи в земята, сънува различни цветове в блестящото злато, сияйното сребро, скъпоценните камъни с цветовете на дъгата и в пъстрите минерали; и че лежи буден в безмълвен покой върху мекото ложе в сърцата на цветята, като едно ароматно благоухание, приканващо всички да Го търсят. Той се раздвижва за активен живот и доловим глас в инстинктивната пъргавина на животните и в сладките песни на дрозда и славея. Той за първи път се изразява интелигентно в смеха и плача на малкото дете и в независимите, ръководени от разсъдъка действия на зрелия човек. Накрая, Неговото всеприсъствие и всезнание намират пълно изражение в освободените от илюзията Христоси и свръхчовеци.

Така чистият Дух, след като е създал от самия себе си една заблуда на материята, се е прикрил зад нея. Тъй като материята е произлязла от Духа, за нея е присъщо привличане към този Дух и трансформиране отново в Него. Най-грубата изява на материята, в която Духът първо е проявил присъствието Си, е инертният живот на минералите – основните метали и скъпоценните камъни. Растенията са следващата, по-фина форма на материята, в която животът започва да се движи като Дух, проявяващ своите наклонности в цветовете. В следващите по-висши форми на материята, Духът се движи и преживява в чувстващите животни; и мисли, разсъждава и твори в човека с неговия уникален мозък и безброй качества на ума. В аватари като Христос, Духът затворен в тяло, е способен да разтвори материята на това тяло отново във всеприсъствието на Духа, както е демонстрирано в Христовото Възкресение.

Духът в обикновения човек не е способен за един човешки живот достатъчно да пречисти плътта в Дух, ето защо тази индивидуална човешка пръст се връща в прахта на своя земен произход и се създава ново тяло за продължаване прогреса на Духа – въплъщение след въплъщение. Това е пътят на духовната еволюция. Но в свръхчовека Духът е способен да разшири Своята индивидуална душа-себе и да трансформира тялото в блестящата Вечна Субстанция. С възкръсването на Исус в тяло и душа е била демонстрирана духовната природа на всички неща и е било показано, че Духът като Исус е можел последователно да дематериализира това тяло при желание във всяко време и навсякъде и да го разтвори отново в Духа.

Практическо приложение

Чрез един цикъл в проявеното творение, Безсмъртният Дух предприема едно дълго еволюционно пътешествие през инертната материя до одушевените чувстващи и интелигентни форми на живот. Най-великото от всички чудеса в Божието творение е превръщането чрез тази еволюция на безчувствената буца пръст в чувстваща плът, способна да прояви в себе си душата – индивидуализирания Дух. За неразбиращия наблюдател е странно, че когато душата приключи своите определени преживявания в тялото, то отново се връща в своето първоначално състояние на инертна материя. Но за просветленото същество, което вижда всички форми като проявление на Духа, тялото е просто едно временно удобство, използвано от душата по време на нейното смъртно местопребиваване. Когато душата приключи своя обяд от преживявания, използвайки чинията за еднократна употреба на тялото, този вече непотребен инструмент се захвърля и се заменя с нов. Защо да гледаме на това като на трагедия? Животът е мистериозно интересен.

62

Друг рекъл: "Даже разгневеният Младеж,

никога няма да разбие Чашата, от която с Наслада е пил;

как Този, Който в плен на чистата Любов и Фантазия

е създал съсъд, после обладан от Гняв ще го разбие?"

ТЪЛКОВНИК – Друг рекъл: Друг човек разсъждава. Този, Който е създал Съсъд: Бог, Който е създал тялото, съсъдът на живота. В плен на чистата любов и фантазия: С Неговата велика божествена любов и нежни представи. После, обладан от гняв, ще го разбие: Страданието и смъртта изобщо не са присъщи на любящия Отец, на Който ние погрешно приписваме човешките страсти.

Духовно тълкуване

Друг търсещ истината разсъждава в себе си: "Защо е неестествено дори за раздразнително дете съзнателно да разбие чашата, която му доставя радост, утолявайки жаждата му? Аз се съмнявам, че Този, Който е Богът на Любовта действа с безотговорен гняв, унищожавайки телесния съд на живота, който Самият Той е създал с изящната Си представа и от която пие любовта и преданото предлагане на нежните човешки сърца. Бог, бидейки всемъдър, трябва да има основателна причина за идването на смъртта и за сътворяването на живота."

Практическо приложение

Смъртта идва поради една от следните две причини: (1) Когато нектарът на първичната божествена мъдрост е напълно изпит от Свещения Граал на живота или (2) Когато законът на кармата (причина и следствие) нарежда така. Смърт поради болест или инцидент е осъществяване на натрупаните семена на лоши действия в миналото; тя не е причинена произволно от Бог. Когато човек си причини преждевременна смърт поради собствената си лоша карма, само един невеж ум ще обвини Бог в гневно отмъщение.

Бог е Космичният Първоизточник на безгранична Любов. Глупаво е човек да мисли за Него като за по-малко чувствително същество от вироглаво дете, което има чувство на любезно отношение към съда от който щастливо утолява жаждата си. Когато човек съзре танцът на мъртвите около себе си, той не трябва да приписва неговата причина на Бог. Като свободно същество, човек привлича върху себе си освобождение или страдание, съгласно собствените си минали действия. Последствията от тези действия са съхранени в архивите на неговото подсъзнание като добри или лоши наклонности и навични тенденции, само чакайки необходимите условия, за да се проявят. Затова, когато нещастия сполетят човек, той трябва да обвинява единствено себе си, че ги е поканил чрез собствените си минали действия и създадените от него наклонности.

63

Никой не отговори, само Съсъд, по-грозен

от другите, след кратко Мълчание казал: "Вие

ми се присмивате, че съм изкривен. Защо?

Или на Грънчаря е трепнала Ръката?

ТЪЛКОВНИК – Съсъд, по-грозен от другите: Грозен или грешен, порочен индивид. Че съм изкривен: Че съм умствено и физически осакатен. Защо: Какво е моето прегрешение, че имам такива недостатъци? Или на Грънчаря е трепнала ръката?: Или Моят Създател ме е направил такъв поради някаква грешка?

Духовно тълкуване

"Никой невежа, дори след продължителни безмълвни разсъждения, не може да разбере защо страда от умствени и физически деформации. ‘О, хората се дразнят от моите недостатъци и аз трябва да продължавам да съществувам, подложен на презрение и съжаление. Но, аз не виждам в какво се състои моята вина. Може би, по някакъв начин, Творецът е допуснал грешка, когато ме е създавал!’"

Мъдрецът, от друга страна, чрез вглъбено общуване осъзнава, че неговите физически или умствени недостатъци не могат да се припишат на един справедлив и любящ Бог. Дори и приемането на наследствеността като причина за всички добри или лоши човешки наклонности не подкрепя тезата за Божията правда. Защо някои души привличат добра наследственост и се раждат със здрави тела, благородни наклонности и нормално функциониращи мозъци, докато други привличат лоша наследственост и се раждат с физически недостатъци, лоши наклонности и предразположени към грешки мозъци? Истината е, че човек наследява добро или зло в своя живот в зависимост от натрупаната добра или лоша карма от действията си от минали животи.

Практическо приложение

Физическите, умствените или духовните несъвършенства поникват от скритите предирождени семена на собствените минали лоши действия или нарушения на прецизните закони на Бог и Природата. Тези, които не познават справедливият закон за причина и следствие, често са спохождани от самосъжаление и обвиняват своя Създател за злините, които ги измъчват. Страдащият от недъзи не трябва да обвинява нито Бог, нито съдбата, а трябва да примири своя ум с истината, че човек привлича нещастието чрез собствените си забравени погрешни действия в миналото.

Това не означава, че човек трябва да се примирява със своето кармично състояние, нито пък трябва да се чувства виновен, че е причина за това състояние. Всеки нов живот – всеки момент от този живот – е дадена от Бог възможност за трансформиране по най-добрия начин на нашето съществуване. Никога не трябва да се приемат ограниченията и пораженията. Винаги съвършената душа в нас ще се проявява все повече и повече при всеки удобен случай, чрез правилно използване на волята и разграничаващия свободен избор. Наистина достоен за уважение е този, който превърне нещастията в лична победа.

64

Един казал: "Сродници на неприветливия Кръчмар

разказват и цапат с Адски Сажди Лицето му;

те говорят за някакво сурово за нас изпитание –

Глупости! Добряк е Той и всичко ще бъде наред!"

ТЪЛКОВНИК – Сродници на неприветливия Кръчмар: Човешки същества, които считат, че техния Създател е един деспотичен изпитател на хората – отредител на сурови наказания, източващ горчива течност от бъчвите на човешките животи. Цапат с адски сажди лицето му: Описват Твореца като Бог на отмъщението и гнева. Те говорят за някакво сурово за нас изпитание: Невежите хора считат, че Творецът е Този, Който кара Своите деца да страдат, налагайки им сурови изпитания. Всичко ще бъде наред: Тъй като красотата на творението показва добротата на Твореца, нека чрез реализация на Бога развием вяра, че всички създадени неща се движат към една блажена божествена цел.

Духовно тълкуване

"Съществуват хора, които описват своя Създател като някой, който деспотично изпитва човек с дима на невежеството и с огъня на наказанията и който безсърдечно преценява човешките действия. Така те изопачават истинската концепция за Бог като любящ, състрадателен Небесен Отец във фалшивия образ на строг, безмилостен и отмъстителен тиранин. Но последователите, които общуват с Бог знаят, че е несериозно да се мисли за Него по друг начин, освен като Състрадателно Същество, което е безкрайното вместилище на цялата любов и доброта. Тъй като Бог, Отецът на Вселената е добър, всички нещастия на неговите деца трябва да се свършат добре; те и другите създания се движат към великата кулминация и повторно единение в Него."

Практическо приложение

Научете от любящата грижа, с която Бог е оформил всяко живо същество, че Той не е гневен деспот, а Отец на най-нежното състрадание, който цени всеки член от земното си семейство. Аномалиите не са дело на Бог, а са кармични резултати от човешката нехармонираност с божествения закон. Наказанията, които произлизат от злото, не са наложени като форма на тормоз, а служат като стимул, който ни напомня да избягваме злото и да търсим доброто. Мъдрецът знае, че изпитанията са средство за развитие, а не за съкрушаване. Божиите закони на творението ни обсипват с трудности, за да проявим божествените си способности. По Божият всезнаещ замисъл ние сме надарени с човешка интелигентност, способна да отстрани всички пречки и да върви смело напред към безграничната цел на добротата.

Затова мъдрецът казва, че презира изпитанията ви; защото, макар, че вашата интелигентност и свободен избор са безжалостно подложени на сурови изпитания, истински стремящата се душа накрая ще постигне победа и щастие, тъй като Бог е добър и Неговата добра цел се крие зад безкрайните затруднения на живота.

Привлечете Бог за разрешаването на всички ваши проблеми. Не позволявайте на вашата решителност и пъргав ум да бъдат парализирани, когато като лавина върху вас внезапно се изсипят трудности. Поддържайте будни интуитивния си здрав разум и вяра в Бог; опитвайте се да откриете дори и най-ненадеждното средство за изход и вие ще се справите с положението. Накрая всичко ще се подреди, защото Бог е скрил Своята доброта зад повърхността на парадоксите на смъртното съществуване.

65

Тогава друг, Въздъхвайки продължително, казал:

"Поради дълго забвение Моята Глина изсъхна,

но, напълнят ли ме със старо познато Вино,

мисля, че лека полека ще живна!"

ТЪЛКОВНИК – Въздъхвайки продължително: Проявление на решително усилие, възниквало за преодоляване на труден проблем. Моята глина: Моята древна безсмъртна душа, отъждествявана в продължение на много свои минали прераждания със смъртна физическа форма и нейните материални възприятия и желания. Поради дълго забвение изсъхна: Поради дълго забвение на божествената природа на душата при преминаването и през мрака и радостите на минали животи. Напълнят ли ме със старо познато вино: Изпълнят ли ме с първичната интуитивна мъдрост, толкова позната на душата и скрита дълбоко в нея. Мисля, че ще живна: Така може да си възвърна загубения спомен за моето истинско душевно съзнание за съвършенство и блаженство. Лека полека: Постепенно, чрез методично духовно усилие.

Духовно тълкуване

Тогава друг здравомислещ търсещ, със смесена въздишка на безнадеждност и решителност разсъждава в себе си: "Проявлението на душата ми, отъждествена в продължение на безброй прераждания с плътта и последващата зависимост от инструментите на физическия мозък за възприятия и преживявания, се е замъглило, в забвение на своята духовна ефирна природа – безсмъртна, съвършена, блажена. Меката, пластична глина на душевните интуитивни възприятия през този период от време е изсъхнала и се е втвърдила в груби сетивни възприятия и желания; но може отново да бъде съживена с течността на душевната мъдрост, налята от бурето на медитацията. Затова напълни изсъхналото ми съзнание с душевното, древно интуитивно възприемане на Бог, съживявайки моята изсъхнала от материята, дълго забравяна божествена душевна природа. Със сигурност, чрез дълбока и търпелива медитация, съзнанието за материя и материални желания постепенно ще се трансформира в изгубените душевни възприятия на безкрайно безспирно блаженство."

Практическо приложение

Колко е упорито смъртното човешко съзнание! Неговите навици за материални стремежи и зависимости упорито се съпротивляват на духовната трансформация. Духовният последовател, който се надява да постигне окончателно просветление, трябва "дълбоко да си поеме дъх" и да събере кураж за продължителна борба за преодоляване на телесното съзнание.

Този принцип е също така приложим за трансформиране на който и да е затвърден кармичен еталон. Трябва да е налице непрестанна решителност, за да се трансформират вродените лоши навици и тенденции. Повечето хора загубват гъвкавостта на волята си щом почувстват последствията от провал или от нездравословни навици. Те могат да променят своя живот постепенно чрез упорити усилия за постигане на успех и чрез привличане от препълнената душа-буре на вечно новите вътрешни вдъхновения.

Без значение колко се е втвърдила глината на ума, изсушена и изгорена от неуспели усилия, тя може да бъде размекната и обновена чрез съживяващото вливане на витализираща решителност и правилно усилие.

66

Докато Съдовете си говорили, един

съзрял тънкия Лунен сърп, който всички очаквали;

и тогава побутвайки се един друг, заприказвали: "Братко! Братко!

Чуй как скърца Презраменното Въже на Разносвача!"

ТЪЛКОВНИК – Съдовете: Разсъждаващите човешки същества; телесните съдове на всемъдрите души. Говорили: Анализирали. Един съзрял тънкия лунен сърп: Един възприел в дълбока вглъбеност всезнаещото духовно око от астрална светлина. Всички очаквали: Всеки, който желае осъзнаване на истината търси, съзнателно или несъзнателно, духовното око на мъдростта с неговото всезнаещо интуитивно възприятие. Чуй: Слушай с дълбоко внимание. Презраменното въже на Разносвача: Бог, Божествения Разносвач, носещ всички човешки съдове, които Той е нанизал и привързал с вибриращия универсален живот. Скърца: Звукът на Космичната Вибрация, Божията творяща сила и космичен живот, отговорни за универсалното творение – подкрепящи човешките животи.

Духовно тълкуване

След като тези одухотворени търсещи на истината изразили мъдрите си мисли, един от тях, дълбоко вглъбен, съзрял скритото в челото, всевиждащо астрално око на мъдростта, инструментът на всезнанието, търсен съзнателно или несъзнателно от всички, които желаят да видят истината. Когато сродните души, развълнувани от един такъв просветлен също започнат да практикуват божествената наука за вглъбяване, те споделят един с друг своите обичайни универсални преживявания: "Виж чрез окото на мъдростта как Бог е привързал заедно всички души с въжетата на пулсиращия, всепроникващ Космичен Живот, който кънти със звука на творящата Космична Вибрация."

Практическо приложение

Целият живот е движение, а където има движение, има и вибриращ звук. От това следва, че когато Божията сила е станала творящо активна, вибрацията на Неговия космичен мотор на творението е започнал да издава Космичен Звук, великият Аум или Амен. Мъдрецът, чрез спокойствие и медитация може да чуе тази творяща вибрация, оживена с Божията сила и интелигентност, звучаща зад всички други звуци.

Второто свойство на вибрацията е светлина. Всепроникващата светлина на Бог, от която произлиза творението, може да бъде видяна в човек като микрокосмическото духовно око, излъчващо живот и интелигентност, които създават и поддържат неговото индивидуално съществуване. Няма значение колко много теологични аргументи човек може да чуе или изрече, истината се познава, когато се види чрез скритото духовно око на мъдростта. Постигналият тази реализация свидетелства за всеприсъствието на Бог като Крепителя на всички вселени и същества, привързващ ги заедно в безкрайното пространство чрез Своята вибрираща сила и космичен живот.

67

О, подкрепете с Вино моя гаснещ Живот

и когато умра, измийте с Вино Тялото ми,

увийте го в Лозови Листа и го заровете

някъде в прекрасната Градина.

ТЪЛКОВНИК – Вино: Космично възприятие. Подкрепете моя гаснещ живот: Обновете ме с младостта, с вечната новост на Духа. Когато умра измийте с вино тялото ми: С божествена мъдрост измийте моето его съзнание, в което умират материалните желания. Увийте го в лозови листа: Защитен от силата на божественото възприятие. Заровете го: Дръжте физическото ми его под контрола на Духа. Някъде в прекрасната градина: В радостта на Космичното Съзнание, в което по един прекрасен начин се преживява универсалното братство – единението с целия живот.

Духовно тълкуване

"О, Небесни Татко, щом егоистичните младежки неизчерпаеми удоволствия изчезнат от съзнанието ми, дари ме с виното на космичното възприятие, обновяващо живота ми в Твоето Съзнание. Облей с пречистваща божествена мъдрост моето веднъж отъждествено с тялото его, от което ще се отмият всички материални желания и привързаности. Накрая, увий физическото ми его с лозовите листа на божествени преживявания и го остави да почива в градината на Космичното Съзнание, в която растат само цветята на благородни качества."

Когато, с прилагането на мъдростта, егото загуби своите ограничаващи отъждествявания със смъртното и сетивно съзнание на физическото тяло, неговите разсейвания с материални желания и удоволствия също изчезват от живота на човек. След като духовния последовател се отърси от грубото съзнание, увивайки го в божествени преживявания и заравяйки го в градината на трансцедентната медитация, обновеното съзнание, което му остава е невидимото или фино метафизично его. Тогава, това одухотворено вътрешно его или божествена индивидуалност става ръководещото съзнание в човешкия живот. Човек вече не е ограничаван от егоистичното "аз" и "мое". По-скоро той извлича от своите медитации във всекидневния си живот космичните възприятия на всеприсъствието на Духа. Всичките му постъпки са добродетелни и благородни; съзнанието му става универсално, в едно радостно единение с целия живот.

Накрая, чрез трансформиращата сила на Космичното Съзнание, одухотвореното его също изчезва, оставайки чистата душа, която се слива с широтата на Безкрайния Дух.

Практическо приложение

Мъдростта, придобита чрез разграничаващо живеене и дълбока медитация ще възвърне загубената младост на ума, отегчен и изтощен от житейските изпитания.

Нека нашият изчезващ живот бъде ограден и укрепен от обновяващите и благородни преживявания и нека нашите умствени и физически слабости бъдат погребани в градината на прекрасно приятелство и любяща служба.

68

Нека, даже от заровените ми останки,

във въздуха да се разнася такова Благоухание,

че всеки истински Вярващ, който минава от там,

да се опияни от аромата до безчувствие.

[Продължение на идеята от предишния стих]

ТЪЛКОВНИК – Заровените ми останки: Моето одухотворено или божествено его – остатъкът или пречистената есенция на моето, погълнато от Духа, физическо его – почиващо в градината на Космичното Съзнание. Във въздуха: В моето обкръжение. Да се разнася такова благоухание: Да се отделя такъв, спиращ дъха духовен аромат. Истински вярващ: Търсещ Бога. Който минава: Дори случайно установяващ връзка с мен. Да се опияни от аромата до безчувствие: Да бъде нежно омаян и привлечен към Бог от божествения аромат на моето разширено в Духа, универсално съзнание.

Духовно тълкуване

"Трансцендентното ми одухотворено его – "останките" или пречистената есенция на физическото ми его, погълнато от огъня на Духа и заровено в градината на Космичното Съзнание ще подхрани цветовете на божествени качества и мъдрост в моето същество, чиито фин аромат непреодолимо ще привлече други търсещи Истината към Бог".

Когато малкото, отъждествено с тялото его е духовно трансформирано чрез божествени възприятия и реализация на Бога, това одухотворено съзнание става разширено и всепроникващо, като един загадъчен аромат, който привлича и вдъхновява други търсещи души. Такова преобразено същество е една жива градина, безмълвно привличаща всички и споделяща с тези, които навлязат в нейната красота, удивително извисяващ мир и радост.

Самият огън на Духа, Който преобразява в самадхи медитация грубото физическо его в божествената душевна есенция, остава с тази трансформирана личност като един лъчист притегателен ореол от светлина – невидима Светлина, но все пак ясно възприемана – привличаща другите към вечната сияйност на мъдростта.

Практическо приложение

Сменете в живота си отблъскващите вредни плевели на лоши качества с очарователните, привлекателни цъфтящи растения на благородни качества, чиято красота и благоухание ще вдъхновят другите да изоставят своя небрежен механичен живот и да култивират собствени, живи, прекрасни градини. Трансформирайте слабостите си в обновяваща духовна сила, така че да можете уверено да вървите по градинския път на живота, водещ към Бог, помагайки на другите по пътя, скитащи унили без посока.

69

Действително, Идолите на които тъй дълго дарявах любовта си,

са уронили Доверието на Хората в мен,

удавили са Честта ми в плитка Чаша

и са продали за Песен доброто ми Име.

ТЪЛКОВНИК – Идоли: Име, слава, сетивни удоволствия – почитани обекти от егото. Са уронили доверието на хората в мен: Помрачили са за мен и за другите истинската ми душевна природа с нейните неограничени сили и божествени блаженства. Удавили са честта ми в плитка чаша: Удавили са самоуважението ми – унищожавайки душевното ми божествено разграничаване – в унеса на ограничените, незадоволяващи сетивни удоволствия. И са продали за песен доброто ми име: Унищожили са душевното ми различаване на висшата мъдрост чрез желанието ми да танцувам под звуците на светски изкушения.

Духовно тълкуване

"Поради навикът на човешката природа, аз боготворях желанието за име, слава и сетивни удоволствия – "идоли", почитани от егото – така загубих уважението на мъдрите хора и на собственото, считано за виновно съзнание. Аз заличих репутацията на своята душа за божествено разграничаване чрез пиене на замайващото неудовлетворяващо питие от плитката чаша на сетивни удоволствия. Каква глупост – да заменя душевната си репутация на всевиждащо и всезнаещо същество с временната привлекателност на сетивата."

Практическо приложение

Безразсъдството на човешките същества притъпява унищожаващата невежеството прозорлива мъдрост чрез идолопоклонническо наслаждаване на краткотрайните сетивни удоволствия. Отдавайки се на замайващото вино и дива музика на изкушенията, човек унищожава предпазващото благородно разграничаване на душата. Правилното преценяване е пътеводната светлина на душата; никога не я изгубвайте чрез отдаване на безразсъдни удоволствия.

70

Наистина, наистина, преди аз често съм се клел в това,

за което разкайвам се сега – но бил ли съм трезвен, давайки тези клетви?

Отново и отново идва Пролетта с Роза в ръка

и разкъсва на парчета вехтото ми Покаяние.

ТЪЛКОВНИК – Преди аз често съм се клел, за което разкайвам се сега: Разкайвам се за моето робуване на сетивата; заклевал съм се да отхвърля всички вътрешни слабости. Но бил ли съм трезвен, давайки тези клетви?: Но сега си мисля, че съм бил само временно опиянен от краткотрайното покаяние. Отново и отново пристига пролетта: Винаги възникват нови изкушения. С роза в ръка: Предлагайки розови надежди за нови удоволствия. Разкъсва на парчета вехтото ми покаяние: Отново беше съдрано често проявяващото се, вехто покаяние за моите грехове.

Духовно тълкуване

"Спорът между покаянието и задоволяването е наистина психологическа загадка. Точно преди тържествено да се закълна да преодолея завинаги вътрешните си слабости, аз винаги се разкайвам за робуването ми на сетивата. Но когато сетивната ми пресита стихне, заедно с нея намалява и разкаянието ми. Аз се чудя дали е благоразумно да се разкайвам – дали го правя в нормално умствено състояние или го извършвам под емоционалното влияние на съжаления, възникващи след задоволяване?

Аз се намирам между двата сезона на пробудени от разкаяние решения и подбудена от желание забрава. След трудната зима на самодисциплина, постепенно идва пролетта на нови изкушения, примамваща ме със свежи оптимистични надежди за розови физически удоволствия. Моята одежда на покаяние, овехтяла поради често себеотричане, беше съдрана от тези съблазни и беше захвърлена; а аз се отдадох на привлекателния пролетен зов на сетивата."

Практическо приложение

Погрешните навици до голяма степен причиняват физическа и умствена болка на своите жертви, подтиквайки ги да се съпротивляват на тези злини. С искрено разкаяние за собствената глупост идва решението тя да се изостави. Но времето износва това решение щом отзвукът на лошите навици бъде забравен. Умът става безразличен и безгрижен. При това положение, идването на изкушенията причинява поразителен ефект върху уязвимия индивид и той се поддава на нови изкушения и сетивни задоволявания.

Който иска да има трайна защита против носещите страдания изкушения, трябва постоянно да укрепва правилните си решения с позитивни мисли и добри постъпки, защото без тях въздържанието създава само негативно съзнание на лишение. Не трябва да се намалява бдителността по време на фалшиво чувство на сигурност или умствено осмисляне. Бдителността и самоанализът държат сериозния разкайващ се последовател в готовност да прогони изкушенията, щом те застрашат умственото му светилище на себеконтрол.

71

И макар, че Виното се държи като Безбожник

и ми открадна Одеянието на Честта –

аз често се удивявам, че Търговците на Вино

продават тъй ценната си стока на нищожна цена.

ТЪЛКОВНИК – Вино: Божественото опиянение. Се държи като безбожник: Кара ме да изоставя верността си към отдаването на сетивата. Открадна ми одеянието на честта: Отне ми похвалите на бившите, обезумели от удоволствия приятели, с които пирувах. Търговците на вино: Тези, които с винената преса на медитацията постигат определена духовна реализация. Продават тъй ценната си стока: Възприемането на Бога, което загубват, при заменянето Му за сетивни удоволствия.

Духовно тълкуване

"Пиейки виното на божественото вдъхновение, аз престанах да вярвам в радостта от сетивни удоволствия. Бидейки по този начин духовно предразположен, аз се отказах от предишните си забавления, и загубих без да скърбя, признанието на своите, отдадени на сетивата, обезумели от удоволствия, нявгашни приятели. Аз се чудя на глупостта на другите последователи, които се трудят, за да получат виното на духовни възприятия и след това продават тези превъзходни радости за жълтите стотинки на сетивно отдаване, за да си купят удоволствия. Тези напълно побъркани хора, сграбчили здраво фалшивите съкровища на сетивата, не могат да получат за тях никоя от скъпоценните божествени радости, които са продали, за да се сдобият с краткотрайните сетивни удоволствия."

Практическо приложение

Искрените последователи, които сериозно и ревностно следват духовния път, могат да станат обект на подигравка за светските хора и така да загубят социалния си престиж. Исус е говорил за това светско осъждане на праведните: "Няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или майка, или баща, или жена, или деца, или нива, заради Мене и Евангелието и да не получи сега, в това време, среди гоненията, стократно повече ..., а в идния век – живот вечен."²²

Искрени последователи, които пият опияняващите божествени възприятия на общуване с Бог, виждат колко глупаво постъпват някои духовни търсещи, които бидейки изкушени от сетивното обаяние или засрамени от социални критики, се отказват от своите Божествени търсения и отново се връщат към почитаното от света състояние на заблуда. Тези, които продават своята божествена радост, за да придобият наподобяващото блаженство на физическите удоволствия, не могат да купят със "стотинките" на това задоволяване нищо, съответстващо на истинската и вечна Радост от реализацията на Бог, която са изоставили.

72

Колко жалко, че с Розата ще изчезне и Пролетта!

Тази, изпълнена с благоухания Книга на Младостта ще се затвори!

Славеят, пеещ по Клоните на дървото, откъде долетя

и накъде ще отлети отново, кой знае!

ТЪЛКОВНИК – Ще изчезне и пролетта: Прогонването на младежките светски желания. С розата: Заедно с ароматните цветисти изкушения. Изпълнената с благоухания книга на младостта: Младежкото безразсъдство, сладки мечти и амбиции, записани на живите страници на мозъка. Ще се затвори: Ще се отхвърли. Славеят: Мъдростта. Пеещ по клоните: Отеква по всички разклонения в мозъка. От къде: От вечния Дух. Ще отлети отново: Ще се разшири във всеприсъстващо възприятие. Кой знае: Знае само този, Който знае.

Духовно тълкуване

От светска гледна точка, изглежда тъжно, когато младият последовател се отказва от свежите си процъфтяващи материални желания и отбягва всички благоуханни сетивни изкушения. Изглежда трогателно да го видиш как се отказва от розовите мечти и амбиции, записани така пленяващо на живите страници на неговия млад мозък. Но правейки това, последователят открива Космичния Славей на мъдростта, долетял от вечността в градината – храм на неговото съзнание, чуруликащ из разклоненията на ума своята песен на божествена реализация. Космичната мъдрост първо изпълва индивидуалната му душа, а след това неговото възприемане на мъдростта се разширява в Безкрайността. Единствено той знае, защото знае.

Практическо приложение

Погрешно разбиращите хора обезсърчават тези пламенни души, които са отхвърлили материални желания, сетивни изкушения и дори интелектуални амбиции, за да се отдадат напълно на търсенето на Бог и истината. Все пак обикновените хора не се страхуват да похарчат последната си монета, за да си възвърнат загубеното богатство. Не постига успех този, който не е готов да загуби в името на бъдеща печалба или който не инвестира спестяванията си, за да извлече полза. По подобен начин, човек не трябва недалновидно да отказва да загуби жалки светски изгоди и удоволствия, заради по-велики такива с Духа. За осъществяването на това свидетелстват тези, които са постигнали божествена реализация. Така пеят светците: "Който знае, знае – никой друг не знае".

73

О, Любов, можем ли ти и аз със съдбата да се наговорим,

да сграбчим този жалък Порядък на Нещата,

да го разбием на парченца – и след това,

според Желанието на Сърцето, наново да го съградим!

ТЪЛКОВНИК – Любов: Безкрайната Интелигентност, отразена в творението като Космичната Любов, божествената сила на привличане и хармония. Съдба: Космичният закон, универсалният принцип на карма, причина и следствие. Жалък порядък на нещата: Тъжната категоризация на смесените двойнствености в Космоса – добро и зло, живот и смърт, радост и тъга. Разбием на парченца: Да унищожим всички нежелани събития на земята. Според желанието на сърцето, наново да го съградим: Да пресътворим порядъка на живота в този свят, съгласно божествената матрица за съвършенство, скрита в същината на всяка душа

.

Духовно тълкуване

Ако човек можеше да впрегне вродената си божествена воля пред чистата безкрайна Божия Интелигентност, присъстваща в творението като Божествената Любов и пред Космичния Закон, управляващ всички събития чрез причина и следствие, той щеше да направлява тази мъдрост и сила, за да разбият тъжните обстоятелства на кармично определения еталон, щеше да преобразува последствията от неблагоприятните земни двойнствености в обстоятелства, близки до идеално замисления план на Бога. Идва момент, в който всяко същество желае да може да изпълнява ролята на Творец и да пресътвори този свят според желанието на сърцето. Този копнеж за истинско щастие извира от същината на душата, в която е скрита божествено вроденото съвършенство и вечното блаженство на истинското човешко същество.

Практическо приложение

Светът е една божествена загадка – зло смесено с добро, тъга с радост, смърт с живот. Една чувствителна личност безпомощно страда от привидните капризи на природата и често с тъга си мисли за променящите се обстоятелства на живота, съобразно вътрешното си чувство за справедливост и дадено от Бог съзнание.

С любовта и закона, които управляват целия живот, човек трябва да се заеме да промени лошите събития и да се опита с всички сили да направи света едно по-светло и по-топло място, съответстващо на сърдечното му желание за съвършено съществуване. Човекът, който приеме това предизвикателство, може да не успее да постигне бързо или напълно целите, които си е поставил; но този факт не трябва да го спира да направи, дори и в съвсем малка степен, всичко което може, за да стане земята по-добро място за живеене. Човек е създаден по Божия образ; потенциалите на Божиите сили са скрити в него. Той трябва да извади тези динамични качества на повърхността на съзнанието си и да ги използва за разрешаване на нарочно направената трудна загадка на живота.

Никой не трябва да обвинява Бог за идването на нещастия. Божествената Любов и божествените Закони съществуват за издигането на всички същества; човешките прегрешения са тези, които създават дисхармония. Състрадателният Творец е дал на човек достатъчно способности да преодолее всичките си изпитания. Ако не беше така, Бог нямаше да е направил изпитанията и изкушенията на живота толкова трудни. Той е проектирал тази земя като една привидно неприятна и заплетена загадка, така че стремейки се да я разрешат, Неговите деца да проявят своята скрита непобедима сила. Сблъсъкът с проблемите и пречките, които тормозят съществуването, изваждат на повърхността тази спяща в ума, безгранична непобедимост. Работейки заедно, Божиите чада ще бъдат способни да трансформират условията на земята, така че, да съдействат за постигане на едно радостно състояние.

Всеки индивид, всяка нация, всяка цивилизация в света играе 365 драми в годината. Разнообразието на драмите е това, което прави земния театър много интересен.

Ако този свят беше вече съвършен и населен само с ангелски същества, нямаше да има драма; самото съществуване щеше да бъде неоправдано. Тъй като всичко в Бог е съвършено, би било излишно да съществува съвършен свят извън Него. Надеждата на Бог е, че децата Му ще превъзмогнат своите породени от природата несъвършенства, отхвърляйки земните изкушения и използвайки свободния си избор, за да Го намерят. Неговите потенциално съвършени, но притежаващи външни недостатъци деца, са поставени на тази, наситена с конфликти земя, за да се научат да се избавят от наслоените външни ограничения, възпрепятстващи проявлението на вродената им божественост.

Не трябва да тормозим нашите умове и да престанем да вярваме в Божия план за творението, ако не можем да разберем всички парадоксални драми на добро и зло, на щастие и тъга, на богатство и бедност, на здраве и болест, на интелигентност и глупост, на мир и война, на любезност и жестокост в природата. В една успешна пиеса има напрежение, тя пленява нашия интерес, обърква ни или ни озадачава и накрая свършва с удовлетворително благоденствие. По подобен начин, изключително сложната драма на Космоса ни разкрива тук-там Божия греховен мотив и по някое време, на някое място – своята цел.

Ако целта на тази панорамна пиеса беше схваната още от началото, това би било показател за недостатъчните умения на Космичния Драматург. Колко умело Той е скрил Своя грандиозен финал зад многобройните пищни паравани на земни цивилизации и индивидуални животи. В последното действие, в следсмъртното състояние, съвършеният човек съзира божествения Сценарист и разбира всичко случило се по-рано. Също така, ще дойде време, когато Бог ще премахне воала от всяка издигаща се душа, разкривайки финалната част на Космичната Драма, дълго криеща се зад многобройните трагедии и комедии, за да покаже нейната могъща, благородна цел.

74

О, Луна на моята Наслада, която никога не чезнеш,

ти, Луна Небесна, която отново си изгряла:

Често след това при изгрева си ще ме търсиш

в същата тази Градина – но напразно!

ТЪЛКОВНИК – Луна на моята наслада, която никога не чезнеш: Блаженството на сигурността в Бог, известно само на душата, освободила се от преходния Космос. Луна небесна, която отново си изгряла: Явленията във външната вселена, напротив, са свързани с противоположности. Често след това при изгрева си: Обречена, като всички природни явления, на периодично завръщане. В същата тази градина: Земята, планета на величествени лилии и буйни плевели. Ще ме търсиш, ..... но напразно: Защо да търся нещо безвъзвратно пропуснато? Аз съм едно с Духа, отвъд материалните влияния.

Духовно тълкуване

"Неизменната, отекваща през вековете радост, родена от индивидуално медитативно търсене, сега е моя. Малкият земен дом, осветен от игривата Луна, не може вече да приюти моето същество, разширено до всеприсъствие. Остарялата Луна вече няма да ме търси; аз съм си заминал с царствено просветление!"

Практическо приложение

Човек трябва да се стреми да се осъзнае не като тяло, ограничено в една точка от пространството, а като обширната душа, придумана по най-варварски начин от егото да приеме лъжовни ограничения.

[В своята "Автобиография на един йогин" (Глава 33), Парамаханса Йогананда отива по-нататък в коментариите си на това четиристишие от Рубайят, описвайки състоянието на духовно освободената душа:]

Упанишадите щателно са квалифицирали всеки етап от духовното развитие. Сиддха ("съвършено същество") се развива от състояние на дживанмукта ("освободен приживе") до състояние на парамукта ("съвършено свободен" – пълна власт над смъртта). Последният напълно се е избавил от робството на мая и кръга на въплъщенията .….²³

"Луната на моята Наслада, която никога не чезне" е Бог, Вечният, никога не остаряващ, Поляризатор. "Луната небесна, която отново е изгряла" е външният космос, обречен на закона за периодично повтаряне. Чрез Себереализация, персийският пророк завинаги се е освободил от принудително завръщане на земята: "градината" на Природата или Мая. "Често след това при изгрева си ще ме търсиш – но напразно!" Каква безпомощност на търсенето на безвъзвратно пропуснатото в една чудеща се вселена!

75

И щом със сияйни Нозе преминеш сред

гостите – звезди разпръснати по Тревата

и в радостното си Странстване стигнеш Мястото,

где станах аз един – обърни празния Бокал!

ТЪЛКОВНИК – И щом със сияйни нозе преминеш: Разширеното Себе – трансформирало всичко земно в светлина – ще осъзнае всеприсъствието. Сред гостите – звезди, разпръснати в тревата: Астралното зрение вижда душите, сияещи в различни тела, разпръснати из пределите на тази зелена сфера на земята. Радостно странстване: Любящото служене на човечеството от една освободена душа. Мястото где станах аз един: Космичното съзнание, в което "Азът" – ограниченото его, е станал едно с Всеприсъствието. Обърни празния бокал: Вселената се изпразва от едно его, когато още едно човешко същество открие окончателното убежище в Духа.

Духовно тълкуване

"О, последователю, ще дойде време, когато твоето Себе ще загуби всичко земно и ще стане вечна светлина, вечно искрящ радий, излъчващ безкрайна радост и разбиране. Твоята душа, носеща се из светлите астрални области, зад физическия свят със своите милиони временни гости, ще благослови всички земни обитатели, покрай които е минала, като безмълвно ги събуди и ободри чрез тихия шепот на тяхната съвест. Тъй като твоята малка душевна радост е трансформирана в безграничното блаженство на Духа, то ехти като освобождаваща песен във всички откликващи, търсещи истината сърца. Твоят свободен Дух най-накрая достига безпределността на всеприсъствието, същината на Космичното Съзнание, в което малкото, ограничено от тялото его изчезва, разширявайки се във вечното единство. С така отстранени запушалки, твоята свободна душа, Божият образ в теб, ще се излее от досега запушените бутилки на физическо и астрално тяло, за да се слее завинаги с космичното море на Духа, в което дълго време е плувала като едно обсадено от заблуда отделно същество.

Тогава виненият бокал на илюзорно съществуване – изпразнен от душевната си същност, който никога отново няма да бъде напълнен по принуда на мая – ще бъде сега и завинаги обърнат."

Практическо приложение

Няма значение дали човек напълно проумява ежедневните загадки на живота. Важното е да бъде решителен в търсене на Истинското Щастие, Радостта, която е първоизточника на човешкото същество. Смъртният е станал Безсмъртен чрез напълно развиване на своя потенциал – физически, умствен и духовен. Постига просветление този, който решително следва намеците на съзнанието и съветите на светците и който споделя с другите, потънали в невежество души, своето събрано богатство на мъдрост и усмивки. Той е един вдъхновител и благословител на извисяване за търсещите да съзрат Скритата Светлина в себе си.

О, смъртно същество, чуй зова на мъдрия Омар Хайям. Твоя божествена съдба е да се стремиш непрестанно, докато достигнеш възвишено вътрешно състояние, в което малкото себе трансцедира всички умствени ограничения на телесното съзнание, вероизповедание, раса и се слее като по-великото Себе с универсалното богатство и целия живот; и от там постигне вечното единение с Единствения Живот.

Това е крайната цел на живота, кулминационно обяснена в това заключително четиристишие на Рубайят.

Винено опиянения блян за Любов на Омар

от Парамаханса Йогананда

Написан от Парамаханса Йогананда през 1930 г. по времето, когато той е работил върху своето тълкуване на Рубаят, което по-късно се появи серийно в списанието на Братството за Себереализация. Шри Дая Мата, президент на Братството за Себереализация и една от близките ученички на Парамахансаджи от 1931 г.присъстваше там по това време. Тя си спомня, че Парамахансаджи се е намирал в дълбоко състояние на самадхи, когато тези слова са избликнали от неговата душа. В началото той говори за своето собствено духовно търсене (и това на всеки последовател, който е търсил и намерил божественото, включително и опиянения от Бога Омар Хаям), а после за своето единение с Бог като Любов. Парамахансаджи е дал на “Винено опиянения Блян за Любов на Омар” подзаглавие “Писание за Любовта”.

Търсих любовта в много животи. Проливах горчиви сълзи на раздяла и разкаяние, за да науча какво е любовта. Жертвах всичко, цялата привързаност и заблуда, за да узная накрая, че съм влюбен само в Любовта – в Бога. Тогава пих любов чрез всички истински сърца. Видях, че Той е Единственият Космичен Любящ, Единственото Благоухание, което насища всички пъстри цветове на любовта в градината на живота.

Много хора се питат тъжно и безпомощно защо любовта бяга от едно сърце към друго; пробудените души осъзнават, че сърцето не е непостоянно, обичайки различни хора, а е влюбено в единствения Бог-Любов, който присъства във всички сърца.

Господ винаги ви нашепва тихичко:

Аз съм Любов. Но за да изпитам отдаването и дара на любовта, Аз разделих Себе си на три: любов, любящ, любим. Моята любов е красива, чиста, вечно радостна; и Аз я вкусвам по най-различен начин, в най-различни форми.

Като баща Аз пия благоговейна любов от извора на моето детско сърце. Като майка Аз пия нектара на безусловната любов от душата-чаша на мъничкото бебе. Като дете Аз поглъщам закрилящата любов на бащиния справедлив разум. Като пеленаче Аз пия безпричинна любов от светия граал на майчиното привличане. Като господар Аз пия почтителна любов от манерката на грижовните слуги. Като слуга Аз отпивам съчувствена любов от бокала на господарската признателност. Като Гуру-наставник Аз се наслаждавам на най-чиста любов от потира на ученическата всеотдайност. Като приятел Аз пия от самоизбликващите извори на спонтанна любов. Като божествен приятел Аз поглъщам кристалните води на космичната любов от резервоара на славещите Бога сърца.

Аз съм влюбен само в Любовта, но допускам да бъда заблуден, когато като баща или майка мисля и чувствам само за детето; когато като любящ живея само за любимата; когато като слуга се грижа само за господаря. Но понеже обичам само Любовта, накрая Аз отхвърлям тази заблуда на моите безчислени човешки личности. Ето защо Аз пренасям бащата в астралната страна, когато той забрави, че Моята любов, а не неговата, е тази, която закриля детето. Аз вдигам бебето от майчината гръд, за да може майката да научи, че Моята любов е това, което тя обожава в него. Аз отвличам тайно любимата от любящия, който си въобразява, че тя е тази, която той обича, а не по-скоро Моята любов, откликваща в нея.

Така Моята любов играе на криеница във всички човешки сърца, за да може всеки да се научи да открива и боготвори не временните човешки съсъди на Моята любов, а самата Моя любов, танцуваща от едно сърце към друго.

Човешките същества настойчиво се умоляват едно друго “Обичай само мен” и после Аз правя устните им студени и ги затварям завинаги, за да не изговарят повече тази неистина. Понеже всички те са Мои деца, Аз искам да се научат да казват основната истина: “Обичай Единствената Любов във всички нас”. Да кажеш на някого “Обичам те” е лъжа, докато не постигнеш истината: “Бог като любов в мен е влюбен в Своята любов в теб”.

Луната се смее на милионите добронамерени влюбени, които несъзнателно лъжат своите любими: “Обичам те завинаги”. Техните кости се разпръсват върху брулените от вятъра на времето пясъци на вечността. Те не могат повече да използват дъха си, за да кажат “Обичам те”. Те не могат нито да си спомнят, нито да спазят своето обещание да се обичат завинаги.

Без да кажа и дума, Аз съм ви обичал винаги. Само Аз мога наистина да кажа “Обичам те”, защото Аз ви обичах преди да се родите; Моята любов ви дава живот и ви поддържа също и в този миг; и само Аз мога да ви обичам, след като вратите на смъртта се затворят зад вас, там, където и най-силно любещият човек не може да ви стигне.

Аз съм любовта, която свири върху струните на чувствата и инстинктите, и човешките кукли танцуват, играейки драмата на любовта върху сцената на живота. Моята любов е красива и безкрайно радваща, когато обичате само нея; но житейската линия на вашия мир и радост се прекъсва, когато се заплетете в човешки чувства и привързаности. Осъзнайте, деца мои, Моята любов е това, за което копнеете!

Онези, които Ме обичат като само една личност или които Ме обичат несъвършено в една личност, не знаят какво е Любовта. Само тези могат да познаят Любовта, които Ме обичат мъдро, невинно, цялостно, всеотдайно – които Ме обичат съвършено и еднакво във всичко и които Ме обичат съвършено и еднакво като всичко.

Рубаят на Омар Хайям

1

Събуди се! Защото Утрото в Бокала на Нощта

е запратило Камъка, който Звездите Прогонва:

Виж! Ловецът от Изтока е хванал

Султанската Кула в примка от Светлина.

2

В просъница, когато Лявата Ръка на зората беше в небето,

Аз чух Глас в Ханската глъч:

“Събудете се, деца мои и напълнете Чашата

преди питието да пресъхне в бокала на живота”.

3

И щом пропя Петелът, стоящите пред Хана извикаха –

“Отворете вратата!

Вие знаете за колко малко сме дошли и заминем ли –

едва ли нявга ще се върнем”.

4

Сега Новата Година възражда стари Желания,

замислената Душа в уединение се оттегля,

където Бялата Ръка на Мойсей Клона докосва

и изпод Земята Исус се появява.

5

Действително Ирам си отива с всичките си Рози,

а къде е чашата Джамшидова с пръстени седем – никой не знае;

но все пак остава Лозата раждаща древния Рубин

и напояваната цъфнала Градина.

6

Устните на Давид са безмълвни; но Славей изчурулика

И на свещен Пехлеви към Розата извика:

“Вино! Вино! Вино! Червено Вино!” –

ще обагри то жълтия ти лик.

7

Ела, Чашата напълни и в Огъня на Пролетта

захвърли Зимната Одежда на Покаяние:

Птицата на Времето има кратък път

да прелети – и виж, Тя веч лети.

8

И виж – с Деня Събуждат се хиляди Цветя –

и хиляди превръщат се в прах:

Този първи Летен Месец в който Розите цъфтят

Ще отведе Джамшид и Кей-Кубад.

9

Ела със стария Хайям и забрави

за участта на Кей-Кубад и Кей-Хосров:

Нека Рустам прахосва дните си ще и

нека Хатим Тай вика за Вечеря – не обръщай на това внимание.

10

Тръгни с мен покрай ивицата тясна на тревата

отделяща пустинята от нивята,

където едва ли са известни думите Роб и Султан,

и където състрадателният Султан Махмуд седи на своя Трон.

11

Тук със Самун Хляб под Дървото

с Кана Вино с Книга стихове – и Ти

до мен пеещ в Дивата пустош.

Тъй в Рай таз Пустиня се превръща.

12

Някои си мислят: “Колко сладка е Властта над смъртните”,

а други: “Какво блаженство е да попаднеш в Рая”.

Вземи Кесията в ръка и махни Останалото;

О, славна Музика на далечен Барабан!

13

Погледни Розата разцъфнала за нас, смеейки се казва:

“В света Аз разтварям листенца: Скъсай

изведнъж копринения Шнур на моята Кесия

и съкровището й в Градината хвърли.”

14

Надеждата земна, що Сърцата човешки оживява,

в прах превръща се – или разцъфтява; ала скоро,

като сняг върху прашното лице на Пустинята паднал

просиява за час-два – и се стопява.

15

Тез, които запазваха Зърното Златно,

и тез които пръскаха го на Вятъра като Дъжд,

в пръст превърнаха се, но не в Златна, която веднъж

заровена, Хората да желаят да изкопаят пак.

16

Помисли, как в тоз порутен Хан,

чиито Порти са редуващите се Нощ и Ден,

отсядали са с целия си Разкош Султан след Султан,

за да поемат след час или два всеки по своя път.

17

Казват, че Лъвът и Гущерът владеят

Покоите в които Джамшид пирувал до самозабрава;

там заспал е дълбоко Бахрам, Ловецът славен,

а над главата му Диво Магаре тропа с копита.

18

Понякога мисля си, че нивга не е разцъфтявала

Роза тъй алена, оттам където някой Цезар е кървял;

че всеки Зюмбюл в градината израства

от Главата на нечии любим.

19

Нежно ти се докосни до тази прелестна Трева

чиято нежна Зеленина шири се край Речната Вежда.

Защото знае ли някой от чии любими нявга устни,

Незримо расне тя сега!

20

О, Възлюбена моя, напълни Бокала, за да прогоня

Днес миналите Съжаления и бъдни Страхове –

налей ми днес, че утре може да съм вече

в страната на Отминалите Седем Хиляди Години.

21

Виж най-прелестното Вино,

което Времето и Съдбата изцедиха от своето Лозе,

нашите любими преди час-два изпиха

и тихомълком, един след друг, отиват да Почиват.

22

В Стаята, напусната от тях, се веселим,

по новите Цветя на Лятото като килим,

но скоро и ний ще трябва да слезем под Ложето Земно,

за да станем Ложе – за кого ли?

23

Да вземем от живота най-добрия пай,

преди и ние в прах да се превърнем;

прах в прахта и под прахта лежи,

без Вино, без Песен, без Певец – без Край.

24

За тез, които подготвят се за Днешния ден,

както и за тез, чиито взор устремен е към Утрешния,

Мюезин от Кулата на Мрака вика:

"Глупци! Вашата Награда не ви чака нито Тук, нито Там!"

25

Виж всичките Светци и Мъдреци с учен вид,

които разсъждавали за Двата Свята,

постигна ги на глупавите Пророци съдбата;

Словата им са презрени и разпръснати, и с Прах запушена им е устата.

26

О, ела със стария Хайям, и остави Мъдрите да си говорят;

едно нещо сигурно е – Животът отлита;

едно нещо сигурно – Останалото е Лъжа;

един път Цветето цъфти и завинаги умира.

27

На младини аз често усърдно навестявах Учени и Светци

и слушах възвишени разсъждения за какво ли не;

но все излизах от същата врата,

от която влязъл бях.

28

С тях Семето на Мъдростта посях,

и със собствените си ръце го възрастих:

това бе цялата Реколта, що събрах –

"Като Вода дойдох, като Вятър си отивам".

29

В тази Вселена, без да знам нито защо, нито откъде,

влях се аз волю-неволю, като Вода,

и подобно на Вятър над пустиня отлитам волю-неволю,

без да знам закъде.

30

Как тъй, без да ме питат, и откъде ли бързо тук са ме довели?

И отново без моето съгласие, накъде ли карат ме да си вървя?

Наливайте бокал подир бокал, та Спомена за

туй оскърбление в него да удавя!

31

От Земния Център до Седмата Порта

се издигнах аз, и върху Трона Сатурнов се спрях.

По Пътя си Възли много аз развързах;

но не и Възелът на Човешката Съдба и Смърт.

32

Имаше врата, за която не намерих ключ;

имаше Завеса през който да прозра не можех;

стори ми се, не за дълго, Мълва се там разнесе за Мен и Теб.

А после – не останахме ни Ти, ни Аз.

33

Тогаз към самите Небеса се провикнах:

"С какъв Светилник осветява Съдбата пътя, по който води

своите заблудени, лутащи се в Мрака малки Деца.

“Сляпо разбиране!" Отвърнаха Небесата.

34

После към устните си надигнах тоз глинен Бокал:

на Извора таен на живота да узная вкуса;

а той ми прошепна, устните свои към моите поднесъл –

“Пий, докато си Жив! – защото напуснал живота веднъж,

нивга не ще се завърнеш."

35

Мисля, че съсъда, отвърнал ми с ромон недоловим,

нявга бил е жив и гуляйджия; а Устните хладни

що целувах – толкоз много Целувки

са получили и раздали!

36

Веднъж Привечер на Пазара

наблюдавах Грънчаря, месещ мократа си Глина;

с всезаличаващия си Език глината шептеше –

"Полека Братко, моля те, благ бъди към мен!"

37

О, Чашата напълни – какъв е смисълът да се казва отново и отново,

как Времето изплъзва се изпод нашите Нозе:

Нероденото Утре и мъртвото Вчера;

защо за тях да се тревожим, ако Днес е тъй сладък денят!

38

Един Миг в Пустошта на Унищожението нам е отреден,

Един Миг за да вкусим водата от Кладенеца на Живота –

и Звездите помръкват и Керванът тръгва

към изгрева на Небитието – О, побързай!

39

Колко дълго, колко дълго в Безкрайно Преследване

трябва към Това или Онова да се стремим и да обсъждаме?

Весел по-добре бъди с изобилие от Грозде,

вместо да жалиш, че плод няма или горчив е той.

40

Вие знаете, Приятели мои, колко отдавна устроих

в моя Дом Пиршество по случай нова Сватба:

от моето Ложе прогоних безплодната старица – Разсъдък

и взех за съпруга Дъщерята на Лозата.

41

Какво “Е” и “Не е” с връв и линийка опознах,

къде е “Горе” и “Долу” и без тях разбрах;

и все пак всичко, що искам да позная

не е нищо друго освен Виното.

42

И по-късно, в Сумрака с безшумни стъпки, към отворената

порта на Страноприемницата дойде Ангел

със Стомна на Рамо; и ми предложи да опитам

неговото питие; то беше – Вино!

43

Виното, с Логика абсолютна ще

опровергае седемдесет и две спорещи Секти;

то е незримият Алхимик, който превръща за миг

оловото на живота в Злато.

44

Могъщият Махмуд, победоносният Шах,

всички тези невярващи и черни Орди

от Страх и Печал нападащи Душата,

прогони и съсече със своя омагьосан Меч.

45

Остави мъдреците да спорят,

към Хаоса на Вселената с мен погледни:

и в някой ъгъл на това Безредие,

всичко значимо за Теб на шега обърни.

46

Вътре и вън, отгоре, отдолу, наоколо,

това не е нищо друго, освен Магическо Представление на Сенки,

играно в Кутия, чиято Свещ е Слънцето,

около което ние, Призрачни Фигури, идваме и си отиваме.

47

И ако Виното, което пиеш и устните, които целуваш им е съдено

накрая да се превърнат в Нищото, в което свършват всички Неща –

Да – гордей се със себе си докато те има; теб те има,

но в какво ще се превърнеш – в Нищо – няма да бъдеш нищо по-малко.

48

Докато Розата цъфти на Брега на Реката,

със стария Хайям пий Рубиново Вино:

Когато Ангелът ти поднесе чаша с Тъмно Вино –

Бързо изпий я без да ти трепне ръката.

49

Всичко това е Шахматна дъска от Дни и Нощи

Върху нея с Хора шахмат си играе Съдбата:

мести ги насам-натам, поставя ги в мат, убива ги

и в кутията връща ги един по един след играта.

50

На игрището Топката не роптае,

а лети наляво, надясно както Играча пожелае;

и Този, Който те е поставил на Полето,

знае всичко за играта – Той знае – Той знае!

51

Пръстът на Съдбата пише, завършва ред

и на нов минава: целият ти Ум и цялото ти Благочестие

не могат да я убедят да зачеркне и половин ред,

и всичките ти Сълзи не могат да заличат дори и една от написаните думи.

52

Тази обърната Чаша, наречена Небе,

под която пълзим, живеем и умираме,

не издигай към Нея ръце, молейки за помощ –

защото Тя безсилна като нас е.

53

Последният Човек с първата Земна Глина изваяха Те,

и засяха Семе, което Последна Реколта ще даде:

Да, първото Утро на Творението написало това,

което ще прочете Зазоряването на Съдния Ден.

54

Аз Ти казвам – Когато започвайки от Целта,

на гърба на пламтящия Небесен Жребец,

при Парвин и Мущар ме захвърлиха те, аз се озовах в моето

предопределено Парче земя, където Душата ми се смеси с прах.

55

Лозата е пуснала Корен; и нека Суфи се присмива над това,

че около този Корен се е обвило моето Същество;

От моя Неблагороден Метал може да се направи Ключ,

който ще отключи Вратата и без който мъдрецът стене от мъка.

56

Аз знам: пожелае ли единствената Истинска Светлина

да запали в мен Любовта или да ме изпепели със своя гняв,

по-добре да Го Зърна за миг в Хана,

отколкото безвъзвратно да Го загубя в Храма.

57

О, Ти, Който си изкопал Яма, направил си Капан

и си блокирал Пътя, по който съм длъжен да странствам!

Нима не по своя воля ме впримчи в своите Предначертания?

И ме обвиняваш за моето Грехопадение!

58

О, Ти, Който Човека си създал от по-нисшата Земя,

и който заедно с Едем излъгал си и Змея;

за всичкия Грях, помрачаващ Лика Человечески

ти на Човека Прощаваш – и получаваш Прошка.

59

Послушай отново. Една вечер в Края на Рамазана,

преди Луната да стигне до средата на небосвода,

аз сам стоях в тоз стар Грънчарски Магазин,

заобиколен от глинените Жители.

60

"И, странно е да се каже, но сред Живеещите на земята,

някои са били надарени с дара на речта, а други – не;

и внезапно, един по-нетърпелив извикал: "Умолявам ви,

кажете ми, кой в действителност е Грънчарят и кой Делвата?"

61

Тогава друг казал: "Сигурно не напразно моето Вещество

е било извлечено от общата земя,

въпреки че, Този, Който изкусно ми е придал Форма ще

ме стъпче обратно в същата тази Земя.

62

Друг рекъл: "Даже разгневеният Младеж,

никога няма да разбие Чашата, от която с Наслада е пил;

как Този, Който в плен на чистата Любов и Фантазия

е създал съсъд, после обладан от Гняв ще го разбие?"

63

Никой не отговори, само Съсъд, по-грозен

от другите, след кратко Мълчание казал: "Вие

ми се присмивате, че съм изкривен. Защо?

Или на Грънчаря е трепнала Ръката?

64

Един казал: "Сродници на неприветливия Кръчмар

разказват и цапат с Адски Сажди Лицето му;

те говорят за някакво сурово за нас изпитание –

Глупости! Добряк е Той и всичко ще бъде наред!"

65

Тогава друг, Въздъхвайки продължително, казал:

"Поради дълго забвение Моята Глина изсъхна,

но, напълнят ли ме със старо познато Вино,

мисля, че лека полека ще живна!"

66

Докато Съдовете си говорили, един

съзрял тънкия Лунен сърп, който всички очаквали;

и тогава побутвайки се един друг, заприказвали: "Братко! Братко!

Чуй как скърца Презраменното Въже на Разносвача!"

67

О, подкрепете с Вино моя гаснещ Живот

и когато умра, измийте с Вино Тялото ми,

увийте го в Лозови Листа и го заровете

някъде в прекрасната Градина.

68

Нека, даже от заровените ми останки,

във въздуха да се разнася такова Благоухание,

че всеки истински Вярващ, който минава от там,

да се опияни от аромата до безчувствие.

69

Действително, Идолите на които тъй дълго дарявах любовта си,

са уронили Доверието на Хората в мен,

удавили са Честта ми в плитка Чаша

и са продали за Песен доброто ми Име.

70

Наистина, наистина, преди аз често съм се клел в това,

за което разкайвам се сега – но бил ли съм трезвен, давайки тези клетви?

Отново и отново идва Пролетта с Роза в ръка

и разкъсва на парчета вехтото ми Покаяние.

71

И макар, че Виното се държи като Безбожник

и ми открадна Одеянието на Честта –

аз често се удивявам, че Търговците на Вино

продават тъй ценната си стока на нищожна цена.

72

Колко жалко, че с Розата ще изчезне и Пролетта!

Тази, изпълнена с благоухания Книга на Младостта ще се затвори!

Славеят, пеещ по Клоните на дървото, откъде долетя

и накъде ще отлети отново, кой знае!

73

О, Любов, можем ли ти и аз със съдбата да се наговорим,

да сграбчим този жалък Порядък на Нещата,

да го разбием на парченца – и след това,

според Желанието на Сърцето, наново да го съградим!

74

О, Луна на моята Наслада, която никога не чезнеш,

ти, Луна Небесна, която отново си изгряла:

Често след това при изгрева си ще ме търсиш

в същата тази Градина – но напразно!

75

И щом със сияйни Нозе преминеш сред

гостите – звезди разпръснати по Тревата

и в радостното си Странстване стигнеш Мястото,

где станах аз един – обърни празния Бокал!

8 Човешкото астрално или фино тяло от светлина (интелигентна енергия)е второто от трите пласта, които обвиват душата; каузалното тяло (идейната матрица на астралното и физическо тяло), астралното и физическото тяло. Силите на астралното тяло оживяват физическото тяло, точно както електричеството кара крушката да свети. Астралното тяло има 19 елемента: интелект, его, чувства, ум (сетивно съзнание); пет инструмента за познание (сетивните сили във физическите органи на зрение, слух, обоняния, вкус и осезание); пет инструмента на действие (изпълнителните сили във физическите инструменти за размножаване, отделяне, говор, двигателен апарат и упражняване на ръчни умения); и пет инструмента на жизнената сила, която извършва функциите на циркулация, метаболизъм, асимилация, кристализация и отделяне.

9 Сушумна или гръбначната обвивка, която обгръща астралната река на живота.

1⁰ Навлизайки в мозъка през медулата (продълговатия мозък), космичната разумна вибрация (тук описана като гласа на Духа) е съхранявана в сахасрара или седалището на душата в мозъчната кора и оттук се разпространява в тялото чрез гръбначната астрална река на живота и нейните разклонения в нервната система.

1¹ Бог в Своя аспект на Творец; Светия Дух, Амен и Словото от Библията; Творящият глас на Бог: "В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото"/Йоан 1:1/. Аум се чува в медитация и разкрива на последователя Върховната Истина.

1² При определяне на многобройните съставни части на космичното творение, трактатите по йога назовават пет елемента: земя, вода, огън, въздух и етер. По природа те не са физически, а са съзидателни вибрационни сили, в които космичната творческа вибрация (Аум или Амен), основният строителен материал на цялото мироздание се диференцира, за да изгради и поддържа Вселената и човешкото тяло. В човешката форма тези пет елемента сътворяват и поддържат тялото и всички негови функции, действащи в и чрез петте по-долни гръбначни чакри: Земя, коксгеален център (Муладхара); Вода, сакрален център (Свадхиштхана); Огън, лумбален център (Манипура); Въздух, дорзален център (Анахата); Етер, цервикален център (Вишуддха).

1³ Както човек може да носи долни дрехи, костюм и палто, тъй и въплътената душа има три обвивки. Най-вътрешното одеяние е каузалното или идейно тяло, чиято същност е фината вибрация на мисълта – Божията мисъл. Каузалното тяло е съставено от 35 идеи на Духа, от които произлизат по-грубите проявления на 19-те елемента, изграждащи астралното тяло и 16-те основни химически елемента на физическото тяло. (Виж също бел. №8)

1⁴ От поемата на Парамаханса Йогананда "Самадхи", Глава XIV от "Автобиография на един Йогин".

1⁵ Галатяни 6:7.

1⁶ Астралното тяло е съставено от съзнателно електричество или светещата жизнена сила. Каузалното тяло, което съдържа остатъчни семена на действия или съхранявани наклонности за бъдещи животи е направено от 35 идеи на Духа от които произтичат по-груби проявления на астралното и физическото тяло. Човек, постигнал реализация, знае как да освобождава своята душа, която е сътворена по образ и подобие на Бога – не само от оковите на физическото тяло, но също и от астралното и каузално тяло и да я съединява с Вездесъщия Дух.

1⁷ Мистиците от всички религии са били наблюдавани в бездиханния и неподвижен транс на самадхи. Измежду тях може да се спомене Св. Тереза от Авиля, чието тяло така се вцепенявало, че изумените монахини от манастира били неспособни да променят неговото положение или да я върнат към външно осъзнаване.

1⁸ Във второто издание на Рубаят от Едуард Фиджералд, това четиристишие е в голяма степен пояснено:

Защото "Е" и "Не е" чрез Връв и линийка

и "Горе" и "Долу" чрез Логика аз определям,

всичко, което човек трябва да се стреми да разбере

не е нищо друго освен Виното.

1⁹ Сушумна е "гръбначният стълб" или канала на живота на астралното тяло, финото човешко тяло от светлина, прана или жизнетрони; втората от трите обвивки, които успешно обвиват душата: каузалното или идейното тяло, астралното и физическото тяло. Силите на астралното тяло оживяват физическото тяло, както електричеството зарежда една електрическа крушка. В самадхи медитация, когато съзнанието е обърнато навътре и тече през сушумна потокът на живота, йогинът преживява едно блажено свръхсъзнателно състояние на духовно осъзнаване на божествената Реалност, Причината и Подръжника на творението.

2⁰ Обяснено в йога философията като самскари, впечатления от действия, пренасяни от един живот към следващия, проявяващи своите последствия като силни наклонности или натрапчиви импулси, формиращи настоящия характер на човек или неговата втора природа.

2¹ Както Христос учи: "И няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, Царството Божие вътре във вас е" (Лука, 17:21).

2² Марк 10:29-30.

2³ Прераждането е доктрина, според която човешките същества, принудени от закона на еволюцията, се прераждат отново и отново в прогресивно все по-висши животи – възпрепятствани от погрешни действия и желания и подкрепяни от духовни усилия – докато постигнат Себереализация и единение с Бог. (Виж четиристишие III.)